Водеща Лили Маринкова: Г-жо Андреева, какви случаи са попадали при вас като депутат и как стои въпросът със закона, доколкото понякога полицията осветява, така да се каже, трафик на жени и се вижда, че това е на ръба на закона? От друга страна, нищо радикално не е предприето, за да може да се каже, че държавата по някакъв начин се противопоставя на това робовладелство всъщност, съвременно робовладелство?

Кина Андреева: Вие сте права, че държавните институции не са достатъчно ангажирани с този проблем. Не е въпросът да се приеме само един закон, да, такъв закон беше приет. Той предвижда създаване на комисии, национална, местни, но този закон продължава по мое мнение да остава на хартия. Продължава българското общество да не е ангажирано с този проблем. Голяма част от хората в България възприемат трафика на жени като проблем на отделната личност и не възприемат хората, които са подложени на този трафик, като жертви, а всъщност те са жертви на насилие. Обществото е длъжно да предприеме мерки, за да предотврати това насилие. В момента това до голяма степен е оставено на неправителствения сектор. Държавата прие закона и каза, че – а, това е достатъчно. Няма дори в бюджетите предвидени. . . в държавния бюджет не са предвидени средства, които да осигурят ефективното прилагане на този закон. Липсва връзката между всички онези институции, които се занимават с проблема, като се започне от училище, и се стигне до органите на МВР. Защото създаваме много хубави програми, преди 2 години правителството прие програма за децата на България. В нея има предвидени много хубави мерки, но нито една от тези мерки не се случват. Примерно трябваше да има единен регистър на семействата в риск и на децата, които са изложени на риск. Няма го. Трябваше да има национална гореща линия за деца, няма я тази линия. А това са все стъпки, които биха предотвратили последното, най-лошото – когато децата вече и младите жени стават жертва на трафик. Защото онова, което показва статистиката, че най-голяма е групата между 18 и 20 години на момичета, които са жертва на трафик. 120 хиляди жени от България, от бившия Съветски съюз и от бившите страни от източния блок всяка година потеглят към страните на Западна Европа.

Водеща: От България колко?

К.Андреева: Общото число е 120 хиляди, не мога да ви цитирам точно колко са от България, но това показва, че това наистина е сериозен и е световен проблем. И докато ние не се ангажираме на всяко едно от равнищата да се предприемат нужните мерки, никога няма да имаме резултат. Аз лично много пъти съм повдигала въпроса за национална гореща линия, ангажимент това е на Агенцията за закрила на детето. Една такава линия би струвала 850 хиляди лева, за да започне нейното функциониране. Дори ние с колеги имахме предложение, когато се гледаше държавният бюджет, тази сума да бъде отпусната на агенцията, за да може да заработи подобна линия. Само че мнозинството не го прие, отхвърли това предложение, макар че сумата е смешна.

Водеща: Добре, това за горещата линия аз го възприемам твърде безобидно – какво може да направи, освен че ще приема сигнали, нима ще реши въпросите така, както се случи през седмицата – едно момиче загина, спасявайки братята си от пожар в един от ромските квартали на Сливен?

К.Андреева: Знаете ли, една такава гореща линия действа в район Триадица в София. По добрата воля на кмета и на администрацията на този район, ако се свържете с тях, ще видите колко деца те са спасили. Защото на тази линия търсят помощ, там работят психолози, те им помагат да преодолеят проблемите си. Там се обаждат и родители, които имат проблеми с децата си, и те им помагат да намерят връзката помежду си, да се възстановят отношенията между децата и родителите. Много сериозна подкрепа би могла да окаже подобна линия. Същото важи и за отделите за закрила на детето. Там практически няма психолози. В училищата има педагогически съветници, но в повечето български училища тези бройки не са заети или там, където са заети, те са просто от някой учител, който е бил съкратен, а това не са психолози специалисти. Всичко това, като се събере заедно, показва, че още на ранен етап този проблем може да бъде преодолян.

Водеща: Може би е рано да изговорим по-сериозни неща за отговорността на т.нар. родители, даже когато става дума за продажба на бебета, тази дума изглежда пресилена, пък и не знам как да окачествя тези хора, доколкото животните имат родителски инстинкти, а тук става дума за страхотно човешко падение, както и в много случаи, когато децата стават жертва. В този смисъл дали въобще в България може да бъде предприето нещо, без да попаднем в укора за правата на човека и за нарушаване правата на човека.

Водеща: Нека чуем доцент Щерев. Добър ден.

Атанас Щерев: Добър ден.

Водеща: В качеството не толкова и не само като председател на комисията или, бихме искали да кажем, в личния ви дълг на доктор, как се отнасяте към съобщенията, че български бебета се продават от родителите им и че даже в някои случаи става дума и за продаване на органи, за органи се продават тези бебета и въобще има нещо, което се установи, така да се каже, трайно в нашия живот?

