Рисков контекст

След началото на руската война срещу Украйна през февруари 2022 г., военната и финансова международна помощ има решаваща роля за украинската отбрана. В последните месеци се засилиха опасенията за ограничаване и даже спиране на тази помощ.

Предвид позициите на участващите и засегнатите от войната страни прекратяването на военните действие и дори за временно примирие не изглежда вероятно. Пречка е позицията на Русия, чиито обявени военни цели са фактическо заличаване на украинската държава и нация. Затова по-вероятната перспектива е война на изтощение.

Способността на Украйна да устои на руската агресия зависи от дългосрочната външна помощ. Загубата на тази помощ би имала критични стратегически последици, включително за цяла Европа.

Адресат на риска е украинското ръководство, предвид че щетите са най-вече за Украйна. То е длъжно да управлява риска за помощта на всички нива с администрация средства, с въоръжени сили, с дипломатически мисии и с достъпните финансови средства.

Като част от рисковите фактори и едновременно със способности да не допуснат риска са страните от НАТО и международните институции, доколкото имат способности на да повлияят.

Рискови фактори

1. Политическа преориентация на САЩ. Администрацията на Тръмп настоява за мирно споразумение, което не се очертава вероятно, защото се основава на погрешна оценка за руската позиция. Подценява се реалността, а тя е, че Русия не желае мир преди да постигне целите си. Тази американска позиция може да доведе до погрешен повторен натиск върху Украйна чрез спиране или дори прекратяване на помощта. Тя вече предизвика стратегическо объркване и разделение в НАТО.
2. Популизъм и икономически натиск. Руската хибридна война атакува общественото мнение в страните от Алианса, което намали и може дори да разруши тяхната обществена и политическа подкрепа за Украйна. От друга страна изгледите за търговска война пораждат опасения от нарастване на инфлацията и икономическа рецесия, и дори депресия, във основните страни-донори. Всичко това може да ги накара да приоритизират всички свои вътрешни и социални разходи пред помощта за Украйна.
3. Военен застой. След първите успехи на Въоръжените сили на Украйна и изтласкването на агресора от Киев и Харков сред западните политици и анализатори се създаде неоправдано очакване, че руската армия може да бъде принудена бързо да напусне територията на страната. Заради тези надежди сегашната липса на украински напредък на бойното поле може да намали мотивацията за подкрепа в страните-донори. Сред тях, особено в САЩ, трудно си пробива път разбирането, че е необходимо Украйна да бъде подпомагана, за да води и спечели войната на изтощение.
4. Фрагментирана политика на ЕС. Липсата единство в ЕС създава предизвикателства пред изработването и следването на обща политика за помощ на Украйна. Това принуждава Великобритания, по-отговорните и по-застрашените европейски страни да формират ефективни коалиции на желаещи, които реализират конкретни подкрепящи инициативи независимо от разединението в ЕС. Тези коалиции може да не успеят да гарантират продължаваща и неотслабваща подкрепа за Украйна.

Оценка на рисковите фактори

С помощта на обучен да работи с ISO-31000 Chatgpt е направена оценка на рисковите фактори съобразно тяхната вероятност и степен на въздействие върху украинската отбрана.

Стратегии за управление на риска

Предотвратяването на най-опасния риск изисква целенасочени украински политически и дипломатически усилия сред администрацията на президента Доналд Тръмп. Сред конгресмените и сенаторите от Републиканската партия има подкрепа за Украйна, която трябва да се запази. Някои европейски лидери могат да препятстват „Политическата преориентация на САЩ“.

Украйна вече успява да сключи редица двустранни договори за дългосрочно сътрудничество в икономическата и военна области и трябва да продължи в тази посока. Това има ефект на превенция на два от рисковите фактори – „Популизмът и икономическият натиск“ и „Фрагментираността в ЕС“. Тези договори имат двупосочна изгода, защото позволяват на нейните партньори евтино производство на оръжейни системи и възможности за инвестиране на капитали.

В същата посока въздействат и украинските дипломатически усилия за разширяване на подкрепата от неевропейски държави като Япония, Южна Корея, Канада и Австралия. Отделна възможност за управление на риска е ангажиране на международните институции и механизми като ООН и Съвета за сигурност, особено когато руската армия избива мирни украинци.

Решаващо противодействие на руската агресия и преодоляването на „Военния застой“ остава поддържането вътрешната мобилизация и на финансовата стабилност на Украйна. Тази мобилизация трябва да се засилва, както за Въоръжените сили на страната така и за нарастване на способностите за производство на собствено оръжие. Страните членки на ЕС имат силен интерес да подкрепят в това отношение като продължават своята финансова и военна подкрепа. Тази подкрепя заедно с героичните усилия на украинската нация са единствената реална преграда на неоимперската политика на Москва на континента. Украйна трябва да бъде компенсира със замразените руски финансови активи заради нанесените ѝ тежки поражения.

Украйна се отбранява не за да победи Русия, а за да я принуди да изтегли войските си от нейната територия. Това ще продължи дълго и прави крайно необходимо да се поддържа постоянно доверието на страните-донори, че тяхната подкрепа се губи в корупционни канали. Украинските право-охранителни институции следва да действат безкомпромисно срещу злоупотребите с тази подкрепа, а останалите власти да гарантират пълна прозрачност и прецизна отчетност за своята работа. Всички заедно трябва да пазят убедеността на подкрепящите страни, че техните усилия отиват само по своето предназначение.

Заключение

Управлението на риска от спиране или намаляване на помощта за Украйна изисква системен подход и политическа гъвкавост: непрекъснато актуализиране на рисковите фактори и оценки на тяхното въздействие; редовни прегледи на вътрешно-политическата и икономическата ситуация в страните-донори; установяване на индикатори за ранно предупреждение за настъпващи негативни промени чрез законодателни инициативи, в обществени нагласи и през медийни кампании; постоянен анализ и оценка на ефективността на стратегиите за управлението и тяхната адаптация или промяна в съответствие с рисковите обстоятелства.

От особена важност са комуникациите и консултациите с подкрепящите Украйна страни, с вътрешните и с външните експерти. Управлението на риска може да бъде ефективно, само когато е базирано на обективни и реалистични политически и експертни оценки, само когато почива на фактите и когато се осъществява координирано от украинските държавни институции, гражданският сектор и страните-донори. Само това може да даде стратегическа устойчивост на Украйна поддържа критичната подкрепа, необходима за нейната отбрана и възстановяване.

*Публикуваме изказването на Иван Костов на Научна конференция „Свободата на Украйна“, организирана от Нов български университет, със съдействието на Съюза на офицерите от запаса „АТЛАНТИК“, 14 април 2025. 

Източник: www.mediapool.bg