Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги.

Това действително е първият от двата параграфа, които уреждат по същество разделянето на ВСС на две части и с неговото евентуално гласуване това разделяне вече става факт, независимо от нуждата от сериозно прецизиране, което е в следващия параграф на законопроекта. Така че тук е и мястото разделянето на бъде сериозно защитено, тъй като, освен че това е волята на мнозинството, ако съдим по подписите, които бяха събрани на квалифицирано мнозинство в парламента, други сериозни аргументи слабо са представени на българската публика и на избирателите, които седят зад нас. По тази причина искам да обърна внимание, че една от основните причини да се настоява за това разделяне на съвета, е философията за борба с корупцията в съдебната система, която е залегнала в този конституционен законопроект. Не е единствено това, но до голяма степен това. На първо място съдът следва да бъде независим, това произтича и от всички аргументи, които чухме до момента в залата от всички международни актове, които формират демократичната общност и разбира се, от българската конституция. Съдът при това следва да бъде независим в степен съдиите, избрани от съдии, но това е вече тема на следващия параграф, да имат мнозинство в съдийската колегия на ВСС, като по този начин се гарантира независимостта. И тук възниква големият въпрос – ако са независими, не са ли съдиите и напълно безконтролни? Нещо, за което вие от дясно ще кажете „атакувате прокурорите в България за тоталната безконтролност“. Тук, колеги, има един дребен, но изключително важен детайл. България има прокуратура. И тази прокуратура във всеки един момент е свободна и длъжна да разследва българските съдии за корупция, затова казах, че акцентът на моето изказване ще бъде върху ефекта върху борбата с корупцията. Когато прокурорите бъдат разделени от съдиите, те първо запазват в цялост тези свои задължения и правомощия да разследват срещу корупция, но второ получават сериозна вътрешна независимост на волята, когато разследват корумпирани съдии. Защото ако прокурорите участват в назначаването на съдии, възниква съмнението биха ли те разследвали, или биха положили чадър върху съдия, магистрат, в чийто избор са допринесли, евентуално лобирали, евентуално участвали в договорки, говоря директно, така, както се случва. Разбира се, прокурор или подчинен на прокурор, който е участвал в избирането на съдията Х, ще бъде леко въздържан при неговото разследване за корупция, ако щете и защото носи своята персонална отговорност за избора на този човек. Но има и друг аргумент – ако съдиите участват в избора на прокурорите, независими ли са тези прокурори да ги разследват за корупция и естественият отговор е не. Ако кариерното ти развитие зависи от даден съдия, много е трудно ти да започнеш срещу този съдия разследване за корупция. По тази причина, колеги, разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска квота, дава и отговорности, и свобода, и независимост, и на българския съд и на българската прокуратура, като драматично увеличава шансовете за разследване на съдии за корупция. По отношение на контрола и възможностите за разследване на прокурори за корупция, ще говоря там, където му е мястото, т.е. в параграфа, уреждащ двете отделни колегии. Благодаря ви.