– Г-н Кънев, преди големия протест на студенти, граждани и синдикати излязохте с писмо до профсъюзите, че “те са на ход”. Този призив прозвуча странно от дясна партия като ДСБ. КНСБ излезе на демонстрация, но спойка между частите на протестите не се случи. Защо?

– Не мисля ,че можем да очакваме тази спойка да се случи бързо. Има различни плоскости на недоволстбво в обществото. Спойка между студентите и шествието на КНСБ не беше дори търсена от никоя от страните. Студентите осъзнават себе си като носители на моралната страна на протеста. А КНСБ държат да представляват единствено социално-икономическото недоволство. Това, че в същност става дума за един проблем и едно и също недоволство явно все още не е достатъчно ясно. И затова лидерите му не го изговарят достатъчно смело. Писмото ми до синдикатите не беше призив да излязат, тяхното шествие вече беше заявено. Опитах се да кажа, че всъщност проблемът е един, че в България няма отделни една от друга морална, икономическа и политическа криза. Моралната и икономическата криза имат ясни общи корени – това е липсата на законност. А политическата криза се изразява в това, че никой не го казва. Затова и аз, и Реформаторският блок като цяло с назоваването на конкретните проблеми, които стоят пред скоба и пред всички други проблеми в обществото, изпълнява функция на политическо лидерство. И посочва единствения изход – политическото лидерство, което да каже ясно къде е заровено кучето.

– Ако смятате, че сте политически лидер в процеса на протест, защо нито една от останалите групи протестиращи не ви припознават като такъв? Вие и хора от Реформаторския блок сте от първия ден на площада с гражданите, но когато свикахте митинг в подкрепа на студентите, не дойдоха при вас.

– Това е кризата на доверието в обществото. Ще цитирам любима мисъл на Конрад Аденауер. Той казва, че обществените проблеми изглеждат много сложни само на повърхността. Когато вникнеш в тях, се оказва, че са учудващо прости. Провалът на управлението в България в годините на прехода да промени правосъдието и така да гарантира законност породи дълбока криза на доверието. А там, където няма доверие, не може да се прави бизнес – това е азбучна истина на икономиката. Няма как да е богато общество, в което липсва доверие, и няма как да има доверие в общество, когато липсва законност.

– Поставяте диагноза, но това не отговаря на въпроса как ще преодолеете тази криза на доверието, така че Реформаторският блок да се превърне в политическия субект, който може да преодолее кризата на доверие.

– Това минава през избори.

– Последните бяха доста скоро.

– Изборите през май 2013 г. всъщност бяха венеца на политическата криза. Възстановяването на доверието е изключително бавен и труден процес. И по пътя към него има важен етап – хората, които са получили ограничено доверие, да се държат на нивото на собствените си политически заявки и патос. За мен и за Реформаторския блок това значи да влезем в законодателната власт, а защо не и в изпълнителната, и да отстояваме целите си. Това в България не се е случвало. А е доказано, че случи ли се – прави чудеса. Вижте Полша. Политическият и икономическият й възход, превръщането й в една от най-добре преминаващите през кризата държави и в един от големите играчи на европейската сцена, се дължи на факта, че Гражданската платформа на Доналд Туск, след като влезе в парламента първо като опозиция, а след това като част от властта, в голямата си част успя да остане на нивото на патоса си за нов морал в полската политика. Доверието в обществото се върна и то излезе от кризата в голяма степен. Тук говорим и за личен пример. Аз живея с ясното съзнание, че хората не ми вярват. Виждам обаче, че много хора приемат нашите послания, разбират ги. Нескромно ще кажа, че ме харесват като политик. Но знам, че не ми вярват и са напълно прави – когато си лъган десетки пъти, нормалната реакция -не само при хората дори, това е инстинкт и при кучетата дори, е да очакваш същото. Така че нашата първа крачка е да говорим правилните неща, но по-важната крачка е след това – да правим същото, което говорим.

– За да се стигне до “правим същото”, трябва да се преодолее кризата на доверието. Иван Костов заяви, че всяко човешко усилие без лидерство е обречено на неуспех. Как се излиза от кръга?

– До голяма степен това, което определя публичното лидерство, е доверието. Затова аз бих обърнал логиката. Там, където няма достатъчно доверие – няма и лидерство. В българската политика няма лидерство, а не просто в Реформаторския блок. И няма как то да се изгради изведнъж, ще става стъпка по стъпка. На първите избори е ясно, че РБ ще реализира част от потенциала си. Спокоен съм да кажа, че се целим в първото място в политиката, дори в самостоятелно управление или доминираща роля в управлението. Но това надали ще се случи още след първите избори.

– Според данните на “Галъп”, РБ има 7%, а “таванът” на потенциала му за момента е 10%. С тях във властта трудно се влиза без партньор. Кой е потенциалният ви партньор – ГЕРБ ли?

