Светослав Малинов: Благодаря за вашето присъствие, предварително за вашето внимание. Бих искал да ви информирам за нашата оценка за речта на президента. Добре известно е, че в президентските републики, каквато България не е, това са ключови събития. Надявам се, че така беше възприето събитието и у нас. Краткият анализ на речта, ни води до следните изводи, това е изключително силна реч, която подобава на един премиер с ясна визия и голяма компетентност в областта на икономическата политика, такава реч не сме чували в последно време със сигурност, откакто премиер е г-н Борисов. Има ясна програма пред българското правителство и за всички нас ще бъде добре по-голямата част от тези идеи да бъдат прекроени в дела. Следващия въпрос, който възниква разбира се е има ли възможности президентът, има ли лостове и инструменти лостови, за да осъществи тези свои идеи. На пръв поглед той няма разбира се тези преки възможности за правене на политика, каквито има правителството., но познавайки българската конституция ние знаем, че той има изключителни възможности за влияние. Започвайки от кадровата политика, в която той има много силни възможности за участие и да дава сили, да отправя, така да се каже, послания на своите назначения през някои от своите правомощия, които през последните години г-н Първанов изключително слабо използва, даже бихме казали почти никак. Правото на обръщение към Народното събрание е възможност за участване в правенето на дневния ред на българската политика директно без посредници. Нещо повече, възможност да се участва в предлагането на законопроекти, макар и формално президентът да няма такова правомощие. Само един пример – можете ли да си представите, ако президентът излезе с ясна и конкретна идея, можете ли да си представите, че няма да се намери поне един народен представител, който да претвори неговата идея или да я превърне в законодателна инициатива. Според мен ще се намери не само един народен представител, а и цяла група, което е една възможност, която не е използвана през последните години и поради това, че президентът Първанов изкриви президентската институция в скрита, непублична, тайна, ние дори не можем да си дадем сметка какво може да постигне един активен и действен президент. Всички тези възможности, включително и правото за обръщение към нацията, но не само на Нова година, предстоят да бъдат използвани от президента Плевнелиев. И тъй като ние сме дали подкрепата си за г-н Плевнелиев, бихме искали да проверим неговите най-добри намерения, които следваме, по следния начин – Консултативния съвет по национална сигурност е един от най-силните инструменти на президента да оказва влияние, да информира себе си и обществото. Тази институция беше пренебрегвана постоянно от президента Първанов, тя трябва да се свиква поне веднъж на три месеца. Ние бихме искали президента Първанов да свика Консултативния съвет по една тема, която в момента е в център на вниманието на цяла Европа – така наречения Фискален пакт. Нужна е повече информация, компетентни мнения и изработване на ясна българска политика или позиция на правителството, защото аз такава, като евродепутат, не съм чул, но това е тема, която вероятно ще бъде обсъждана в следващите седмици. Също и темата за енергийната сигурност в момента стои на преден план. Ето това са задачи, които президентът Плевнелиев може да започне да решава, бихме казали още утре или още другата седмица, след като мине неговото първо посещение в Брюксел. Благодаря за вниманието по тази тема. А сега по втората тема, думата има проф. Янакиев.
Калин Янакиев: Втората тема е желанието ни да ви запознаем с една декларация на ДСБ относно престъпленията на комунистическия режим срещу вярващите български граждани. Заедно с българската общественост ние сме стъписани от мащабите на комунистическото проникване в ръководните органи на религиозните общности и особено в Светия синод на Българската православна църква. Добре помним, че вярващите от всички религии и изповедания бяха преследвани от комунистически режим. Разкритията на Комисията по досиетата днес ни показват и скритото лице на тази репресия.
