Скандалът с публикуваните разговори между висши държавни служители показва провал на политиката в областта на сигурността и произвол на мафията. За пореден път става явно, че повсеместното подслушване и следене не само не прави страната ни по-сигурна, а напротив – вече застрашава личната, сигурност на гражданите затормозява ежедневието и бизнеса им, блокира общуването в ерата на бързите комуникации и ни връща десетилетия назад.
От друга страна, още по-силно впечатление направи безпардонното отношение на премиера към темата за гражданските права и неприкосновеността на комуникациите. Дори самата идея за “превантивно” подслушване е напълно несъвместима с българската конституция и всички международни норми. А поведението на министрите, които гордо заявиха готовността си да бъдат слушани от началството, за да му докажат почтеността си, напомня на сценарий от времената на Сталинските чистки и е повече отблъскващо, отколкото смешно.
Но в този текст аз ще се опитам да погледна към скандалите от отминалата седмица от друга гледна точка. Ще се опитам да покажа какво липсва в тези ченгеджийски сериали, какво изместват те от публичното внимание, какви дефицити на участниците се опитват да заместят. Ами липсва икономиката. Липсва благосъстоянието на гражданите. Няма ги темите за труда, търговията, честното предприемачество, печалбата без чадъри от митничари и полицаи. Всички виждаме кои спорят. От едната страна стоят червените ченгета около Румен Петков и техният политически слугинаж около лоялния гражданин Петров. От другата -“десните” ченгета от ГЕРБ. Между тях има нещо твърде общо – доказаната неспособност да проведат разумна стопанска политика, да осигурят заетост, да дадат въздух на дребните й средните -предприемачи. Изглежда, че провалът на БСП и ГЕРБ да дадат свобода за развитие на бизнеса не е случаен. Той се дължи на желанието за цялостен политически и административен контрол, което прозира в безпричинното подслушване.
Очевидно е, че ченгета не могат да посочат пътя отвъд кризата. Не могат да осигурят благосъстояние и икономическо събуждане. Веднага ще дам пример за пораженията, които ченгеджийският модел на управление нанася на стопанството в една средно голяма община например. Характерно е за този модел, че той се опитва да прокарва всички проекти и обществени поръчки през фирми, които се броят на пръстите на едната ръка. Свои, проверени хора, които се намират под постоянно наблюдение и на постоянен отчет. Същинска конкуренция на конкурсите няма. Тези няколко привилегировани фирми (които често не са и местни) започват да наемат подизпълнители по братовчедска линия, без конкурс, без състезание при наемането, без гаранция за качествата на продукта или дейността. Развихря се опасна корупция в частния сектор (за която от години никой не говори), губят данъкоплатците, предприемачите извън “схемата” и цялата местна общност. Губи най-вече местното стопанство, защото фирмите нямат интерес да се развиват технологично, да обучават квалифицирани работници, да наемат,и задържат служители. Печели единствено местната олигархия, но… печели много. Достатъчно, за да е мотивирана да инвестира в този модел, да купува гласове, медии, дори цели политически партии. Авторите на ченгеджийски скандали се борят вътре в този модел, а не срещу него.
Ролята на реформаторската десница е да покаже алтернатива извън модела. Да не се подведе по клюкарската страна на скандала, а да покаже колко е вреден за обществото. Да предложи промяна на модела в името на благосъстоянието и развитието на общините. Решението в конкретния пример, който дадох, е просто и очевидно. То е във възлагането на много на брой малки обществени поръчки без ограничаващи и дискриминационни изисквания към участниците в рамките на свободен и отворен търг. Това, на първо място, ще насърчи към участие местните предприемачи, за които едрите, окрупнени поръчки са непосилни. Ще ги подтикне да обновят технологиите си, да наемат и обучават работници. На второ място, ще осигури по-ниски цени и ще спести пари на бюджета. На трето – ще осигури конкуренция между много фирми вместо познатата верига 11 предопределен изпълнител – предопределен подизпълнител”. Това решение не е оригинално или ново. За всички, които ще го обявят за “ляво” – то е основна точка в програмата на британските консерватори и на кабинета на Дейвид Камерън. Основна, защото торите, за разлика от управляващите в България знаят, че благосъстояние и сигурност се раждат в работилниците и в офисите на технологичните фирми, а не в кабинетите на ДАНС.

в-к “Седем”