Иван Иванов: Идеята на този форум е да насочим вниманието действително към най-малките населени места. Съществува някаква митологема, че само в големите градове е важно какво се случва, а всъщност държавата трябва да си даде сметка, че има и много малки населени места, където живеят хора. Селата не са обезлюдени. Трябва заедно да търсим по-конструктивни решения, за да намери държавата своето място в тези населени места. Държавата трябва да се върне там, където е абдикирала.
Вили Лилков: Искам да кажа защо започнахме да се занимаваме с тази тема. Идеята на народните представители от РБ е да обиколим почти цялата страна, да се срещнем с кметовете на малките населени места, да се срещнем с областните управители и да чуем от хората техните предложения по отношение на това как да решим проблемите със сигурността в тях, защото без сигурност в малките населени места, не можем да говорим за нищо друго, нито за инвестиции, нито за работни места, нито за образование, нито за просперитет и развитие на тези райони. Каква е ситуацията в момента? В българските села, които, както каза г-н Иванов, са 5047 на брой по официална статистика, живеят над 2 млн. души. В последните години има нещо, което аз бих окачествил като положително, а именно положителната миграция към селата – около 33хил. души, което означава, че българското село не умира. 1/5 от българските села действително са с население от под 50 човека и те действително рано или късно ще изчезнат, това е реалността. Но по-голямата част от българските села в момента са в процес на преструктуриране – те са предпочитано място за живеене и задълбочени проучвания на място показват, че над 40% от хората, които живеят в селата, изразяват висока или по-висока степен на удовлетворение от живота на село, само 15% от тях са неудовлетворени от живота на село. В последните години се увеличава и броя на читалищата в селата – над 100 са за последните 10 години новите читалища, които са открити в българските села. 20% от малките предприятия са в селски райони в България; 14,5% от преките чуждестранните инвестиции са насочени в селските райони; 97хил. микро и малки фирми са организирани в селските райони и там работят около 500хил. души; 32% от заетостта се реализира в селата. Т.е. българското село има потенциал, същевременно обаче българското село има и много тежки проблеми, като на първо място стои въпросът за сигурността. Изведохме го като приоритетен въпрос, защото без сигурност, всички тези положителни неща, за които говоря в момента, изобщо няма да могат да дадат по-нататък някакъв положителен резултат. Ситуацията в момента, която се споделя от всички, които живеят по селата – и земеделски производители, и кметове, е че някъде от 15 до 20% от реколтата се краде. В последните години е нараснала почти със 100% кражбата на земеделски инвентар. И нещо много интересно – ако до преди няколко години не се посягаше на зърнените култури, то в последните години вече започва посегателство и върху тях, и то много сериозно. Не можем да говорим за сигурност без сигурност за това да се развие поливно земеделие в селата. Тук ще добавя и още нещо: 55% от тежките автопроизшествия се случват на териториите на селските райони. Освен това там няма видео наблюдение, оттеглила се е държавата, т.е. полицейско присъствие няма. Аз искам да цитирам тук това, което сподели и кметът на Шейново, който каза, че когато мине патрулната кола през циганската махала в Шейново един-два пъти през деня, в следващите няколко дни се забелязва рязко спадане на престъпността и обратното – когато няма полицейско присъствие, престъпността се развилнява в селата. Много късно се разкриват кражбите и посегателствата върху собствеността, тъй като обезлюдяват селата. Ние казваме така – на първо място трябва да върнем полицията в селата, за да можем да гарантираме сигурността на земеделската продукция, сигурността на имотите на гражданите. Искаме да чуем от вас как виждате решаването на проблема, защото ако в следващите няколко години не се направят сериозни реформи и гаранции за сигурността на живота на гражданите и на продукцията, не ни очаква добро бъдеще на българското село. В последните години се наблюдава и още нещо – голяма част от територията на страната не е осигурена с полигони за борба с градушките. Аз разговарях с г-н Пенчев преди малко и той ми каза, че и Търновският регион не се брани от градушки. Това е също много важен въпрос. Цяла Хасковска област няма полигон за борба с градушки, т.е. и този проблем трябва да го решава държавата. Построяването на тези полигони няма да струва нищо на държавата, защото могат да бъдат взети по европейски програми. Аз просто отварям темите за разговор. Кметовете споделят, че имат много правомощия, поне 6-7 по закона за МВР, които реално не могат да изпълняват, поради това, че нямат достатъчно гаранции за своята сигурност, за да могат да изпълняват тези правомощия по закона за МВР. Ще ви дам един пример – кметът на Меричлери, бях в Димитровград миналата седмица, ми каза следното: “Викат ме в 11ч. Вечерта, тъй като става кражба. Как да отида аз на място да посрещна хора, които са въоръжени, а аз да отида с голи ръце да се бия с тях? Как да проверявам и да спирам каруците на циганите, които нахлуват в селата, при положение, че нямам правомощия да извършвам проверки?” Т.е. тук става въпрос за много инициативи и много промени в много закони, които искаме да систематизираме и внесем в НС: Закон за опазване на земеделската продукция, който е толкова остарял, че практически вече не работи. Днес в НС се провежда среща с председателя Цецка Цачева именно по въпроса за Закона за опазване на селскостопанската продукция. Проблемите на българското село са много, комплексни са, и предлагам да започнем сериозен дебат, да осмислим всичко и да успеем да го вкараме като законодателство в НС.
