Разследването на КТБ трябва да стигне до политическия връх на пирамидата

КТБ е политическа финансова пирамида, създадена да обслужва обръчите от фирми на Доган. Банката бе инструментът, чрез който у нас се създаде първата постоянно действаща олигархическа група – независимо кой бе на власт, тя е толерираният субект – гара разпределителна за държавния ресурс, обществените поръчки и важните политически решения. Прокуратурата трябва да стъпи на доклада на международните одитори. След техните счетоводни разкрития, прокуратурата няма да има извинение да не свърши своята работа. От главния прокурор обществото очаква да стигне до върха на пирамидата КТБ- до политическия връх. Това заявява Гроздан Караджов, член на Гражданския съвет на Реформаторския блок, в интервю пред Mediapool.
Г-н Караджов, какъв е вашият анализ на случващото се с проекта „Южен поток“, спрян от бившия премиер Орешарски през юни, но работата продължи, а преди дни ръководството на Българския енергиен холдинг (БЕХ) наля 191 млн. лева в проектната компания, въпреки забраната на служебния министър на икономиката.
Първо, неподчинението на длъжностни лица от БЕХ се нарича вредителство и е тежко престъпление против икономическата основа на държавата. Увеличението на капитала на проектната компания „Южен поток България“ през главата на Европейската комисия, която поиска спиране на строителството, през волята на един, макар и бивш премиер – Орешарски, който го спря, и въпреки разпореждането на служебния министър Васил Щонов за прекратяване на всякакви дейности по проекта, доказва, че изпълнителният директор на държавната компания БЕХ саботира действията на законната власт, която е негов принципал.
Второ, обяснението на Министерството на икономиката и енергетиката, че увеличението на капитала не е начало на строителството, а „позволява да продължат подготвителните работи по проекта“, означава само едно – работата по „Южен поток“ продължава с пълна скорост. България е единствената страна член на ЕС от участничките в проекта, която не се съобрази с призива на ЕК. Този саботаж показва и друго, че командният център на БЕХ – структура, на която е подчинена цялата ни държавна енергетика, е в Москва.
Трето, наливането на стотици милиони в проектната компания подхранва нейния и без това неконкурентен и непрозрачен бизнес модел. На практика БЕХ „инвестира“ 191 милиона лева държавни пари в построяването на корупционна магистрала за бързо осигуряване на благоприятстващи проекта решения. Първи от нея ще се възползват кремълският император и неговите политически слуги в България – БСП, ДПС и „Атака“. Така, тези огромни суми навлизат в българския политически живот, месят се недопустимо във вътрешните ни работи и превръщат националната ни сигурност в несигурност.
Всички си спомняме, че тройната коалиция на БСП, ДПС и „Атака“ подготви промени в българския закон, писани под диктовката на „Газпром“ и внесени в парламента от напазарувани български депутати. Единствено Реформаторския блок успя, чрез съдебна процедура, да докаже документално антибългарския заговор, който заобикаляше европейските правила и безпроблемно пускаше тръбите на „Южен поток“ на българска, а следователно и на европейска територия. Благодарение на усилията ни срамният проектозакон беше спрян и промените не стигнаха до второ четене. Този случай показа на българското общество, че БСП, ДПС и „Атака“ се управляват от Кремъл.
Как оценявате действията на служебното правителство по проекта „Южен поток“? В крайна сметка то успя да спре проекта.
„Южен поток“ е тест за служебното правителство! Тест, който до момента то не издържа. Да погледнем фактите. Сегашният министър на икономиката и енергетиката обяви, че ще сезира прокуратурата за действията, свързани с увеличението на капитала на „Южен поток България“. Но само ден преди това г-н Щонов хвалеше проекта и дори заяви, че в него „почти няма риск за държавата“. Сменени бяха членовете на борда на БЕХ, но беше запазен изпълнителният директор, назначен „в последната минута“ от кабинета „Орешарски“ – Жаклен Коен. И видяхме какво направи БЕХ – прегази волята на министър, премиер, ЕК и продължи да действа по „Южен поток“. Дали между тази безразсъдна смелост и онези 191 милиона лева в капитала на проектната компания няма причинно-следствена връзка?…
Българската държава, за разлика от останалите страни участнички в газопровода, влага сериозни суми в проект, около който витае правна несигурност. Не е ясно дали проектът изобщо ще съществува, а ако все пак бъде продължен, той ще трябва да отговори на европейските регулации. Това ще доведе най-малкото до провеждане на търг или конкурс отворен за всички български и европейски фирми (съответно до понижаване цената на проекта), до намаляване на срока на изплащането му от таксите за преминаване, съответно до по-ниска цена на газа. А ние бързаме да налеем стотици милиони. Това е все едно да си купите апартамент в сграда, която предстои да бъде оценена дали е годна за обитаване или ще бъде разрушена. Но това са нашите, на данъкоплатците пари, а наглостта, с която ги прахосват управляващите, показва самоувереност, че ще им се размине безнаказано.
