Разговор с Нено Димов и Иван Сотиров /I част/

Водеща Лили Маринкова: Начало на коментарите в „Неделя 150“ – с господата Нено Димов от „Демократи за силна България“ и Иван Сотиров от ОДС. Добър ден и добре дошли. Честит мандат, както се казва, пожелавам ви успех, макар че положението на десните никак не е розово, струва ми се. Как смятате, г-н Сотиров?

Иван Сотиров: Аз мисля, че положението като цяло в парламента не е розово. Но се надяваме да се преодолее тази ситуация, в която сега се намира и цялото политическо пространство, и парламентът.

Водещ: Г-н Димов?

Нено Димов: Положението не е розово, то си е направо червено, така че. . . в парламента имам предвид. А що се отнася до положението в десницата, десницата има да работи още много, преди да се яви отново пред избирателите за доверие и за управление.

Водеща: От чувство за справедливост да кажем, не и без вашия принос. Но нека да фокусираме това, което представлява основното занимание на медиите напоследък, а то е да гадаят за кабинета. Все пак на обществото бе подхвърлена информация още в петък вечерта и тя бе публикувана в съботните вестници, която казва, че се е стигнало до някакво споразумение, може би за успокояване действително на вниманието, на напрежението, и вие вероятно сте чули, драги слушатели, че рамката била готова. Имало и неофициален списък на новите министри, който и днешните вестници непрестанно изпълват с гадания. Говори се, че управляващата коалиция ще е тристранна и ще има съвет, начело на който ще бъде настоящият премиер в оставка. За премиер се говори за името на Станишев. Днешните вестници също споменават, че така или иначе предстои да бъде подписан проект за договор на коалицията, а по-късно пленумът на БСП ще поръча, гадае „24 часа“, на Сергей Станишев да вземе мандата. Според вестник „Труд“ кабинетът е сглобен 50 процента и че основната битка е за Министерство на финансите, това е версията на „Труд“. Тя се разразявала между Георги Кадиев, Милен Велчев и Ивайло Калфин. Нека да ви занимая още малко с попълването на квадратчетата в тази кръстословица, представлява приятно занимание, надявам се, а пък и не докрай сигурно. Така или иначе говорим за министър-председател Сергей Станишев с вицепремиери Румен Овчаров, Пламен Панайотов, Лютви Местан. Към името на Местан е добавен въпросителен знак. За министър на икономиката отново се споменава Милен Велчев. За финансите, както вече ви казах, битката е между него и Георги Кадиев и Костадин Паскалев. Николай Василев – министър на транспорта. Румен Овчаров, на неговото име също е изписан въпросителен знак, би трябва да оглави според „Труд“ Министерството на енергетиката. Меглена Плугчиева – министър на горите, а министър на земеделието Нихад Кабил, но пак несигурният въпросителен знак. Министър на туризма – въпросителен знак. Знаете, че идеята е да бъдат разделени отново туризмът и културата. За културата – Стефан Данаилов. Гергана Грънчарова или Меглена Кунева би трябвало да бъдат министри на външните работи или на европейските въпроси. Младен Червеняков на вътрешните работи, но е поделено това гадание с името на проф. Георги Петканов, настоящия министър. Петканов е спряган и за министър на правосъдието. Сега ще чуете, че за министър на отбраната се говори за Ангел Найденов или за Михо Михов. Пламен Панайотов на държавната администрация, Христина Христова – министър на труда и социалната политика, но отново с въпросителен знак и при тези имена. Неизвестни са креслата, които. . . хората, които ще заемат креслата на министър на здравеопазването, министър на образованието и науката. Долорес Арсенова е спрягана отново за същото министерство, на околната среда, но е добавено: и водите, с такава трансформация. Весела Лечева или Васил Иванов-Лучано – министър на младежта и спорта. Сега нека да се съсредоточим върху конструкциите, които се предлагат на вашето внимание. Г-н Сотиров, г-н Димов, те са свързани с тази идея да има тройната коалиция нещо, което се нарича председателски съвет, и възможностите да се стигне до едно управление, което решава проблемите на България. И.Сотиров: Сега, аз съм скептичен доколко този тип конфигурация и това управление ще реши проблемите на България, защото дори от това, което се каза, се вижда, че тук става въпрос за една доста безпринципна конфигурация, която не отговаря и на предизборните анонси на тези политически сили, които участват в тази коалиция, и че става битка особено за министерствата, не които трябва да извършат реформите, които са необходими, а става битка за министерства, при които ще се преразпределят финансови ресурси. В общи линия схемата, класическата схема е – комунистите запазват силовите министерства и Министерството на правосъдието. Вярно, че там се спряга името на Петканов, но той за мен си беше министърът на комунистите и в предишното правителство на НДСВ, така че това не е някаква нова конструкция. Това, което ме притеснява, че търсеше самоцелно създаване на едно много сериозно мнозинство – 169 народни представители. Това е квалифицирано мнозинство от две трети от парламента, което има възможност дори да променя конституцията. Аз мисля, че търсенето на такъв широк консенсус за управление на страната с изкарване напред на най-добрите намерения да има стабилност особено в момента, в който България е на пътя към присъединяването към Европа, мисля, че е опасно от гледна точка на демократичните принципи. Защото едно правителство с такова широко мнозинство, без да има силна опозиция, е опасно от гледна точка на демократичния процес в България и не мисля, че това би било полезно. Това е един олигархичен модел на съставяне на правителство, един модел, който няма да гарантира достатъчна прозрачност, и за мен тази самоцел да се търси толкова широко мнозинство единствено обслужва амбицията на президента Първанов да има много сериозно мнозинство зад гърба, включително с участието на ДПС, за да може да бъде с една по-добра стартова позиция на следващи президентски избори, но това в никакъв случай не работи за един демократичен модел на управление на страната.

