Г-н Кънев, неотдавна пак заплашихте да напуснете управляващата коалиция заради бавенето на конституционните промени. Докога така?
– Тук става дума за най-важната тема не просто от програмата ни, а от същността ни като политическа сила. За нас е ясно, че съдбата на 43-ия парламент зависи от способността му да прокара конституционната реформа. За момента, през често пъти твърди позиции, сме успешни – най-важните елементи на конституционната реформа вървят напред. Убеждаваме колегите, че е необходимо да ги подкрепят. Вярвам, че общественото мнение е най-важният фактор в това отношение. Не обичам, когато се говори за ултиматуми – това са позиции. Но са много твърди позиции.
Това не се ли възприема все пак като извиване на ръце? И няма ли опасност Реформаторският блок да се разпадне, ако вашата партия напусне властта?
– Не. Първо, не може да става дума за извиване на ръце. Става дума за позиция, която заемаме отпреди парламентарните избори и която сме извоювали в правителствената програма и в декларацията на мнозинството в парламента. Така че това вече го разглеждаме като общ ангажимент. На второ място, правосъдната реформа е толкова съществен елемент от програмата, както казах от същността на Реформаторския блок, че той е много единен на тази си позиция и няма абсолютно никаква опасност да се разпадне. Мога да го кажа съвсем накратко – ако някой не е зад правосъдната реформа, то той не е Реформаторски блок, но слава Богу, такива хора няма.
Смятате ли, че т. нар. исторически компромис може да се отрази негативно върху изборните ви резултати на местния вот или вашите симпатизанти са ви разбрали?
– Не мисля, че може да се отрази негативно по две причини. Едната е, че за нас местният вот е местен вот. При него се оценяват личности. Особено с преференцията в листата, той е уникално мажоритарен. Сигурен съм, че ние предлагаме на повечето места най-силните кандидати. Дори има места, където подкрепяме чужди претенденти, когато сме убедени, че са най-силните. На второ място, мисля, че нашите симпатизанти разбират усилието ни. И осъзнават, че без гласовете на опозицията не се променя конституция. Това е норма на парламентаризма. Неслучайно е предвидено квалифицирано мнозинство, т.е. диалогът с опозицията е задължителен. Има неща в политиката, които са по-важни от броенето на гласовете и те са именно големите реформи. Ако заради голяма, успешна реформа загубим гласове, значи сме си свършили работата, както я вършат истинските политици. Ние сме в политиката за резултати, а не за гласове на следващите избори.
Но антикорупционният закон на Меглена Кунева не мина. Това не е ли ваша грешка, на депутатите, че не осигурихте предварително подкрепа за него?
– Аз мисля, че там се водиха доста преговори. По-скоро на финалната права имаше излишна демонстрация от някои от партньорите в мнозинството. Очевидно, че през нов диалог ще трябва да променим това и сме готови на този диалог.
Може ли да има преформатиране на управляващата коалиция?
– Не виждам никаква връзка. Смятам, че мнозинството ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичен фронт е неизбежно в сегашния парламент и друго мнозинство не може да има.
Умишлено ли пропуснахте АБВ в това изреждане?
– Аз броя да има над 120 гласа. Освен това мнозинството с ГЕРБ и патриотите има ясно изразен десен характер при всички разлики, които съществуват помежду ни, особено между нас и Патриотичния фронт. С ГЕРБ на програмно ниво разлики нямаме. Без съмнение имаме разлики в разбирането си за упражняването на властта и политиката изобщо. Друг въпрос е дали това мнозинство е достатъчно стабилно, дали полагаме достатъчно усилия да бъде стабилно. В този случай имам своите забележки, но пак казвам – друг вариант на мнозинство не мисля, че има в 43-ия парламент. А създадената вече практика на алтернативни или плаващи мнозинства в определени случаи е рискова и трябва да я избягваме. Тя води със себе си големи опасности за правителството.
ГЕРБ и премиерът често прибягват до помощта на ДПС…
– Затова казах, че подобна практика носи преди всичко голям риск за правителството. Това е по-голям риск за ГЕРБ и премиера, отколкото за нас. Нашите отношения с ДПС са несъмнени и никой не подозира, че е възможно управление на ДПС с Реформаторския блок. Ако те са на власт, ние сме в опозиция. Ако ние сме на власт, те са в опозиция. Така че тук рискът е много по-голям за ГЕРБ, отколкото за нас. Аз мисля, че Борисов го осъзнава. Не съм много сигурен за Цветанов. Но това все пак е вътрешна работа на ГЕРБ.
