Ние от РБ подкрепяме декларацията. Подкрепяме изцяло и редакцията, предложена от г-н Андреев, защото дори НС на България трябва да се съобразява с астрономическата истина. Има неща, които са извън нашата воля на този свят и част от тях е моментът на изгряване и залязване на слънцето над Европа. Поддържаме тази декларация, защото тя е крачка към общ прочит на историята. В интерес на истината, тази декларация е скромна крачка, но е във вярната посока. И казвам защо е скромна – скромна е, защото тя не засяга всеобхватната тема за политическото насилие, която е водеща в българската история 103 години – от 1886г., от насилственото отстраняване на законния български монарх от неговия престол, до 1989г. и т.нар. “ голяма екскурзия“ – насилственото преименуване и прогонване на огромна част от българските турци. Цели 103г. България е белязана от тежки форми на политическо насилие. И когато по толкова важна тема като преломния момент между диктатурата от 1934-44г. и тоталитарния режим от периода 1947-89г. ние не споменаваме политическото насилие, това е отстъпление от общия прочит на историческата истина. Но това отстъпление не е страшно, защото ние трябва да започнем с малки крачки, а тази декларация съдържа достатъчна крачка – тя търси обединение на българския парламент и на българското общество въз основа на принципите, залегнали в обединението на Европа. А те са: признаване на насилието, отхвърляне на насилието, категорична защита на демокрацията, категорична защита на правото на национално самоопределение на народите и на техния избор на собствен път с демократични средства. Така че, имплицитно, в тази декларация, голямата тема за политическото насилие, голямата тема за демокрацията и голямата тема за националната независимост на България, са засегнати по един достатъчен като за първа крачка начин. По този начин българският парламент и всяка политическа сила, която подкрепи тази декларация, ще направи своята крачка към националното обединение около историческата истина. Крачка, която вчерашният Съветски съюз, днешна Русия и техните пети и шести колонии в България и в други източноевропейски страни отказват да направят и по този начин пречат на националното обединение на България. Защото те мълчат, когато искат да възхваляваме в декларация на българския парламент Червената армия, аз категорично ще откажа да го направим, ако не споменем Катинската гора, дами и господа, категорично ще откажа да го направим, ако не споменем садистичното мълчаливо наблюдение на погрома на Варшавското въстание от Червената армия в продължение на 3 месеца, най-срамната отделна точка в историята на Червената армия от многото срамни точки. Категорично ще откажа, ако не споменем погромите в България в седмиците след 9 септември 1944г., ако не споменем изтреблението на Горянското движение, ако не споменем размазването на Берлинското въстание, на Унгарското въстание и на Пражката пролет. Ето тогава, когато вие предложите тези точки, защото част от тях не са от българската история, тогава ще ви ръкопляскам да включите и героичната роля на Червената армия във Втората световна война. Да сложим всичко на масата – искам да ви видя как ще го направите и после ще отидете да си вземете парите от руското посолство. Трябва да има нещо и за съдбата на българските антифашисти, защото се радвам, че сте загрижени за нея и се радвам, че искате те да бъдат споменати. Нека споменем в декларацията Никола Петков. Радвам се, че споменахте Буров – той е умрял в затвора. Радвам се, че споменахте, макар без конкретното име, Никола Мушанов – убит в затвора от криминален, който е пуснат умишлено с тази цел. Можем да продължаваме до безкрай. Но истината е, че не благодарение на дясната, а благодарение на лявата част на тази зала, България не може да постигне обединение около историческата истина и около националната си трагедия. Затова нека поне подкрепим малкото, което ни се предлага, защото то е достойно.