Водеща: Г-н Димов, става ли ясно каква е всъщност цената на компромиса, нещо, което е най-сериозната загадка за начина, по който ще бъде изградена тази коалиция?

Н.Димов: Аз мисля, че много неща стават ясни. И на първо място, това, което бих искал да отбележа, е, че става ясно онова, което „Демократи за силна България“ твърдяха още преди 2 месеца, а именно, че БСП и НДСВ не са алтернатива едни на други. Ние твърдяхме това всъщност не само отпреди 2 месеца, твърдим го откакто се създаде „Демократи за силна България“. Фактът, че се водят преговори вече 3 седмици, показа, че те не са алтернатива, не водиш преговори между алтернативни политически партии. Какво показва? Ами аз бих го характеризирал, показва го коалиция на излъганите гласоподаватели. Казвам го съвсем директно, защото и Българската социалистическа партия, и движението „Симеон Втори“, националното движение, на практика правят нещо, за което само допреди двайсетина дена говореха точно обратното. Т.е. те са излъгали хората, гласували за тях. В какво излъга Българската социалистическа партия? Ще дам по един пример от двете страни, за да може да стане по-ясно. По време на кампанията Българската социалистическа партия широко прокламираше, че ще ревизира сделките от тип магистрала „Тракия“, държавния резерв, военните доставки, външния дълг. Когато „Демократи за силна България“ предложихме в декларацията на Народното събрание този текст да влезе, мнозинството, което се оформи още тогава от БСП, НДСВ и ДПС, не подкрепи. Какво каза пък Националното движение „Симеон Втори“? Още в средата на кампанията се обяви, че те няма да подкрепят втори мандат. . . извинете, не втори мандат, а няма да подкрепят мандат на Българската социалистическа партия.

Водеща: Правителство, излъчено с такъв мандат, при цялата условност на това казване.

Н.Димов: Никаква условност нямаше, те бяха много категорични в това отношение. В момента виждаме, че точно това ще направят, ще подкрепят такъв мандат. Е, това са две много сериозни лъжи, на които се основата сегашното мнозинство. А едно мнозинство, заченато в лъжа, не вещае нищо добро за него.

Водеща: Като че ли това казване за мандата беше ударението повече върху това няма да има правителство съвместно със социалистите, но ставаше дума по-скоро единствено и само за тази страна на нещата – чий е мандатът.