Вицепремиерът Екатерина Захариева обеща да направи публична информацията по проекта. От Реформаторския блок очакваме това да стане. Очакваме и информация за условията, при които БЕХ е получил заем от „Газпром“. Както и едно ново управление, което да вземе решение дали изобщо да продължи да съществува Българският енергиен холдинг, създаден по време на тройната коалиция.
Спирането на „Южен поток“ от служебното правителство безспорно е успех, но нека не забравяме, че и правителството Орешарски го спря, което не попречи на 191 милиона лева да отпътуват по неведомите пътища на руските и български подизпълнители на „Южен поток България“ АД. Следваща грешка в тази посока няма да бъде толерирана.
При назначаването на служебното правителство президентът Плевнелиев му възложи задача да изкара цялата истина за ситуацията в държавата. Такива са и масовите обществени очаквания след пълното затъмнение, при което работеше предходният кабинет. Според вас кои са най-важните теми, за които е наложително да се знае истината?
Смятам, че служебният кабинет успешно може да разкрие скритата картина на българската енергетика – да ни каже кои са играчите на енергийния пазар, които така успешно вдигат цените на отделните енергоносители. За всеки един от нас като потребител е важно да разбере:
– защо не се спазва законодателството на ЕС в електроенергетиката и се субсидира топлинната енергия от цената на електрическата при ко-генерация;
– защо НЕК изпадна във финансова несъстоятелност;
– защо има картелиране на пазара на течни горива и злоупотреба с господстващо положение;
– защо липсва контрол на вноса на суров петрол и на горивата в данъчните складове;
– защо има загуби на акциз и ДДС от нерегламентиран внос и износ на течни горива;
– защо сме в монополна зависимост от един доставчик на газ;
– защо има злоупотреба с господстващо положение на пазара на газ;
– защо ДКЕВР е в пряка зависимост от играчите на енергийния пазар.
Правителството заяви като приоритет да каже какво е изпълнението на бюджета и да подготви актуализация.
Изпълнението на бюджета на държавата, разбира се, е най-важно. Събираемостта на приходите и тяхното изпълнение спрямо заложения за годината план очевидно изостава – това не може да не ни тревожи. На базата на очакваните приходи са планирани и разходите за здравеопазване, образование, социално подпомагане, култура, спорт и др. Според министъра на финансите неизпълнението до края на годината на приходите ще надмине 900 милиона лева. Това означава, че в края на годината ще сме свидетели на върнати от болниците пациенти, недостиг на лекарства, неотоплени училища, неизплатени заплати в бюджетната сфера, закъсняващи социални помощи, и др. Служебното правителство дължи ясен отговор на въпроса: има ли скелети в гардероба и ако да, колко и къде.
Особено болезнен е въпросът за здравеопазването. Този буквално жизненоважен за хората сектор е оставен без каквато и да е модернизация през последните 13 години. Започнатата през 2000 г. здравна реформа остана недовършена поради факта, че последните четири правителства не проявиха политическа воля и храброст да понесат политическата цена за провеждането й. Повтарящата се всяка година ситуация – да се изливат стотици милиони в нереформирана система, трябва да спре. Тя не работи изобщо за здравето на хората нито за повишаване на доходите на лекарите и санитарите, а за свръхпечалбите на тясна група доставчици на здравни услуги и дистрибутори на медикаменти, инструменти и апаратура. В здравеопазването е и най-обемният пазар „на черно“ – нерегламентирани разплащания за медицински услуги и доставки. Служебното правителство има уникалния шанс да докаже, че е независимо от „здравната мафия“ като освети делата й и начертае пътна карта за провеждане на здравна реформа от следващите правителства.
По всичко личи, че голяма част от ключови държавни решения, политическите прегрупирания и процеси имат за първоизточник икономически интереси и сблъсъци, свързани с финансово-индустриалния конгломерат около Корпоративна търговска банка (КТБ), наричан още „холдингът Доган“. Очаквате ли на бял свят да излезе истината за КТБ и кой би трябвало да я изкара?
КТБ е политическа финансова пирамида! Нищо повече. Началото на банката е свързано с обслужването на обръчите от фирми на Доган. Участието на ДПС във властта от 2001 година насам им даде възможност да завладеят огромни държавни средства, да печелят големите обществени поръчки, да овладеят цели отрасли, да приватизират структуроопределящи предприятия. Банката бе инструментът, чрез който на практика у нас се създаде първата постоянно действаща олигархическа група – независимо кой бе на власт, тя е толерираният субект – гара разпределителна за държавния ресурс, обществените поръчки и важните политически решения. Непропорционалното разрастване на политическото й влияние и на капиталите й извади на бял свят противоречията между отделните олигархични кръгове вътре в банката. Войната между двата лагера е за това кой да заграби банката и да изхвърли другия „на улицата“. Губещи и в двата случая са вложителите и активните бизнес субекти, ползващи банката за ежедневните си операции.
