Радан Кънев: Прекратяването на преговорите беше насилено и необяснимо

„Прекратяването на преговорите беше насилено и необяснимо. Според мен основната причина трябва да се търси в ГЕРБ. Нямаше основание на база политически програми да не се стигне до споразумение. Имаше възможност да постигнем такова споразумение по всички важни точки. Поне на думи изглежда така. Но не знам дали ГЕРБ действително искат тези реформи да се случат, дали наистина искат Реформаторският блок да бъде част от управлението?“ Радан Кънев от Реформаторския блок коментира за ГЛАСОВЕ вчерашните преговори, които останаха недовършени, жизненоважната нужда от реформа в съдебната система, на какво се крепи модела „КОЙ“ и какво предстои в РБ.

– Г-н Кънев, при съвпадение на почти всички точки от програмите на Реформаторския блок и ГЕРБ защо не се стигна до споразумение?

– Според мен основната причина трябва да се търси в ГЕРБ. Нямаше основание на база политически програми да не се стигне до споразумение. Имаше възможност да постигнем такова споразумение по всички важни точки. Поне на думи е така. Но не знам дали ГЕРБ действително искат тези реформи да се случат, дали наистина искат Реформаторският блок да бъде част от управлението? Вече взех да се съмнявам, защото прекратяването на преговорите беше насилено и необяснимо.

– Спомням си, че когато ДСБ и ГЕРБ трябваше да подкрепят кандидатурата за президент на Неделчо Беронов, също не се получи и също не можеше да се обясни с някакви принципни различия. Тогава Иван Костов и Бойко Борисов си разменяха обидни реплики и поне отвън изглеждаше, че егото на лидерите надделя над общата кауза. Смятате ли, че и днес нараненото его на Борисов няма да се окаже двигател на преговорите?

– В ситуацията, в която се намира страната, недопустимо е личната страна да надделява. Силно се надявам, че ГЕРБ няма да представят управлението като силно доминирано от програмата на една партия, от нейните виждания за бъдещето. Защото резултатите от изборите не са това. Те показват, че българите искат едно реално и сериозно коалиционно управление.

– Защо Патриотичният фронт се оказа толкова несъвместим с партията на Корман Исмаилов, член на Реформаторския блок?

– Виждането на партията на Корман Исмаилов, но и от моя гледна точка, винаги сътрудничеството с откровено националистически формати е трудно. Но ние сме готови на тази крачка, което ясно показва, че гледаме на нещата конструктивно. А че очакваме едно тройно коалиционно правителство с присъствието и на Патриотичния фронт да гарантира по категоричен начин, че България няма да се хлъзне към някакви крайни форми на национализъм, че ще бъде гарант за правата на всеки българин, е съвсем нормално. Това е европейска практика, така че няма нищо драматично.

– Вие имате ли намерение да говорите отделно с Патриотичния фронт?

– Аз мисля, че ако навлезем в двустранни разговори с Патриотичния фронт, това може да вдигне градуса на напрежението. ГЕРБ са много чувствителни към демонстрациите на такива двустранни преговори. Нека минат консултациите и да видим дали ще ни поканят отново на разговори. Защото ако не ни поканят, ще е повече от ясно, че не желаят реформаторско управление. Това ще е лош вариант, защото ще е много лошо за страната. Но все пак те са най-голямата партия, те определят с кого искат управляват.

– В Реформаторския блок малко трудно се вземат решения. На 10 ноември, когато ще имате конгрес за избор на председател, ще облекчите ли и устава за по-лесно стигане до решение? Дори да има несъгласни, отделните партии в коалицията ще трябва да се подчиняват на мнозинството, както е навсякъде?