Н.Димов: Ставаше дума, че няма да бъде. . . че НДСВ твърдеше, че е алтернатива на БСП и че няма да подкрепи мандат на БСП. Когато си алтернатива, 15 дни по-късно не ставаш съучастник.

Водеща: Доста услужливо дойдоха някои съобщения през този период, че от Европа са препоръчали десния избор на настоящата коалиция НДСВ. Това също бе употребено. . .

Н.Димов: Вижте, аз не бих казал, че трябва да чакаме непрекъснато сигнали от Европа. Ние сме суверенна държава, която трябва сама да решава проблемите. И това, че ще бъдем част от една обединена Европа, не означава, че не трябва да гледаме националния интерес на България. Неслучайно ние издигнахме лозунга „Силна България в обединена Европа“. България, за да бъде силна, трябва да гледа своите интереси. А това, че ще бъдем в обединена Европа, разбира се, това е цивилизационен избор.

Водеща: Но нека да разсъждаваме върху начина, по който се получава това решение – коалицията да бъде управлявана от председателски съвет, така да се каже от едно ново политбюро.

И.Сотиров: Това не е политбюро, а това е по-скоро създаването на една синекурна длъжност за Симеон Сакскобургготски, нещо като почетна фигура в цялата конфигурация, може би за да му се даде възможност да бие отбой от това, което пое като предизборни ангажименти. Аз тук само искам да допълня, че и Ахмед Доган беше заявил в едно програмно интервю, мисля във вестник „Труд“, че по-доброто управление за България е дясноцентристкото. И тук искам да изтъкна, че ОДС дори в последните седмици в отговор на това, което ние имахме като предизборен ангажимент, направи всичко възможност това да се възпрепятства, защото и преди съм го казвал, две трети от българските избиратели гласуваха за дясноцентристко управление. С изключение на БСП всички други политически сили вдясно и в центъра по един или друг начин с различна категоричност, но заявиха, че на България е необходимо да има дясноцентристко управление, че няма да се коалират с БСП. Реално след изборите действително се получи една груба подмяна на вота, при която се съставя правителство с мандат на БСП лявоцентристко, след като е ясно, че приоритетите пред страната, които стоят, могат да се решат само с едно дясноцентристко управление. Проблемът е, че това, за което ние предупреждавахме и преди изборите, се реализира, защото тук се говори за политическа последователност, но действително се поставяха и вдясно условия неизпълними, които поставиха под въпрос възможността да има 137 гласа, каквито имаше, за съставяне на дясноцентристко управление.

Водеща: Последното ви изречение е свързано с разговорите, които се водеха, ли?

И.Сотиров: Да, и с разговорите. Имаше условия този да не бъде, с тези няма да се говори, които също възпрепятстваха и възможността за разговори, обезсмислиха просто разговорите за едно дясноцентристко управление.

Водеща: Нека не изглежда, че прекалено сте изненадани от това, което се случва, че много, много ви учудва, защото би било нереалистично да очаквате нещо повече, макар че и във ваши среди, г-н Сотиров, се заговори, че се отлага големият разговор за бъдещето на синята партия, на ОДС, защото с нетърпение се водят тези разговори за дясноцентристки кабинет.

И.Сотиров: Това беше основната задача и основният ангажимент, който имахме – да не се допусне БСП да управлява под каквато и да е форма след изборите, и естествено, че вътрешнопартийният проблем не можеше да бъде извеждан на преден план, когато се решават въпроси, свързани със съдбата на държавата и с един основен ангажимент, който ние бяхме поели, и мисля, че и след изборите доказахме, че ние най-последователно, без да персонализираме нещата, на принципна основа положихме максималните усилия, за да може да не се реализира правителство на БСП.

Н.Димов: Ако може само два коментара да направя.

Водеща: Кажете.