Някои анализатори прогнозират, че ако резултатите ви на изборите не са добри, може да загубите министерски кресла.
– Изобщо не броя нашето влияние чрез министерски кресла. Броя го през успешна политика, през резултати. Ние не си треперим за министерските кресла. Треперим си обаче на програмата. А и да се правят мащабни политически изводи на национално ниво от местни избори е политическа неграмотност или недобросъвестност. Ако някой иска да проследи политическите тенденции, да види дали българската политика ще върви по-надясно, към повече реформаторски решения, по-непоколебимо прозападно – тъй като за никого не е тайна, че АБВ е проблем в прозападната ориентация на България. Но това е разговор, който ще водим на президентските избори и който ще започне още сега, защото кампанията за президентски избори на практика е започнала и ще приключи чак есента на другата година. Вярвам, че през президентските избори ние ще постигнем нещо, което сегашното трудно парламентарно мнозинство не постига. А то е отместване на приоритетите в политиката по-надясно, по на запад и към повече промяна.
В контекста на това ли е защитата на Йордан Бакалов, след като беше приет закон, който го принуди да си подаде оставката като шеф на военното разузнаване?
– Аз не защитавам личности, а принципи. Така че защита на Йордан Бакалов – човек, с който се познаваме много добре, работили сме и уважавам – е неточна интерпретация. Ние сме против новото решение, което се гласува и което не просто предполага, че Бакалов не може да изпълнява тази длъжност – шеф на служба “Военна информация”, но рязко ограничава кръга на хората, които могат да я заемат. Тук не става дума за поправката “Бакалов”, а за важен принципен проблем и спор между управляващите.
Хвърляте много усилия във Варна за вашия кандидат Чавдар Трифонов. Какви са реалните му шансове?
– Аз много харесах участията на Чавдар в дебатите. През последните четири години – от местната кампания през 2011-а, през още две за национални и една за европейски избори – политическият дебат във Варна стана най-просташкият в България. Нещо, което съвсем не отговаря на духа на варненци и културата на морската ни столица. А Чавдар е много различен. Не се включи нито през 2013-а, когато беше кандидат за кмет, нито сега през 2015-а в просташкото надвикване. И мисля, че варненци ще оценят това като добро, а не като лошо участие. Той стои на експертна плоскост, обърнат към проблемите и решенията, а не към взаимните обвинения и надвикване. Безспорно възлагаме надежди на него. Убеден съм – а и проучванията на всички партии от различни агенции го потвърждават – че Чавдар ще бъде втори и ще участва на балотаж.
А може ли да прогнозирате докъде ще стигне Вили Лилков в София?
– В София е много трудно да се прогнозира, защото има много голяма подкрепа за действащия кмет – изключително силен кандидат е. Но Вили има стопроцентовата ми подкрепа, включително и в посоките, в които атакува управлението на София. Ние не отричаме постигнатото, но София може да се управлява много по-добре и особено парите на софиянци могат да се управляват безкрайно по-добре.
Докато бяхте в САЩ това лято, се появиха информации, че там Ви обучават за премиер.
– За себе си вече съм чел такива глупости, че тази не е най-голямата. Човек се обучава за политически лидер в контакта със собствените си избиратели и със собствените си политически съюзници и опоненти, а не в чужбина. В това съм дълбоко убеден. Ако някой си мисли, че САЩ могат да го направят премиер, той няма да стане такъв, уверявам ви.
Как ще коментирате, че приемането ни в Шенген се отдалечи за пореден път?
– Не бяхме достатъчно бързи в правосъдните реформи и в антикорупционното законодателство. Посоката ни може би е вярна, но темпото ни не беше достатъчно. Също така държавите от северната периферия на Европа в момента проявяват политически егоизъм и популизъм. Аз не приемам, след като Меркел не може да се справи с бежанците в своята страна, от това да страдат българските граждани. Причината да не се разширява Шенгенската зона сега е, че северноевропейските държави не се справят с бежанския проблем и не могат да стигнат до общо европейско решение. Националният егоизъм в Северна Европа не помага за такова решение. В конкретния случай имам една критика към българското правителство – много харесвам начина, по който ние браним границата си, но не харесвам, че малките държави от периферията на Европа не успяват да наложат общоевропейска политика, защото това е нашият интерес. Необходимо е да се борим за него, а не да констатираме слабостта на Европа. Ние трябва да я направим силна.
Източник: в.Банкеръ
http://www.banker.bg/interviu/read/v-politikata-sme-za-rezultati-ne-za-glasove