Ат.Щерев: Аз си мисля, че това деяние, което е престъпление всъщност, съществува в почти всички страни в света и то се прикрива зад понятия като осиновяване на деца обикновено, като при осиновяване на деца има, разбира се, и напълно легални процедури. Но под тази процедура понякога се крие и една търговия с деца, пак повтарям, това съществува във всички страни в света, убеден съм. И колкото е по-бедна една страна и колкото по-лошо работи правосъдната й система, толкова по-голям шанс има някое дете да попадне в тази мрежа. Аз само преди два месеца в Сан Франциско влязох в една книжарница и там случайно попаднах на една книга, където има. . . за книга, това ме заинтересува заглавието “Осиновяване на деца”, и в раздела “България” имаше 4 адреса, които са в Европа и в Съединените щати, с телефони, факсове и имейли, където всеки би могъл да се обърне, ако иска да осинови дете от България. Това ми показа, може са напълно легални тези адреси, не разбирам, но, така или иначе, това е една международна мрежа, една организация, която действа и която нашите правосъдни органи би трябвало да имат предвид. Когато става въпрос за противодействие на престъпления с превеждането на деца или бременни жени, аз съм дълбоко убеден, че тук няма мнозинство и малцинство. Мнозинството си носи своята отговорност, то управлява. Но годините в политиката ме убедиха, че това е най-глупавото нещо това противопоставяне на мнозинство с опозиция. Решенията в една държава трябва да се вземат, разбира се, от мнозинството с един максимално възможен общ поглед, заедно с опозицията. Тя е затова, за да каже кое не е редно в едно решение и всичките тези решения трябва да бъдат отговорни спрямо избирателя, спрямо държавата. Това го няма у нас, в това съм дълбоко убеден. У нас политическите сили се стремят да докажат колко са по-добри, но те загърбват главния въпрос, това е общественият интерес, в случая тези деца, които биха могли да попаднат в мрежата на такива нелегални и незаконосъобразни мрежи.

Водеща: Има ли нещо общо това, което се съобщава, с т. нар. демографски проблем в България и по-скоро с един такъв момент, че тези, които раждат, са предимно от ромски произход и това едва ли не привидно служи на държавата да си затваря очите за това, което извършват тези ромски семейства?

Ат.Щерев: Това изглежда много жестоко.

Водеща: Расистко, нали?

Ат.Щерев: Разбира се, че не е така. Как може държавата, държавата това сме ние, включително и вие, г-жо Маринкова. Вие сте четвъртата власт, така че ние не си затваряме очите пред този проблем, но ние не можем да забраним на ромите да раждат, те просто си раждат. Всяко четвърто дете, което се ражда в България, е ромче, няма нищо лошо в това. Лошото е това, че тези деца по-късно трябва да се поемат от една система на образование, една система на професионална ориентация, една система на въвличане в обществото, а не да се оставят тези деца в гета, където те не контактуват с никой друг, освен с родителите си. Вършат се най-различни насилия, беднотия, безработица и т. н. Това е проблемът.

Водеща: Не минава месец, без да се види някакво насилие или да бъде показано това.

Ат.Щерев: Разбира се. И според мен в именно тези, където ги има и в моя избирателен район, в Стара Загора, в Казанлък, в Гурково, там просто трябва да влязат свещеници, учители. Там няма работа полиция. Там трябва да влязат лекари, трябва да влязат социални специалисти и т. н. И това всичко е въпрос на организация. Водеща: Ето, че не влизат. А вие запознат ли сте с криминалната страна на нещата? Допускате ли, че специалните наблюдаващи знаят, наблюдават го, установяват го този трафик по превеждането на бременни жени и въобще по осиновяването на деца по този начин? Ат.Щерев: Не мога да допусна, че някоя служба ще наблюдава такъв трафик и само ще наблюдава и ще регистрира. Ако има такъв трафик и той е установен, съответните служби би трябвало да реагират, да установят кой го организира, за какви цени, какво се прави и т. н. Това е просто. . . в 21-и век ми се струва необичайно, това е голямо престъпление. И, ако се установи такова престъпление, трябва всички съучастници в такова престъпление да си понесат наказанието и да разберат, че. . . не мога да го допусна, че някой ще си затваря очите пред такъв тип престъпление. Това е моето мнение.

Водеща: Добре, но когато един родител е извършил това, не трябва ли да има драконовски мерки, за да има плашило?

Ат.Щерев: Какво казахте?

Водеща: Да бъде изплашено това общество?

