Водеща: Вашият разговор. . .

И. Сотиров: . . .кажи си или не е. . .

Водеща: . . .в ОДС. . .

Н. Димов: Не, значи, аз бих искал, преди да почнем разговора. . .

Водеща: Ще се включите, само секунда. Вашият разговор в ОДС не се е състоял.

Н. Димов: Достатъчно. . .

И. Сотиров: Това основно трябва да бъде преодоляно, иначе. . .

Н. Димов: Нека да. . .

И. Сотиров: . . .всичко друго ще остане, така. . .

Водеща: Искам да ви попитам, тъй като вие сам се насочихте към лидерския проблем, до каква степен е ритуално и нормално, когато председателят на една партия изгуби така категорично изборите, както това се случи при Надежда Михайлова, тя да подаде оставка?

И. Сотиров: Значи, вижте, мисля, че в Европа има различна практика в такива случаи. Тук не е въпрос да се правят ритуални жертвоприношения. Въпросът е да се направи един сериозен анализ в партията и да се прецени. Защото тук не става въпрос само персонален проблем с едно или друго лице от ръководството на партията, въпросът е, че Съюзът на демократичните сили се нуждае от една много сериозна структурна промяна. Този въпрос беше коментиран и на предишни конференции. Но така или иначе винаги предстояха сериозни избори и винаги нещата се отлагаха. И за мен водещото, което е като проблем, че трябва да се извърши една много радикална промяна, защото така или иначе след оттеглянето на Иван Костов СДС остана много централизирана партия, което в дългосрочен план даде своите негативни резултати. Силната централизация, която се извърши 1997 г., даде известен комфорт в управлението, защото винаги е по-удобно да имаш една силно централизирана партийна структура, когато управляваш държавата, но в дългосрочен план това деморализира много сериозно Съюза на демократичните сили. Нанесе големи поражения и след това такива поражения много трудно се лекуват. Лесно се уврежда един жив организъм, много трудно се възстановява. Водеща: И когато губи, губи навсякъде. И. Сотиров: Ами, да, когато се губи, се губи. . . Водеща: Може би един много съществен проблем, който ще прояви дали е възможно обединение вдясно, е излъчването на обща кандидатура за избор. . .

Н. Димов: Може ли, преди да стигнем. . .

Водеща: . . .за кмет.

Н. Димов: . . .за общата кандидатура за кмет обаче, аз искам да коментирам нещо, което е много съществено.

Водеща: Непременно, г-н Димов. Вие на какво отдавате проблема, свързан с изтъкването на лидерски проблем непрестанно. . .

Н. Димов: Точно тук. . .

Водеща: . . .и как ще бъде решен?

Н. Димов: . . .е големият проблем, че няма лидерски проблем. Защото това, което ние твърдяхме, че категорично сме против втори мандат на Симеон Сакскобургготски, това е, защото Симеон Сакскобургготски още с първия си мандат вкара Българската социалистическа партия във властта, така че недопускането на БСП във властта минава през това Симеон Сакскобургготски да не бъде министър-председател на България. Дори колегата преди малко спомена за г-н Петканов, аз допълних няколко имена, за това как Симеон Сакскобургготски на практика докара БСП във властта, без да бъде, без да бъде спечелила тя. Стана дума и за президента Стоянов, че не е вече президент. Ами, разбира се, когато един човек отиде и се моли на Симеон Сакскобургготски, а не застане зад политическата партия, която е била винаги зад него и чийто представител той е твърдял, че е, говоря за Петър Стоянов, той, ако си спомняте, до 11 часа през нощта чакаше подкрепа на Симеон Сакскобургготски, получи я и загуби изборите. Тук искам да отворя една скоба и за президента Първанов. Той по същия начин получава в момента едно много стабилно мнозинство, по-малко от онова, което 2001 г. обаче имаха ОДС и НДСВ, взети заедно. Тогава в парламента имаха 171 депутати заедно и Петър Стоянов все пак загуби. Така че хич не е ясно какво ще се случи с президента Първанов. Водеща: Нали знаете журналистите какво измислиха?

Н. Димов: Не.

Водеща: Че подкрепата на жълтите е равна на целувката на смъртта.

Н. Димов: Ох, това звучи много злокобно. . .

Водеща: Не знам как ще бъде занапред.

Н. Димов: Така че не са личностни проблемите, няма място да говорим за лично его и за лично отмъщение. Проблемът, който се създаде в София, също няма нищо общо с личностни проблеми. Има нещо общо с това, което ние нарекохме клиентела. Нежеланието да се свърши работа за софиянци остави боклука на улицата. Това, че трябваше чистотата да бъде дадена във. . . огромни средства за чистотата да бъдат пренасочвани от решаването на проблема към нечии джобове, доведе проблема дотук. Защото истината е, че още 2001 г., даже 2000 г. имаше възможност да се реши този проблем, имаше средства, аз тогава бях заместник-министър на околната среда и водите и помня средствата, които бяха отпуснати по линия на ИСПА, но просто Стефан Софиянски и Столичната община не пожелаха да вземат тези средства.

Водеща: Има нещо, което. . .

Н. Димов: За да решат проблема.

Водеща: . . .решително не ми харесва в този манталитет, да се радваш на пораженията.

Н. Димов: Аз не се радвам на пораженията.

Водеща: Да ги употребяваш в посока на твоето мислене преди това и да казваш. . .

И. Сотиров: Вижте, мен точно това ме. . .

Водеща: . . .колко бяхме прави.

Н. Димов: Аз не се радвам на тези неща. За мен. . . мен това ме боли, защото проблемът, който има днес в София с отпадъците, можеше отдавна да бъде забравен. Това не е поражение на един човек, това е поражение на милион и 300 хиляди софиянци. Защото не страда един човек, страдаме всички ние от заринатата в боклук София. . .

Водеща: Да.

Н. Димов: . . .допреди седмица.

Водеща: Безспорно.

И. Сотиров: Значи, мен точно това ме притеснява, това някак си, което може би звучи, дано не съм прав, но като злорадство. Разбира се, и Петър Стоянов, и Стефан Софиянски, и много хора, почти всички лидери вдясно допуснаха грешки, ние иначе нямаше да бъдем в тази ситуация. Но някак си злорадството от едни политически фигури вдясно, че по един или друг начин е нанесен удар на друга политическа сила вдясно и на друга политическа фигура, това мен дълбоко ме притеснява. Ако не се изживее това, ние в общи линии ще продължим да работим за заемането на всички властови позиции от страна на. . .

Н. Димов: Това не е злорадство. . .

И. Сотиров: . . .социалистическата партия.

Н. Димов: . . .г-н Сотиров, това е болка. Защото аз също предпочитах днес президентът на България да бъде десен, също предпочитах днес кметът на София да бъде десен. Само че това не се случи просто защото се избяга от дясната идея и се застана зад някакви неясни леви, центристки или по-скоро никакви позиции. Това е проблемът. Водеща: Благодаря.

Н. Димов: Аз самият бих предпочел да имаме много повече ресурс в дясното пространство. Това щеше да направи задачата ни по-лесна.

Водеща: Благодаря. Нено Димов, “Демократи за силна България”, Иван Сотиров, Обединени демократични сили, в избистряне на дясната идея.