Една от най-неприятните черти на българската политика е нейната наситеност с кухи фрази и изхабени послания. Част от политиците (начело с президента, с извинение) и мнозинството от коментаторите са просто убийци на смисъл. Захапват някоя идея и я дъвчат, докато самото й споменаване не започне да предизвиква досада и отчаяние в публиката.
На първо място сред тези изхабени послания са подкрепата на дребния бизнес и на средната класа. Две десетилетия празни приказки убедиха българските граждани, че зад тези думи не стои нищо освен популизъм, демагогия и суета, в най-добрия случай – лека форма на клинична логорея. На фона на всички празни приказки не чухме нито едно смислено предложение. А най-шумните говорители, естествено, предлагаха най-малко смисъл…

Това, разбира се, изобщо не е забавно. Защото зад шаблона наднича истината – а тя е, че без насърчаване на дребния и семеен бизнес, без инициативата на самонаетите лица, без утвърждаване на градска и селска средна класа обществото ни нито ще намери изход от стопанската безпътица, нито ще развие онази чиста и приветлива жизнена среда, която помежду си наричаме „европейска“. Но замърсяването на политическия език прави предлагането на такива мерки почти непосилна задача, която носи повече присмех, отколкото признание. И все лак… част от задачата на политиците реформатори е да върнат смисъла в политическия език, да представят политическите решения в истинския им смисъл, да се преборят с досадата и отчуждението, което Гоцета-та насаждат в обществото.
В понеделник ДСБ се опита да направи точно това – да върне темата за малкия бизнес в дневния ред на обществото и то в най-критичния момент на стопанска криза и очертаваща се тежка безработица. Да предложи и обясни реалните мерки отвъд шаблоните и популизма. Какво всъщност предложихме?
На първо място – намаляване до разумни и граници на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Днес много от самонаетите плащат осигуровки върху доход, по-висок от реално получения. По този начин облагането става непосилно за тях и ги изхвърля в сивата икономика. Това се отнася най-вече за започващите нов бизнес или стартиращите в нова свободна професия.
Именно затова второто ни предложение е премахване на минималните осигурителни прагове/ минимален осигурителен доход през първите шест месеца от дейността на малките и средните предприятия. Така смелите и инициативните ще имат глътка въздух да започнат бизнеса и преценят шансовете си, без да натрупат огромни задължения към НАП.

Предлагаме и въвеждане на понятието „семеен бизнес“ в закона и съответно – възможност за семейна здравна и социална осигуровка в семейните предприятия. По този начин вместо един член на семейството да се осигурява (често на нереално висок до¬ход), а другите да работят на черно в семейния хотел например, ще могат да се осигуряват заедно на разумни нива, отговарящи на общия им се¬меен доход.
Друго предложение е съобразяване на нивата на патентния ни данък с намалената покупателна способност (И съответно – НИСКИ обороти) по време на криза. Патентните данъци сега масово са определяни през 2007 и 2008 година при растящи цени и продажби.
От голямо значение най-вече за малкия бизнес са и предложенията ни в сферата на трудовото право като уреждане на гъвкавото работно време и по-часово заплащане, съответстващо на реалния работен процес. Днешните норми са писани за социалистически предприятия, в които има или осемчасов работен ден, или работа на фиксирани смени.

Eдно от най-важните ни предложения е ускореното приемане на наредбата за директните продажби в земеделието. Тя ще даде най-накрая възможност на семейните производители и малки семейни ферми да продават на свободния пазар, вместо да стават жертва на прекупвачи. Още по-важно е, че по този начин им се дава възможност да имат собствена клиентела, да утвърждават и налагат продукта си, да поддържат трайно високо качество, чрез което да се преборят с конкуренцията на големите търговски вериги, който винаги ще продават по-евтино. Директните продажби на земеделски стоки ще върнат и смисъла от малки магазини, в които тези стоки да се продават на постоянна клиентела, при постоянно качество и гаранция за здравословен производствен процес.
Разбира се, с тези мерки се опитваме преди всичко да дадем отговор на кризата в заетостта и безработицата. Но техните резултати са отвъд кризата – те дават отговор и на големи въпроси на времето, в което живеем – за безопасността и качеството на храните, за съдбата на малкия квартален магазин, за бъдещето на занаятите и качественото домашно производство. Те дават отговор и за жизнената среда на ежедневието ни – приветливи квартали, доверие и сърдечни отношения между производител, търговец и клиент.