Тези разкрития свидетелстват защо през последните двадесет години както Българската православна църква, така и Мюфтийството не осъдиха категорично престъпленията на БКП срещу вероизповеданията и защо не отдадоха дължимата почит към стотиците избити, затваряни, измъчвани свещеници, монаси и вярващи. Освободени от скритата зависимост, днес религиозните общности имат уникалната възможност да изпълнят своя дълг и по този начин да възстановят своя авторитет като осъдят комунистическия режим и отдадат почит на загиналите заради вярата си. Отговорността за сътрудничеството с политическата полиция е лична. Ето защо очакваме разобличените агенти да се разкаят и да поискат открито и честно прошка както пред църковния народ, така и пред цялата нация. Разкаянието им няма да се възприеме като искрено, ако не бъде последвано от дела. Агентите на бившата ДС не могат повече да упражняват своите длъжности в църквата и в изповеданията, тъй като са изгубили авторитета си на духовни водачи.
Светослав Малинов: Очакваме вашите въпроси.
Въпрос: Г-н Малинов, в каква посока очаквате да поеме България в борбата си за енергийна независимост – изток, запад или Близкия изток?
Светослав Малинов: Последната тема, свързана с този много важен въпрос, беше гласуването за проучването на шистов газ, вие видяхте, че групата на ДСБ изрази позиция, в която смятаме, че е в интерес на България или ще е в интерес на България, ние поне да знаем какви възможности имаме, най-малкото за в бъдеще когато се намалят рисковете за този добив, да се знае, че на световната карта за енергийните ресурси България присъства или не присъства. Така че това е една от стъпките, които могат да се направят. Иначе това е една голяма тема, която ни връща към, ако си спомняте, позиции на ДСБ през годините, и не смятам, че трябва да ги обсъждаме сега. Те са позиции, достатъчно известни, които съм застъпвал дори и аз лично. Затова обаче ще бъде интересно в каква посока ще тръгнат дебатите, тъкмо по този повод при първото или второто заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, който както казах, повтарям, президентът има право или е задължен да свиква поне веднъж на три месеца. Задължение, което президентът Първанов, поради нежеланието му, публично да се обсъждат от компетентни хора тези въпроси, задължение, което той пренебрегваше систематично, с много ясна идея.
Въпрос: Казахте, че вчера речта на Плевнелиев прилича на такава на министър председател, това означава ли, че това предполага една искра между външните отношения на президента?
Светослав Малинов: Твърде рано е за каквито и да са изводи, зависи от това какво ще последва, но аз казах това, което имаме като общо впечатление. Това наистина беше реч, която приличаше на реч на премиер и то компетентен в икономическата политика, с такава визия, каквато аз не съм чувал през последните години. Предполагам и вие.
Въпрос: Дойде ли времето за алтернатива на ГЕРБ? Кои са те? Бихте ли влезнали в коалиции с някои партии, ако да кои са те?
Светослав Малинов: Това са въпроси, които наистина изпреварват много времето. Синята коалиция предстои да вземе своите решения как ще се яви на избори, по какъв начин, с какви съюзници, ако ще има такива. За алтернативата най-добре да изчакаме да се произнесат самите избиратели на изборите, а ние дотогава разбира се ще предложим такава и ще се подготвим. Това са въпроси, които… Казват, че никога не е рано да се подготви човек за избори, но на мен честно да ви кажа въпросът ми прозвуча много преждевременен.
Въпрос: А вие можете ли да бъдете такава алтернатива?
Светослав Малинов: Ние сме алтернатива, надявам се, се обръщате към ДСБ като част от СК, а не персонално.
Въпрос: Дали сред темите на Консултативния съвет трябва да са темите за вътрешна сигурност? Знаете, че зачестяват случаите на насилие от страна на служители на Министерството на вътрешните работи.
Светослав Малинов: Това е нещо, което всички с тревога отбелязваме като тенденция, надявам се, че ще бъдат мерки. Разговорите или думите за оставки отдавна не са достатъчни. За СК особено, ние сме снели доверието си от Цветан Цветанов много отдавна, надявам се това да не се забравя, ние искаме неговата оставка и мисля, че имаме все повече основания за тази позиция през последната година. Надяваме се този път наистина да се отиде по-нататък, защото това не е изолиран случай. Темата за изолирания случай или престараването с добрите намерения отдавна загуби българските граждани от страна на МВР. Напротив, мисля, че това е стил на работа и както виждате нещата се задълбочават. Ако няма повече въпроси, благодаря ви за вниманието.
