Две илюзии се споделят в българската външна политика. Първата, че НАТО и ЕС могат да ни защитят от слабостите на собствената ни демокрация. И втората, че нашият принос е да сме мост на Русия към Запада. Първата се споделя от правителството и мнозинството, а втората от президента и БСП. И двете илюзии са вредни. Първата е вредна, защото неправилно адресира проблема с нашите собствени рискове. За вредата от втората ще стане дума по-нататък след поглед към влиянието на Русия върху нашата сигурност.
Независимо искаме ли го или не Русия напредва към бившите си републики и сателити и възстановява свои позиции дори в западноевропейски страни. Новата външна експанзия се дължи на постигнатото вътрешно единство. В бившата съветска империя бившият КГБ успешно и силно концентрира власт, създавайки авторитарен режим с нарастваща мощност. Специалните служби или както там ги наричат “силовиките” подчиниха напълно телевизиите и радиото. В значителна степен направиха това и с вестниците и вече имат монопол върху общественото мнение. Същите унищожиха партийната демократична алтернатива, доунищожават всички останали центрове на каквато и да било – икономическа, медийна или регионална власт. Все по-надълбоко подчиняват публичната администрация.
Начело на Русия стои човек концентрирал и централизирал неимоверно много власт за едно демократично общество: върховен главнокомандващ, шеф на специалните служби, глава на изпълнителната власт, след изборите овладял и законодателната власт, подчинил държавното обвинение и съда. Този човек няма алтернатива, или по точно “алтернатива” са му олигарсите, комунистите на Зюганов и националсоциалистите. Демократите не са такава алтернатива, защото ги няма.
Всъщност това, което стана в Русия, е реалната заплаха за България, срещу която не могат да ни помогнат НАТО и ЕС. С нея трябва да се справим сами.
Как работи за своята илюзия президентът Първанов? За 20 месеца той се срещна 6 пъти с президента Путин – средно на 3 месеца веднъж. Сега се готви за нова среща. Това не си е позволявал бившият диктатор Тодор Живков и то в годините когато стана Герой на СССР и направи три пъти Герой на НРБ Л. Брежнев. Напомням, че поне по постове и разполагаема власт той беше аналогичен на своя съветски колега, което очевидно не се отнася за сегашния държавен глава.
От срещите и многочасовите разговори на четири очи между напълно неравностойните по правомощия държавни мъже се родиха странни и опасни намерения и обещания: Русия да ремонтира блокове ІІІ и ІV на АЕЦ “Козлодуй”, да й се гарантират правата при приватизацията на нашата енергетика и българският транзитен газопреносен пръстен. За да направи това, обещалият да бъде социален, български президент се нагърби да приватизира българската енергетика и да решава нейните най-трудни проблеми.
Оставям настрана въпроса редно ли е въобще да ги има тези многочасови срещи без свидетели, защото очевидно не е редно – Г. Първанов не е Джордж Буш. Не питам дава ли си сметка българският президент как изглежда тази негова активност в очите на колегите му от НАТО и ЕС, защото е ясно за всички, че с нея той създава единствено превратна престава за приоритетите на българската външна политика.
Логично е да се запитаме обаче, защо на многобройните си срещи с руския си колега българският президент нито веднъж не стана защитник на преследваното в миналото българско малцинство, на разселените в Сибир кримски българи. Защо не предложи на всички българи да се даде възможност ако желаят да се върнат в своята демократична родина. Защо не поиска публично българското председателство на ОССЕ да постави въпроса за изтегляне на руската армия от Молдова където има значително българско малцинство – такъв ангажимент Русия пое. Защо не защити нито един български национален интерес, например този за крайно тежкия за нас дефицит в двустранната търговия.
Президентът Първанов не реагира публично на твърденията, че демократизацията и реформирането на Русия така и не са се състояли. Той мълчи за това, което се върши в Чечения. Щом той няма смелост и отговорност да поставя тези и ред други важни за демократична България въпроси трябва да си даде сметка, че всяка негова среща с Путин крие заплаха. “Силовиките”, които овладяха Русия са достатъчно опасни и за нашата страна. След всяка среща на двамата президенти те стават все по-смели, по-нагли и все по-овластени. Тези срещи между президентите им дават сила и увеличават заплахата за България.
Младата ни и крехка демокрация трябва да наблюдава със засилено внимание и нарастващи опасения случващото се в Русия. Да припомним, че политическите наблюдатели наричат процесите на нейния неуспешен преход – “путинизация”. Лош резултат от 15 години мъчителен преход заплашва и България, разбира се с друг нежелан финал – създаване на фасадна демокрация. Нашата страна рискува много, защото е извървяла голяма част от пътя към Запада.
Има прекалено много свидетелства колко реална е заплахата, за да ги пренебрегваме: кризата на политическите партии и на цялата ни политическа система, слабостта и безсилието на държавните ни институции, войните на организираната престъпност, бездействията и действията на прокуратурата. Всички виждаме медии, които се упражняват в политически преследвания и виждаме как биват сваляни от екран най-гледаните водещи, заради техните честни позиции. Виждаме също директните заявки за власт, които идват от олигархията на бившата държавна сигурност и общите топли връзки на БСП и управляващите в Русия със сваления иракски диктатор Саддам Хюсеин.
За това не трябва да си затваряме повече очите.