Радан Кънев: Путин преживява небивало крушение

Номинацията на Ципрас и Заев за Нобел (съвсем заслужена), и преди всичко – самото споразумение от Преспа, с което я заслужиха – отразява една, на пръв поглед, трудно доловима тенденция.

На фона на изключителните си геополитически успехи в Сирия и настъплението по северния бряг на Средиземно море, а и на умело увеличеното си влияние във вътрешната политика на Запада, Путин преживява небивало крушение в “близката чужбина” и опита си за консолидация на православния свят около Кремъл:

  • Загуба на влияние и остър конфликт с Черна гора, най-стария и верен руски съюзник на Балканите;
  • Практическо скъсване на отношения с традиционно близката Гърция;
  • Пълен провал на усилията за инфилтрация на политиката в (Северна) Македония и ясна пътна карта на Скопие към НАТО;
  • Категоричен неуспех за налагане на политически дискурс срещу Преспанското споразумение и интеграцията на Македония в западните структури в България;
  • Конфликт с практически всички представители на европейското Православие, в т.ч. и с българския Свети Синод, където 100% руски възпитаници и 80% кадри на ДС все пак не подкрепиха руската резолюция за Украинската църква;
  • Настройване на над 50% от рускоезичното население в Украйна срещу опасността паравоенните кремълски бандити да разширят влиянието си в страната;
  • Тихо, но неотстъпно движение на Грузия към НАТО, въпреки постоянните опити за намеса и разместване на политическите пластове;
  • Доста шумна, но видимо неконсумирана любов с Вучич.

Практически единственият овластен съюзник на Путин в целия европейски православен свят е Република Српска в Босна. Засега.

Защо се случва?

Има две очевидни и извечни причини:

1) Непреодолимата традиция на средновековна азиатска бруталност в отношенията между Кремъл и неговите съюзници. Московците просто не умеят да се държат човешки с приятелите си, с тези, които ги обичат и разчитат на тях.
Татаро-монголският манталитет е несъвместим с националната гордост, характерна за малките православни държави. Нещо повече – политическата традиция в нито едно от нашите общества не е азиатска, а по-скоро Източно-римска. Сблъсъкът със степните нрави ни е труден и неприятен.

2) Путин просто няма какво да предложи – в икономически и политически план

Има какво да предложи на Асад, има какво да предложи на генерал Хафтар, а може би дори – на генерал Сиси. Най-малкото – оръжие и “специалисти”, макар това само да задълбочава икономическата депресия в самата Русия.

Но няма какво да предложи на православните си европейски партньори освен несигурност, вмешателство, корупция и газ на монополни цени. Както ми каза наскоро един западен журналист от руски произход:

We can’t sell our policy on the Balkans, ’cause we’re selling shit…

На този фон, угодническото и хлъзгаво поведение на нашето “прозападно” правителство ми е трудно обяснимо. Но това е отделна тема.

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Стоян Михалев: Трябва ни реформаторско програмно правителство с...
ПП-ДБ няма да направи компромис и да участва в управление, в което е ДПС...
Атанас Атанасов: Има риск под давление на Пеевски...
"Служебната власт е изключително удобна на статуквото. Но основният въпрос на тези избори е...
Свободата е ценност, за която е наша отговорност...
Да гласуваме преди бандата, която управлява България, да стане мафия. Ярки гласове на демократичната...
20 години Клуб “Лучников”
Националния клуб за демокрация "Светослав Лучников" отбеляза 20 години от създаването си. 20 години...
Йордан Иванов: Иска ли (може ли) Борисов да...
Нескрит принцип е, че политиците говорят пред медиите това, което искат да се чуе....