– Тази дата 10 ноември, която възникна от едно писмо на Движение „България на гражданите“ и СДС, ми се струва все по-необмислена. Дори не съм сигурен, че до 10 ноември България ще има правителство. Дай Боже, да има, но ние в момента сме заети с програмата на правителството на етап преговори, а не с подготовка на нашия конгрес. Може би този конгрес ще е малко по-късно, но в момента не ни е приоритет. А що се отнася до формулата за взимане на решения, тя винаги е била една и съща. Председателят, ако беше избран, можеше да промени формата на представителство. И сега виждаме, че сме допуснали много сериозна грешка, като не бе избран председател на миналия конгрес. Разбира се, той нямаше да взима каквито и да е решения сам, а по начина, по който се взимат и сега – от петимата председатели и представителите на Гражданския съвет. Този начин за взимане на решения показа, че е много стабилен. Той оцеля през регистрацията на две изборни листи. Той е доста устойчив, бих казал, че е модел на стабилност и коалиционна култура, непознат до момента в България.

– Навремето в СДС фигурата на Гражданския съвет на Реформаторския блок се изпълняваше от Координационен съвет на СДС и решенията се взимаха изключително трудно, понякога и със скандали, което наложи превръщането на СДС в партия. Сега нещата са различни, но все пак съществува риск от труден консенсус. Ще се върви ли към партия по-нататък?

– Да, разбира се, че това е посоката, но пък и не трябва да се прибързва. Пак казвам, в момента сме на едно много високо ниво на коалиционна култура и това опростява пътя към вземане на решения. Ето например в сравнение със старото СДС нещата в Реформаторския блок са много по-спокойни, при все че там коалицията все пак имаше един лидер. Ние не вземаме решения лесно, но все пак успяваме да ги вземем. Така че оплакване за извиване на ръце могат да правят хора, които не искат да управляват в коалиция вдясно.

– Мнозина очакваха, че най-големият препъни-камък в преговорите ви с ГЕРБ ще е съдебната реформа заради някои особености на отношенията между лидери на ГЕРБ със съда и прокуратурата? Постигнахте ли съгласие за стъпките, които трябва да се предприемат?

– Стратегията на Министерството на правосъдието, която беше публикувана преди два дена, е изключително подробна и изключително точна, включително и в детайлите коя мярка се нуждае от конституционна промяна и коя не се нуждае. А тя съдържа и една великолепна идея за международен одит на българската прокуратура, който безспорно е необходим. Така че Реформаторският блок поддържа и подкрепя тази стратегия, която е много близка до нашите идеи. Това, което искаме, е мерките, които не се нуждаят от конституционна промяна, да бъдат приложени без отлагане. Защото положението на българското правосъдие е абсолютно нетърпимо и това е известно – от бабата на село, която не може да намери справедливост за имота си, до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Тези промени трябва да започват веднага и на думи имаме съгласието на ГЕРБ. Дай Боже, да не е само на думи.

– Ясно е, че от прокуратурата ще има голяма съпротива за запазване на статуквото. От ГЕРБ предлагаха да се иска мнението и от отделните съдебни гилдии.

– Това вече е конституционен въпрос и не е случайно, че ние искаме колкото се може по-скоро да се свика Велико народно събрание, защото е ясно, че там има сериозна обществена язва, която трябва да бъде излекувана. И това не е въпрос на съгласие между различните лобита и играчи в българската съдебна система. Голяма част от тези лобита и играчи искат нещата да останат във вида, в който са. Целта на реформата е не да удовлетворяваме лобитата, а да ги премахнем.

– Много смел ход, за който сигурно ще трябва здрав консенсус, като се има предвид и фактът, че тези лобита и играчи са дълбоко вкоренени във всички сфери на държавата.

– Факт е, че корупционният модел на срастване на икономическа, политическа, съдебна и медийна власт, е проникнал дълбоко във всички сфери. А той има и огромен финансов ресурс и може да купува и продава страшно много хора, да подлага на корупционен натиск. Точно по тази причина са необходими правила и страшно много реформи, за да може ние като политици, като управляващи да се самоограничим от съблазните на властта и участие в корупционни схеми. Това са нашите идеи: с промените в правосъдието и в обществените поръчки този модел ще бъде много сериозно омаломощен. А ще бъде и ударен по джоба, тоест няма да може така лесно да си купува хора.