В КТБ вече действат международни разследващи одитори. Нека припомня, че това стана след като Реформаторският блок поиска намесата им, включително поради непремерените и често вредни изказвания и действия на БНБ. Очакваме от международните одитори да извадят цялата фактология за банката, включително и частите, за които се твърди, че липсват или са унищожени (или са на свързани лица). Нещо повече, те трябва да дадат и своите заключения и съвети за това как банковият надзор да действа по – нататък. Очакваме този доклад през октомври – нека на негова основа експертите да вземат правилните решения за КТБ. Виждам, че различни „инициатори“ се опитват да предопределят бъдещето на банката, което да се реши под натиск. Това не бива да се допуска.
Докъде очаквате да стигне прокуратурата в разследването на казуса „КТБ“?
Прокуратурата е крайно неподготвена за подобен тип дела. Доказаха го непохватните им действия с публичните привиквания на членовете на УС на БНБ на разпити и ареста на подуправителя на БНБ Гунев. Именно те подхраниха страховете на хората и извиха опашките за теглене на пари пред редица банки. България беше на косъм от затваряне на всички банки.
Нека си спомним и ареста по „обосновани предположения“ на обвинението за двете счетоводителки, замесени в присвояване „в чували“ на 206 милиона от КТБ. Съдът ги освободи срещу подписка, защото се оказа, че онези изнесени в чували, куфари или не знам какво, милиони от КТБ, за които твърдеше управителят Искров и прокуратурата, са прехвърлени на една от фирмите на Цветан Василев с договор за кредит. Два месеца им отне, за да разберат нещо толкова просто.
Прокуратурата трябва да стъпи на доклада на международните одитори. След техните счетоводни разкрития, прокуратурата няма да има извинение да не свърши своята работа. От главния прокурор обществото очаква да стигне до върха на пирамидата КТБ. Да поясня – до политическия връх!
Докато банката е затворена за одит, след който да се реши дали тя може да бъде оздравена или фалирана, вложители настояват за незабавното й отваряне, а самоорганизирал се експертен съвет предлага мерки за стабилизиране на ситуацията, за която всъщност няма официална информация каква точно е. Смятате ли, че този външен натиск ще окаже влияние върху окончателната позиция на БНБ?
Този външен натиск се осъществява с една единствена цел – да бъде отворена банката. Отново ще го кажа – преди да сме разбрали резултатите от проверката, преди да сме наясно колко е голяма „дупката“, не трябва да се вземат решения. Това си е чиста проба извиване на ръце, от което ползата е съмнителна.
Но аз поставям изобщо под въпрос дали настоящото ръководство на БНБ може да отстоява позиция по случая с Корпоративна банка. От юни, когато КТБ беше поставена под специален надзор, Централната банка няколко пъти сменя позицията си – първо каза, че ще отвори на 21 юли, през юли каза, че КТБ ще отвори през септември, по-късно, че ще бъде обявена в несъстоятелност, а през август – че надзорът се удължава до октомври. И всичко това, без всъщност да е казала най-важното – какви са загубите на КТБ, колко средства ще й трябват, кой ще ги даде.
Ще ви дам пример – във Фонда за гарантиране на влоговете за 15 години са натрупани малко над 1.8 милиарда лева. Ако се вземат и авансовите вноски на банките за една година напред – ще достигнем максимум до налични 2 милиарда лева. Тези пари няма да стигнат, за да се изплатят всички влогове до 100 000 евро в КТБ, които са в размер на 3.6 милиарда лева. Ами ако се появи проблем с друга българска банка, с какво ще я защитим?
Две седмици преди старта на предизборната кампания, в каква кондиция е Реформаторският блок? Има ли шанс вътрешните боричкания между партиите да бъдат преодолени и основната енергия на Блока да не отива в уреждане на тези отношения, а за работа с избирателите, за разширяване на подкрепата?
Никога не сме били в по-добра кондиция. Готвим се активно за изборите и за предизборната кампания. Подготвяме разширен Граждански съвет и национален съюзен конгрес на коалицията. Докато другите партии и коалиции се страхуват от подобни събития преди избори, ние отиваме уверени и единни. Все пак не разглеждайте Блока като вождистка формация. Има предостатъчно такива в България. Ние не отричаме различията си, а ги уважаваме – при пет партии в обединението това е нещо нормално.
Листите с кандидатите ни за Народното събрание са готови, програмата ни за управление – също. Влизаме с увереност в предизборната кампания, а социологическите проучвания показват, че сме единствената политическа формация с ръст на доверието и елкторалния резултат. Можем да разчитаме на избиратели извън „твърдата“ подкрепа на тези, които обикновено гласуват за десницата.