Радан Кънев: Търсят се клинове между правителството и главния прокурор

Въпрос: Г-н Кънев, днес имаше важно изявление между главния прокурор и министъра на правосъдието Христо Иванов, ще се намери ли съгласие по съдебната реформа, главният прокурор призова да се „заровят томахавките и да се хванат писалките“?

Радан Кънев: Чудесен призив. Първо искам да подчертая, че конституционният проект такъв, какъвто ще бъде гласуван, е съгласуван с главния прокурор и с председателите на върховните съдилища преди да бъде депозиран в парламента и той представлява компромис, в чието изготвяне са участвали и главният прокурор, и г-н Колев, и г-н Лозан Панов. Така че, от правно-експертна гледна точка, тази работа е свършена. Има нещо друго, което забелязвам и за което аз ще търся контакт с г-н Цацаров. Ако съдим по медийни публикации, има някакъв страх, че някой в българската политика иска да се меси и да сменя главния прокурор. Парламентът такива правомощия няма и мога да уверя, че никой не иска да сменя главния прокурор. Ние сме обсъждали възможност да се реформират правомощията на прокуратурата, но дори това не е в настоящия конституционен проект, именно защото той вече е достигнал една фаза на компромис, преди да бъде внесен в парламента. Така че, ако някой мисли лошото на главния прокурор, това са единствено едни самоопределени медии, които настройват него срещу политици от управляващото мнозинство и обратното.

Въпрос: Срещу РБ ли настройват главния прокурор, това ли искате да кажете?

Радан Кънев: Това виждам аз в непрекъснатите инсинуации, че аз съм щял да ставам главен прокурор, че Христо щял да става главен прокурор, това са такива сюблимни глупости, че освен умишлено вбиване на клин, желание да бъдат скарани главният прокурор и управляващото мнозинство, главният прокурор и правителството, т.е. една откровено злонамерена дейност на очевидно злонамерени хора, аз не виждам.

Въпрос: Кой иска да ги скара?

Радан Кънев: Ами кой има интерес според вас – мафията в българското правосъдие. Търсят се клинове между политическите сили точно, когато седнахме на масата на преговорите, бият се клинове между главния прокурор и правителството точно, когато се вижда че реформата тръгва. Главният прокурор никога не се е заявявал като противник на тази реформа, а в момента се създават инсинуации, че щял да го сменя него и по някакъв начин може да е политическо решение, а българската Конституция не познава такова политическо решение. Съжалявам, но дори някой да иска няма как да го направи, аз не познавам човек, който да иска.

Въпрос: Имало ли е представители на протеста срещу главния прокурор от Реформаторите?

Радан Кънев: Вие представяте ли си РБ или ДСБ да си разрешава или забранява на симпатизантите къде да ходят. Ние сме доста особена политическа сила и ако си позволим подобно поведение те просто ще престанат да ни бъдат симпатизанти.

Въпрос: Премиерската заръка ли ще спазите като казвате че искате да се срещнете с главния прокурор да смекчавате тона?

Радан Кънев: Нямам заръки. Ще спазя правилата на здравия разум и полезното политическо поведение, което изисква диалогът да не върви през медиите, да е публичен, да е ясно кой с кого си говори, но да не минава в нападки и инсинуации.

Въпрос: Новата статия на Калоян Стоев прочетохте ли я?

Радан Кънев: Прочетох я. Типичен пример на опит да бъде провалена реформата чрез избиване на клинове в случая между главния прокурор и политици от мнозинството, в случая аз и Христо Иванов сме споменати изрично, за други е намекнато. Това е пътят към нищото, подобни публикации, но естествено всеки е свободен да пише каквото си иска. Но тук има неприкрита борба да не се промени съдебната система в България, а това хората го искат, а вече и на политиците почва да им увира главата, че е необходимо, така че да не коментирам дори устния доклад на Европейската комисия, който е толкова категоричен, че няма накъде.

Въпрос: Как си обяснявате, че главният редактор на Труд не иска реформа в съдебната система?

Радан Кънев: Аз казах и днес много ясно в телевизионно интервю, че в България доста долнопробни медийни среди има всички белези да са пряко свързани със също толкова долнопробни среди в съдебната система и това са проблеми, които лека полека по пътя на реформите ще решим.