Н.Димов: Първото е, що се отнася до подмяната на вота. Още 2001 г. беше подменен вотът, така че Симеон Сакскобургготски показва, че неговото политическо аз е да подменя вота. 2001 г. се гласува за Симеон Сакскобургготски почти еднолично, за да продължи реформите, които бяха започнали, но да ги продължи с обещанието за бързо и несимволично увеличение на доходите на гражданите. Само че той направи едно лявоцентристко управление и от 2001 г. до 2005 г. всъщност имахме управление на БСП и ДПС, извинете, на НДСВ и ДПС, явно и БСП участваше със свои четирима министри, със заместник-министри във властта. Така че подмяната, която се случва днес, не е случайна. Между другото, ако още 2001 г. беше ясно заявено от Обединените демократични сили тогава, че това е едно лявоцентристко правителство, днес ситуацията щеше да бъде коренно различна. За съжаление имаме факти и трябва да мислим какво ще става оттук нататък. А що се отнася до вашия въпрос за председателския съвет, за мен това не е просто една синекурна длъжност, по този начин се дава лост на Симеон Сакскобургготски да защитава сделките, които направи и които в момента трябва да бъдат защитени. Имам предвид реституцията на имотите от интендантството, които според нас са незаконно върнати на Симеон Сакскобургготски, имам предвид всички тези сделки, за които говорих в началото – магистрала „Тракия“, външния дълг, държавния резерв и прочие. По този начин той ще държи според мен именно този лост към възпиране на евентуални проверки на тези сделки, така че. . .

Водеща: Сега продължаваме с това, което може би изглежда замисъл на опозицията и, разбира се, може да изглежда само ваше предчувствие дали имате лесна задача или напротив, виждате колко, колко трудно би се работило в този парламент. Г-н Сотиров, г-н Димов?

И. Сотиров: Значи, аз мисля, че задачата пред десницата никак не е лесна. Аз съм бил в един парламент, в който имаше абсолютно мнозинство на БСП, това беше по времето на Жан Виденов и опозиция в лицето на СДС с 69 депутати и Народен съюз, имахме повече депутати, нямаше наличието на „Атака“, която във всички случаи ще създава един много сериозен проблем. Десницата беше много по-консолидирана и въпреки това нещата не бяха никак лесни. Сега мисля, че пред десницата стои много сериозното предизвикателство да си направим поуките от това, което се случи, защото истината е, че десният вот сумарно, като абсолютен брой гласове спрямо 2001 г., бележи един спад от над 100 хиляди гласа. Във всички случаи основният проблем, който трябва да се реши, е със силното его на лидерски фигури в дясното пространство, защото ако това не се преодолее и силното желание за доминация, ако не бъде преодолян персоналният въпрос, десницата не я чака нищо добро. Аз затова ще се върна малко и на въпроса, който се поставяше, за това дали някой се е съмнявал в принципната позиция на Симеон по отношение на БСП. Значи, никой не се е съмнявал в това, но не мисля, че трябваше да бъде извеждан като приоритет от определени политически сили вдясно, идеята фикс Симеон не трябва да повтори мандат, защото приоритетът на десницата би трябвало да бъде БСП да не участва в управлението. Вече персонализирането на въпроса и извеждането на акцент, че Симеон не трябва да повтори мандат, допълнително го тласна в една коалиция с БСП. Още преди изборите социологически беше ясно, че дясноцентристко управление без НДСВ не може да бъде реализирано. В общи линии се очакваше и от всички социолози, и то месеци преди изборите, НДСВ да има най-добър резултат вдясно. При това положение още преди изборите ние предупреждавахме, че такава крайна позиция, която звучи малко по-близко до някакво желание за лично отмъщение и личен реванш, отколкото за търсене действително на базата за едно сериозно дясноцентристко управление и недопускането на БСП до властта. В общи линии това беше и крайъгълният камък на разделението на Съюза на демократичните сили, двете виждания, дали е по-добре да се допусне БСП да дойде на власт, а след това десницата да търси развръзка, или това да не бъде допуснато. Горе-долу такъв тип политическо мислене според мен доведе и до това Петър Стоянов да не бъде президент, а Георги Първанов да бъде президент, кризата в София, която се случи, включително и с оттеглянето на столичния кмет. Всичко това беше резултат от точно един такъв тип мислене на политически отмъщения, защото някой е казал на някого. . .