Румяна Коларова,политоложка: Кунева краде от СДС и ДСБ

Валентина ПЕТКОВА

– Г-жо Коларова, месец май ще е драматичен не само в БСП заради конгреса й. На 15 май СДС ще решава как да се яви на следващите парламентарни избори – с ДСБ или самостоятелно. Каква е прогнозата ви за този избор?

– Въпросът за ДСБ е вторичен за СДС. Първият и основен въпрос е свързан със следизборната дезориентация на СДС. Дълго време той използваше неадекватно термина „изборна победа“, но вече 6 месеца в партията тотално е загубена способността да се прави разлика между успех и неуспех. Липсват критерии за отговорността на основни фигури. Въобще не се коментира кой трябва да носи отговорността за унизителната загуба на Румен Христов. През последните 10 г. второто ниво в партията излиза „сухо“ и дори триумфиращо след всяка изборна загуба. Банално известно е, че апаратът печели и се циментира след всяка изборна загуба. Второ, не е ясно кой кой е в тази партия.

– В какъв смисъл?

– Например в последната предизборна кампания ръководителят на предизборния щаб подписа споразумението за „широка дясна коалиция“, която получи подкрепа на 2% от гласувалите. Това негова работа ли е? А, от друга страна, лидери на СДС са се кандидатирали за кмет на София (Надежда Михайлова) или са оглавявали листата за евродепутати (Петър Стоянов). Това определено е против всякаква логика на местни и европейски избори. Този дисбаланс води до дезорганизация и разпад. Трети голям проблем е споменът за ролята и значението на СДС като структура, която обединяваше десницата. Все още СДС мисли за себе си като лице на дясното, като гарант, идентификатор и затова обединител.

– А не е ли?

– В периода 1990-1994 г. по дефиниция СДС беше „чадърна“ организация на всички антикомунистически формации. Общ фронт анти-БСП. Структура, която не ангажира партиите членки с една идеология, още по-малко с организационна субординация.

– Владимир Кисьов предлага да се върне този модел под името СДС 2012 г.

– Проблемът е, че историята не може да бъде върната назад. Онова, което СДС беше до 1994 г., не може да се повтори. Тя е престанала да бъде такава със създаването на Народен съюз, дясна коалиция с ясни приоритети. Блян е, че може да се върне онова време и онзи СДС.

– Какво губи и печели СДС днес в двата варианта – със или без „Синя коалиция“?

– Първо, СДС трябва да започне да избира своята стратегия, като открито признае, че е малка дясна партия, която, ако не удържи избирателите си, просто ще изчезне.

Второ, когато се взема решение, то трябва да бъде докрай следвано. За срива на СДС е виновно не толкова разочарованието на избирателите, колкото неговата непоследователност. Нелогично е и сестрински партии, които имат една и съща идентичност да не могат да намерят начин да се разберат помежду си.

– В СДС казват, че има лидерски проблем, че Иван Костов е непреодолим проблем.

– Проблемът на СДС, който се илюстрира с отношението към Костов, няма да изчезне с оттеглянето на Иван Костов. В СДС имат такова отношение към всеки свой лидер. Отдръпването от лидерския пост на Надежда Михайлова, на Петър Стоянов, на Пламен Юруков не реши проблемите на СДС, а ги задълбочи. Нелогичността и войнстващото морализаторство – шеф на предизборен щаб, който след позорна загуба се държи като ментор, загубил кандидат, който дава интервюта (хора от софийското и централното ръководство), разбива организацията и подкрепата за СДС.

– Напускането на хора от ДСБ ще продължи ли и как ще се отрази на партията на Костов?

– СДС и ДСБ са обречени да бъдат напускани от самото си създаване.

И други напуснаха ДСБ с амбиции да градят нови партии – Димитър Аба-джиев, Николай Михайлов, Явор Дачков, Нено Димов. Не за първи път партии тип „нероден Петко“, крадат кадри от СДС и ДСБ. Дето се казва, мая и закваска им трябва. Днес ДСБ е дори по-удобна за това от СДС, защото има по-твърд електорат и по-ясно различими лидери. Имате предвид бъдещата партия на Метена Кунева?

– Определено. Метена Кунева го прави по отношение и на ДСБ, и на СДС. Но тъй като СДС отдавна е разграден двор и няма партия, която да не е взела от политиците му, това някак си не впечатлява.

– Какво цели Меглена Кунева?

– Краде идентичност от онези партии, които са доказано десни. Защото самата тя няма дясна идентичност. Либерализмът и центризмът в резултат на два мандата във властта се превърнаха в мръсни думи и старата идентичност на Кунева не й върши работа. Трябва й нещо ново или добро старо.

– Ако СДС и ДСБ отидат самостоятелно на избори, по-голям шанс ли имат?