– Докато ГЕРБ и БСП бавно губят доверие, РБ бавно печели доверие. Тенденцията е изключително важна. Докъде можем да стигнем преди изборите е трудно да се каже. Хората, които търсят разумна политическа сила, искат разумно управление и знаят, че без върховенство на закона не може да има забогатяване за обикновения човек. Те имат много обективни причини да не вярват на политиците – ще трябва да трупаме доверието им бавно. Когато не търсиш поредния спасител, не даваш “лесни решения” и не очакваш гръмотевични резултати. Въпросът За партньорството е ужасно преждевременен, макар да знам, че в България винаги е интересен. За нас в Реформаторския блок въпросът не е толкова с кого, а в името на какво – как ще се управлява България след предсрочните парламентарни избори. Сигурен съм, че такива ще има. Ние даваме много прост отговор – в България трябва спешно да се осъществи реформа в правосъдието и в държавната администрация. Задачата на следващото правителство и мнозинство ще е това. Оттам ще се даде тласък на икономиката. Това са прости каузи. Не са дългосрочни. Но ние ще участваме 6 управлението единствено в името на тези каузи.

– Избягвате въпроса за ГЕРБ – водят ли се неформални разговори, възможно ли е да си партнирате? От ГЕРБ периодично се подава ръка към РБ – Цветан Цветанов често е говорител на опита за заравяне на томахавките. Предстои и евровот, ЕНП обикновено търсят обединения, както е и сега.

– Първо, трябва да е ясно, че разочарованието от ГЕРБ е много силно. Второ – ЕНП ще имат своите представители в Европейския парламент и от Реформаторския блок, и от ГЕРБ. Така че в това няма драма. Има обаче драма в отношението на големите европейски партии към сестринските им партии в Източна Европа. Има някакво противоречие – не може най-разпознаваемият лидер в ЕНП – председателят на Еврокомисията Жозе Барозу, да изригва в критики към българското правосъдие в продължение на 4 г. при управлението на ГЕРБ, а партията на г-н Барозу да твърди, че всичко в българското управление е било наред. Този парадокс трябва да бъде преодолян. Европейските партии имат дълг към Източна Европа, те трябва да гарантират пред българските граждани, че сестринските им формации отговорят на европейските стандарти. Примерите са покъртителни. Дадох пример с ГЕРБ, но той е най-симпатичният. Защото г-н Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти, а това е виц само по себе си. А най-видният представител на либералите у нас е ДПС – формация, която упражнява феодални порядки в общините, които управлява. В голяма степен това е политическото лице на мафията в България. Случаи като “Бисеров” и др. са само примерите.

– Щом партиите от РБ решихте да се превърнете в коалиция, “Зелените” ви напуснаха. Ще успеете ли да се съберете, преди да се скарате?

– Още в самото начало “Зелените” дадоха честна заявка, че няма да участват в коалиция и не се очаква да се явим заедно на избори. Продължаваме обаче да работим заедно по общи политики и вярвам, че сме част от една и съща общност. Хората, които осъзнават дълбочината на проблема, че без да се променят правосъдието и администрацията не може да се постигне икономически подем, се представляват и от РБ, и от “Зелените”,

и от “Протестна мрежа”… Всеки вижда в различни лица на протеста това, което би искал да промени. Не си правим илюзията, че сме монополисти върху настроенията на тези хора. Но сме длъжни като политици да даваме политически отговори.

– Как ви изглежда идеята на властта да се връща подоходният данък на хората с минимална заплата? ДСБ от години иска необлагаем минимум, а връщането на данъка на най-бедните го има и в програмата на РБ.

– Много внимателно следя публичните дебати и стигам до избода, че когато са крали идеята, не са я разбрали. Затова не могат да я обяснят разбираемо. Ако искат да изглеждат сериозно, май трябва да организираме на Йордан Цонев, Хасан Адемов и още няколко говорители по темата среща с икономическия екип на РБ.

– Ако крадат мерки – изпълняват част от политиките ви, това не звучи като силен аргумент да искате оставка.

– Искаме я, защото не разбират тези мерки. Управляващите непрекъснато се опитват да крадат от умерената десница на България – като се започне от личността на премиера и се стигне до идеи, чрез което търсят по-широка легитимност. Правят го неуспешно, защото разбирането на тези мерки и въвеждането им изискват ниво на почтеност, от което управляващите партии са оперирани.

– Докъде стигнаха преговорите в РБ за създаване на коалиция – кой ще е лицето й, как ще го излъчите, как 7 партии ще вземате решения?

– Една от грешките, които са правени досега, е контролираното изтичане на информация от преговори към медиите като метод за натиск. Поучили сме се от много грешки и глупости, които сме правили, и сме взели решение да не коментираме преговорите, преди да има подписан документ. Единственото, което мога да кажа и по него има изначален консенсус, е, че политическият съюз, който ще сключим, с цялото си присъствие ще излъчва единство и тенденция за по-голяма консолидация В бъдеще. Това ще е една политическа сила. Хората вече ни разглеждат като една сила. И трябва да сме на нивото на това очакване.

– Нови партии имат ли място в блока? НДСВ например даваха заявки преди време.

– РБ е отворен за нови съмишленици, но подобни въпроси ще имат място едва когато е готова политическата коалиция между сегашните му членове.