Колкото и да струва сигурността, това е инвестиция, която ще се върне десетократно. Благодаря ви.
Атанас Атанасов: За осигуряване на обществен ред в малките населени места, и не само там, на първо място е необходимо полицейско присъствие. Неслучайно в предизборната програма на РБ едно изречение, че искаме във всяко населено място да има полицай. Към този момент не можем да докладваме, че е изпълнена тази задача, но ние ще работим в тази посока. За това има възможности, сили и средства съществуват, просто е въпрос на добро разположение с оглед на т.нар. оперативна обстановка. Ще ви дам един пример: 30-те години в България, състава на МВР е бил около 25хил. души и във всяко населено място е имало стражар. Днес ,за съжаление, младши районните инспектори, т.е. редовите полицаи, които отговарят за малките населени места, не мога да ви кажа точна статистика, но съм сигурен, че един полицай отговаря за 4-5 населени места. Представете си, когато той се събуди в понеделник и има 2-3 произшествия, къде първо трябва да отиде, при условие, че няма и осигурен транспорт? Т.е. в тази ниша е необходимо да бъдат направени много сериозни организационни проблеми на първо място. Проблемът не е в законодателството, проблемът е в организационната ситуация, а тук трябва да се работи много сериозно за преструктурирането й. Аз съм сигурен, че зам.-мин. Георгиев ще говори в детайли в тази посока. Ръководството на МВР и държавата като цяло има тази нагласа. Разбира се, в тази сериозна икономическа криза, финансовите средства са оскъдни и това е най-сериозният проблем, за да може да се осъществи тази задача, защото бюджета не е достатъчен. Имаме и много други тежки предизвикателства – границата, бежанската вълна, тежката организирана престъпност и редица други проблеми. Разбира се, и проблемът с циганската престъпност, защото аз не знам колко е точният брой и не искам да спекулирам с тази цифра, но циганските гета в България са доста и там също е необходимо полицейско присъствие не само за респект. Иначе, генералният проблем на днешната българска държава се състои в това, че законът не се прилага еднакво спрямо всички. Това го знаем, всеки български гражданин го усеща. За съжаление, без да определяме времевия период, но с течение на времето се стигна до ситуация, в която законът се прилага основно в зависимост от финансовото състояние на лицата – който има пари да си плати, получава едно правосъдие, който няма – получава друго, което е жалко и това засяга негативно, особено по-бедните слоеве от хората, които за съжаление често пропускат да защитят своите права поради липса на финансови възможности. Неслучайно ние от РБ сме извели като един от основните си приоритети в този мандат съдебната реформа, за нас е изключително важно тя да бъде проведена през промяна в конституцията и радикални промени в законодателството, за да може да се промени това отношение и законът да се прилага справедливо. Голяма част от тежката престъпност, а когато говорим за тежка престъпност понякога се размиват границите, защото и тези кражби и грабежи по малките населени места в много от случаите са организирани и се контролират от определени престъпни мрежи, не се противодейства адекватно на тази престъпност. Малък процент от хората, които са извършили престъпление, ги достига наказанието. За съжаление в местата за изтърпяване на наказанието, по-голямата част от хората, които са там, са роми, не защото те вършат най-тежките престъпления, просто другите, които са с белите якички, тези, които правят тежките финансови схеми и източват държавния бюджет, не ги достига закона. Искам да ви дам един пример: една година откакто започна сагата КТБ, при условие, че между 3,5-4млрд. лева бяха източени през тази схема, до ден днешен няма арестуван човек, а оправданието, че Цветан Василев бил в Белград – той не е бил сам в крайна сметка. Но тази тема е многопластова. Тук възпитателното въздействие върху населението е, че не се прилага принципа на неотвратимостта, което означава, че няма значение какво ще е наказанието, важното е всяко престъпно деяние да бъде наказано. Така че има много да се работи в тази насока и отново казвам, проблемът не е само законодателен, проблемите са чисто организационни, основно в полето на изпълнителната и съдебната власт. Виждате каква неистова съпротива има срещу съдебната реформа, защото днешното съдебно статукво обслужва олигархията и тя със своя финансов ресурс ще противодейства с пълни сили за недопускане на съдебната реформа, но ние ще се борим докрай. Надяваме се, че проектът за изменение на конституцията ще получи необходимата подкрепа, за да можем да продължим по-нататък.