– Този експеримент СДС и ДСБ го играха на европейските избори през 2007 г. В момента най-войнстващите противници на „Синята коалиция“ са хората вътре в тези две партии, които или нямат памет за ефекта от разделянето на десните формации, или не действат рационално. Още по-голяма заблуда е широката дясна коалиция. Тя ще смъкне резултатите й под 2%, каквото и да твърдят социолозите. Чрез кадри на СДС са реализирани десетки политически проекти, които са враждебни на СДС. За тези 22 г. партията не можа да си създаде имунитет. Най-добрият начин СДС да гарантира „проекта Меглена Кунева“ и „проекта ГЕРБ“, е като се яви самостоятелно като малка дясна партия или в „широка“ коалиция. В същото време, докато „Синята коалиция“ излъчва послания за вътрешни разногласия, няма шанс да получи доверието на избирателите. Никой не си слага яйцата в продънена “ кошница. Никой не би се доверил на обединение, в което има скандали и коалиционните партньори злословят един за друг. На следващите избори СДС и ДСБ имат шанс като „Синя коалиция“. Но той ще е нулев, ако неразбориите в нея продължат.

– На 18 и 19 май е 48-ият конгрес на БСП. Ще има ли последствия от първомайското дистанциране между Станишев и Първанов?

– Това дистанциране беше изключително симптоматично. Станишев събра едва 3000 души, но триумфално дефилираше по медиите и доминираше в организацията на събитието. И не допусна Първанов да припари на трибуната дори с второстепенна роля. Тази проява илюстрира, че в момента Станишев е безспорният фаворит. Но успехът му е поднесен на тепсия. Проблемът му е, че колкото наближава конгресът, толкова повече се сгъстяват гафовете му. Вотът на недоверие, с който Станишев искаше да демонстрира сила, показа унизителната парламентарна слабост на БСП. факт е, че тя не може да инициира самостоятелно дори и вот на недоверие. И става дума не за БСП, а за „Коалиция за България“ – обединеното българско ляво. Да го кажем – напънали се да родят планина, а накрая – нищо. Вторият проблем на Станишев е, че търси реализация чрез радикалното говорене и поляризация на общественото мнение. Последният му опит е свързан с АЕЦ „Белене“. Въпросът дали да се инициира референдум за ядрената енергетика или за „Белене“ не е работа на опозиционна партия, която дори не може сама да предизвика вот на недоверие, а на президента. По света опозиционните партии инициират референдуми само ако са антисистемни, радикално леви или радикално десни формации. А и когато става дума за БСП, която е била управляваща, не е ясно какво цели. Защото целта на всеки референдум е да обединява хората, а не да ги разделя. Да искаш референдум, който поляризира, означава, че си антидемократична партия. Демократичните партии отговорно се въздържат, дори и да знаят, че ще привлекат голямо обществено внимание и 2-3% нови избиратели.

– Конгресът ще реши ли проблемите на БСП и как тя ще излезе от него?

– Очакването е този конгрес да даде временно решение на лидерския въпрос. Доминиращата нагласа сред членовете на БСП е да не взимат страната нито на Станишев, нито на Първанов. В тяхната представа времето ще реши алтернативата. След 5 г. лидерство на Първанов и 10 г. на Станишев те виждат Станишев още една година лидер и след това… някой друг. Може да е пак Първанов, ако няма по-добър. А доброто решение за БСП би трябвало да бъде нов лидер. Този конгрес по-скоро ще даде възможност на Станишев да материализира моментната си позиция в ПЕС. Но преизбирането на Станишев ще е временно решение, защото съхранява надеждите и на двете страни. От лагера му се надяват, че ще могат да подготвят и издигнат негов заместник. А лагерът на Първанов се надява, че като се провали Станишев, с него ще си отиде и целият му кръг. Но нито едното, нито другото ще стане.

– А какво ще стане?

– БСП ще отложи лидерския проблем. Но отлагането на решението не винаги е добро. Защото не е решение.

– Казахте, че референдумът е работа на президента. Навършват се 100 дни, откакто Росен Плевнелиев зае поста на държавен глава. Каква е оценката ви?

– Плевнелиев се опитва да прави нововъведения там, където те институционално са неуместни. И не променя неща, които са визитната картичка на новия президентски мандат.

– Например?

– Типичен пример е сайтът на президентството. Не може да обявяваш за свой приоритет електронното правителство, да си радетел за нова комуникационна технология и да запазиш архаичния дизайн на интернет портала на президентството. С встъпването си в длъжност Плевнелиев пое ангажимент да задава дневния ред на политиката и да привлича млади хора. Това е институционално неадекватно, защото президентът не може да задава дневния ред и не контролира изпълнението му. Това е ангажимент на правителството. Но президентът може от позицията си на по-висш авторитет да оценява докъде е стигнало правителството. Второ, президентството не е вход, а изход от политиката Там влизат хора с дълъг опит, за да излязат с чест и достойнство. Банална е максимата, че в политиката младостта не държи ключа към бъдещето. Грешка на Плевнелиев е, че с млади и енергични хора може да изработва авторитетни позиции и инициативи.

Родена в София.

Завършва социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира политически науки в Лондон и в Ню Йорк.

Доцент по сравнителна политология. Директор на магистърска програма по европейска интеграция.

Автор на много научни публикации. Омъжена. Има двама синове.