Ат.Щерев: А, не, демократичното общество не може да бъде плашено, а трябва да се спазват законите. Спазването на законите означава отговорност. Когато един родител се опита да продаде своето дете, той нарушава законите и морала на съответна страна, и това няма никакво значение, че е родител, той трябва да понесе жестоко наказание. Това е, никой никого не плаши. И според закона трябва да му се отнемат родителските права, защото какво означава това да продадеш детето си. . . Това няма нищо общо с нормалното човешко мислене и морал. Какво значи това? И законът, ако го остави този родител да осъществява родителски права, след като родителят се е опитал да продаде детето си, това означава, че това не е никакъв закон. И това означава, че юридическата система не е никаква система, това означава.

Водеща: Парадоксално е, че трябва да бъде съден за родителските си права. . . заради това, че той се е отказал на практика да бъде родител.

Ат.Щерев: Той се е отказал, обаче отказал се е морално, така да се каже. А той трябва законово да му бъдат отнети родителските права. Как може да се опиташ да си продадеш детето и след това да кажеш, ами, да му размахаш пръста и да му кажеш, ами, продължавай да си го гледаш, ама добре го гледай това дете. Ами той пак ще се опита да го продаде. Така не може. . . . /прекъсване по технически причини – б. р./. . .

Водеща:Продължаваме с коментар, който би могъл да обвърже в едно както Държавната агенция за закрила на детето – Галина Василева, добър ден.

Галина Василева: Добър ден.

Водеща: Също така депутатката Кина Андреева, тя също си записваше през цялото време, вероятно с Ада Иванова ще излезете с някакво предложение. Най-напред да чуем г-жа Василева, на какви случаи сте попадала, за които се грижи агенцията, около трафика, около съвременното робовладелство?

Г.Василева: Първо бих искала да кажа, че случаите от седмицата така, както вие ги нарекохте, поставят много сериозни въпроси и в момента те се . . . случаи, по които трябва да поеме. . . Държавната агенция по закрила на детето. Тяхното решение. . ./не се разбира – б. р./. . .единствено от прилагането към тях на добри практики, изградени по повод работата с други рискови категории деца, и които смятаме, че биха могли да намерят приложение. Това, което искам да допълня е, че за съжаление в институционалния пейзаж органите, които трябва да се грижат за закрила правата на децата в България, Държавната агенция за закрила на детето. . ./не се разбира – б. р./. . .сама и компетентности по силата на нашия закон за закрила на детето и подзаконовата нормативна уредба. . ./не се разбира – б. р./. . . но и МВР, както и Дирекцията “Социално подпомагане”.

Водеща: Какво наричате добра практика, моля да конкретизирате?

Г.Василева: Добра практика според мен е механизъм, който с помощта на партньорство от страна на другите държавни институции ние сме изработили и който може да бъде приложен, говоря за т.нар. управление на случаи, в които при постъпването на сигнал за нарушаване правата на децата, всяка една от институциите, която има отговорности по силата на закона, трябва да предприема съответните действия, за да се стигне до успешно решаване на случая и евентуално преценяване на най-добрия интерес на детето и решение на конкретния казус съобразно този интерес на детето.

Водеща: Моля ви да кажете, г-жо Андреева, какво възнамерявате да придвижите?

К.Андреева: Аз мисля, че освен да се говори по този проблем, е необходимо да се предприемат и конкретни действия и те са в няколко посоки. Разбира се, опозицията трудно би могла да ги направи, тя може само да притиска управляващите да свършат тези неща. Става въпрос за откриване наистина на реални възможности за трудова реализация на тези млади жени и момичета тук, в България. Защото това е основната причина, поради която те стават жертви на трафика. Става въпрос за едно силно взаимодействие между институциите и неправителствения сектор и за гарантиране финансиране на тези дейности, за превенция на трафика на деца и жени от страна на държавата. Но аз искам само с две думи да се спра върху това, което каза г-н Петканов. За мен звучи цинично да се оправдаваме с това, че престъпност има навсякъде и че това, което се случва, говори за намаляване на престъпността в България. Всички живеем в тази държава и виждаме какво се случва всеки ден. Всъщност аз се чудя защо при тази ситуация, когато атаките наистина са много сериозни срещу министъра, БСП мълчи и не взима отношение. Тя се изживява като силна опозиционна партия, но когато става въпрос за Петканов, когато става въпрос за службите за сигурност, тя мълчи.

Водеща: Вие вярвате ли на това, че във всички страни има такъв трафик?

К.Андреева: Разбира се, че не. Във всички страни се взимат много сериозни мерки той да бъдат предотвратен, във всички страни родителите носят сериозна отговорност, законите са такива, че децата не могат да бъдат ей така подложени на търговия с органи или продавани и това е, което ние трябва да направим в България. Защото по конституция децата в България примерно имат право на образование, но няма никакви санкции за този родител, който лишава децата си от това право.

Водеща: Виждате тази пропаст, която се получи с абсолютно неграмотните роми. . .