Радан Кънев: Този договор вади България от едностранната военностратегическа зависимост

Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, уважаеми колеги, притесних се малко, защото карам Toyotaи се надявам да не ми се налага ремонт скоро, че до Япония се ходи много скъпо. Но нека да минем сериозно на темата. Слушам внимателно и до голяма степен приемам аргументите, че част от това споразумение не е работа на парламента. Интересно ми е обаче, защо същите колеги, които излагат точно тези аргументи, се нахвърлиха така хищно и с такова добро познание на техническите и правните детайли в споразумението. Колеги, те наистина не са наша работа, не би трябвало ние да сме най-компетентните по тези въпроси, би трябвало отговорността да си я носи министърът и министърът в случая много добре си я е понесъл. Защо обаче гласуваме тук, защо ратифицираме тук? Защото не става дума за договор за ремонт, а става дума за междудържавно споразумение, което отговаря в голяма степен на национален интерес, което поставя въпроси от гледна точка на сигурността на българската държава. Поставя още един въпрос също от същността на държавното управление, така както е сигурността на гражданите – въпроса за сигурността на публичните средства, на парите на българските граждани данъкоплатци. Това споразумение има огромно външнополитическо значение за България, има и огромно вътрешнополитическо значение. И това са параметрите, върху които ние в тази зала, след като е поставено на обсъждане пред нас, следва да се произнесем. Ние трябва да го обсъдим именно като междудържавен договор със значение за националната сигурност на България и за бюджета на България, а не в неговите технически детайли, които забелязвам, че лявата страна на залата познават изключително добре, защото много дълго време, явно, колегите от ляво са се занимавали с технически въпроси, свързани с преговори с тази руска корпорация. Външнополитически, колеги, това споразумение е изключително важно, защото то създава предпоставки да се елиминира най-сетне 150-годишният дебат за русофилство и русофобство в България, да се премахне това изкривено огледало на дебата за българския национален интерес. Защото този дебат води българската външна политика от преди създаването на българската държава, от времето на противопоставянето на Руската империя срещу българската църковна самостоятелност. 20 години преди Освобождението този дебат между русофили и русофоби е в пълна сила. Сключването на международен договор, който вади България от едностранна военнострагетическа зависимост от руския национален интерес, е именно, много пъти съм чувал от лявата страна призиви да не се делим на „фили“ и „фоби“, предпоставка да не се делим именно на „фили“ и „фоби“. Защото зависимостта и в онзи стар период от преди Освобождението, и по време на кризите след Освобождението и насилственото отстраняване на българския монарх през 1886г., и по време на Балканските войни, и между двете Световни войни, потенциалната зависимост създава страховете, които разделят българското общество на „фили“ и „фоби“. И, забележете, в строителите на съвременна България не става дума за русофили и русофоби. Там се говори много по-простичко. Използват се чужди западни източници, които коментират българската политика с много по-прости и верни думи – националистическата партия и руската партия. Така са наричали международните коментатори хората около Стамболов и Радославов и хората около Драган Цанков, който писал писмо до султана с молба да окупира България, защото не слуша Русия. Писмото е до султана, много е важно да се отбележи това нещо. Подписването на договор, по силата на който българската военна авиация не зависи от руския геостратегически интерес, превръща България в действителен, фактически пълноценен член на НАТО. Превръща политическия избор за членство в Северноатлантическия пакт във военностратегически избор. Защото при поддържането на зависима от страна извън НАТО авиация, и в несъвместимост с авиациите на пакта, в който участваме, България като външна въздушна граница на НАТО, се превръща в непълноценен член, в член с единствено политически, но не и военностратегически измерения. Подписването на договора с Полша по тази причина има огромно значение за националната сигурност на България, това подписване затова е в тази зала, за да вземем ние това решение, по тази причина става дума и за международен договор, а не за търговско споразумение. И ако някой е против подобно геостратегическо решение, то е добре да излезе и да го каже, а да не ми говори за технически детайли и за лопатката на турбината. Колеги, не сме компетентни по темата за лопатката на турбината, и се надявам, че всички сме достатъчно заети, за да не можем всичките да станем компетентни по този въпрос. Тук не става дума за лопатката на турбината, а става дума за същностен геостратегически избор. Но казах и в началото, че има и важно вътрешнополитическо значение и отново обръщам внимание, че става дума за международен договор. Защото наред с това да осигурим националната сигурност и сигурността на отделния гражданин, наред с това да осигури ред, законност и правосъдие, държавата трябва да осигури и отговорно харчене на публичните пари. И тук опираме въпроса до свръхкомпетентните комисионери на руската страна, които ни заливат с позициите си по телевизията ден и нощ. И нямам предвид свръхкомпетентните колеги от лявата страна на залата, на чийто познания по военна авиация аз се възхищавам направо, имам предвид т.нар. герои на Народна Република България и Съветския съюз, които, колеги, с това си изкарват хляба. Това е чудесна професия и сигурно е добре платена, и като всяка друга законна професия е и достойна. Само че те не са безпристрастни и когато харчим, и тепърва в тази изключително трудна международна обстановка ще харчим все повече и повече публични пари за отбрана, ние трябва да сме наясно, че тези пари са изхарчени на база отговорно решение на българската държавна власт, в случая с отговорната позиция на полската държавна власт, на съюзник от НАТО от другата страна, а не изтичат 50% в джоба на руски мекерета, които след това да създават медийните си империи и да троят политическия живот на България, така както са правили преди 150 и преди 130 години, това също е много важен елемент от това споразумение. Напълно излишно е да казвам, че РБ ще го подкрепи, но призовавам всички останали колеги да го подкрепят, тъй като става дума за българския национален интерес, а не за лопатката на турбината на самолета. Благодаря ви.