Замразеното от доста години парично обезщетение от 7,20лв. наистина е под всякакви екзистенциални минимуми. Защо обаче сме против предложението то да се увеличи двойно и защо сме категорично против увеличение на вноската за фонд „Безработица“, за да бъде покрито, че дори и с излишък, това увеличение. Прави ми впечатление, че както и при дебата за предишния текст, така и в дебата по настоящия текст, БСП настоява да се увеличат плащания, които са априори контрибутивно несъответни, т.е. плащания, за които осигурителният принос и при настоящите нива, по никакъв начин не успява да обоснове това, което в момента се изплаща. Всички знаем, че майчинството на практика се дотира от другите фондове на ДОО, т.е. условно казано, от хората които се осигуряват без да стават майки, без да носят този риск, така и безработицата в конкретния случай е дотирано и неконтрибутивно плащане. Защото ако някой се е осигурявал на минимална работна заплата и е останал без работа като му е покрит социалният риск „безработица“, той ще получава далеч над 7,20лв. на ден по силата на нормалните законови размери на обезщетение за оставане без работа. В конкретния случай обаче тези нива са за хора, които нямат пълен осигурителен принос дори на минимална работна заплата и по тази причина дори тези 7,20лв., или според нашето предложение – 8,00лв. на ден, имат по същество характер на социално подпомагане, т.е. това са пари, които се плащат от осигуровките на други работещи хора. И още един съществен аргумент против увеличението на вноската – тук няма място за идеология. Колеги, дайте да видим профила на заетостта и безработицата в България, да констатираме, че като изключим първите травматични месеци на кризата през 2009-2010г., безработицата вече има изцяло траен и структурен характер. Тя обхваща преди всичко кръгове и лица, които не успяват по социално-семейни причини да се нагодят към пазара на труда, а не хора, които за значителни периоди от живота си надлежно се осигуряват, след което поради стечение на пазарни обстоятелства или на лични неудачия, остават без работа. Ние не можем да борим структурен проблем, социален проблем, с увеличаване на вноски, защото това, което вие предлагате, е на хората, които работят, които никой не уволнява и каквито системно се търсят на пазара на труда, но не се намират, ние да им вдигнем осигуровката. Подчертавам, хората, които работят, а не работодателите, защото това е разпределена осигурителна вноска – 60% за работодателя, но 40% за работника. Да увеличим облагането върху тях с, доколкото виждам, 100 млн. лева годишно, срещу което да увеличим двойно плащанията на хора, които са неадаптирани на пазара на труда, които не работят, които са жертва на други социални проблеми, а не жертва на конюнктурата на пазара на труда. Това, което предлагате е всичко друго, но не и решение на същинския проблем, това е задълбочаване на проблема, с трупането на нови, нови и нови осигурителни данъчни плащания върху работещите, с цел плащане на увеличени средства на тези, които не работят, дали поради нежелание, дали поради определени социални обстоятелства, които не ги допускат до пазара на труда. Ако ще борим нещо, ако ще влагаме пари, дайте да пренесем този дебат в дебата за републиканския бюджет, да го пренесем в мерките за преодоляване на социалната сегрегация, да го пренесем в мерките за насърчаване на социалното включване, но наистина там, където е болестта, там, където е проблемът, а не просто да лепнем още 1% осигуровки върху доходите на тези, които си работят.