Според Вас какво в момента е Реформаторският блок?

– Реформаторският блок винаги е бил две неща – политическа коалиция от няколко партии, които не можаха да прескочат бариерата за влизане в парламента на изборите през 2013 г., и съюз, който единствен в българската политика предлага важните реформи – по наше мнение, спасителни за нацията. Тази двойственост продължава, защото за съжаление все повече сме първото, все по-малко второто. За много свои избиратели е голямо разочарование.

Как парламентарната група ще взима решения, след като ДСБ реши да излезе в опозиция, а останалите партии – ДБГ, СДС, БЗНС и НПСД, решиха да останат във властта?

– За мен залогът в сегашната ситуация е много по-голям от вътрешната ситуация в Реформаторския блок. Въпросът дали България ще има дясна опозиция е първостепенен, а въпросът какво ще се случи вътре в Блока е може би третостепенен. Значително по-важно е какво ще се случи в ГЕРБ. Така че аз бих предпочел да говоря за нуждата от десни реформаторски политики у нас, а не за нуждата от консолидация в рамките на Блока.

Във вторник на извънредния изпълнителен съвет казах две неща на колегите от другите партии. Първото е, че след две години усилия повече инициатива от ДСБ за подкрепа на Блока не могат да очакват. Другото – ако не са го разбрали за една година, че от 14 септември миналата година моята кандидатура за лидер на Реформаторите никога не е седяла. И да ми я предлагат, не бих я приел. Това не отменя нуждата от лидерство.

Кои са причините ДСБ да реши да излезе в опозиция?

– Влязохме в управлението с целите да елиминираме остатъците от тройната коалиция зад кабинета “Орешарски”, да оттласнем страната от хората, които потопиха КТБ и целите публични финанси, които избраха Делян Пеевски за председател на Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС).

Също така да дадем дясна реформаторска политика на България с най-важната част – поставянето на основите на българското правосъдие. В момента, в който върховните съдии са на улицата и протестират, съвсем очевидно е, че политиката не е осигурила основите на къщата, върху които може да се гради.

Направихме тежки компромиси в името на това управление. Основните са създаването на мнозинство с участието на партията на президента Георги Първанов – АБВ, примиряването, че с министерстването на Ивайло Калфин социалната система няма да бъде реформирана, очевидното нежелание на всичките ни партньори, включително на част от партиите в Реформаторския блок, да се реформира администрацията и да се преодолее партизанщината. България е на прага да рухне под тежестта на администрацията си. Който не го вижда, зле разбира от управленски процеси.

Преминахме тежката провокация с национализацията на сметките в частните пенсионни фондове, която дойде само месец след встъпването в длъжност на правителството, за да стигнем до бюджета за 2016 г., който аз днес мога спокойно да кажа, че не бих гласувал, дори не би ми минало през ума да гласувам “за”. Както в частта за държавното обществено осигуряване, така и в частта му за републиканския бюджет, ако очаквах, че ще бъдем издънени след една седмица за конституционните промени.

Много показателно е, че ГЕРБ промениха първоначалния план за гласуване. Според програмата, която бяхме обсъждали на председателски съвет в парламента, трябваше през първата седмица на декември да се гласува Конституцията, а през втората – бюджетът. Когато видях тази размяна, на мен ми стана ясно какво ни чака на второто четене на поправките в Конституцията.

В крайна сметка не можем да не видим, че през цялата година – особено след лятото, когато беше постигнат юлският компромис, демонстративно управлението вървеше към мнозинства с ДПС и АБВ, без съгласуване с Реформаторския блок, без преговори във формат мнозинство. А директно със законодателни мерки, които теглят държавата назад или в най-добрия случай запазват статуквото, обезпечени с ретроградното мнозинство ГЕРБ, ДПС и АБВ. Нещо, което ако си спомняте, от Америка предупреждавах с един пост в блога си.

Много важен момент са местните избори, защото те бяха тест дали десните партии в управлението получават доверие. Те получаваха по-голямо доверие спрямо парламентарния вот през 2014 г. Сега ГЕРБ не получиха повече гласове при пропорционалните листи, но успехът им при кметовете е феноменален. Реформаторският блок в листите е втори на областно ниво. Той заздрави позициите си. Българският избирател каза, че дава кредит за по-дясно и по-реформаторско управление, а не за лъкатушене с ДПС и АБВ, които не са победители на местните избори.

Вместо националното управление да се завърти в тази посока, видяхме обратното – забрана от централата на ГЕРБ за местни десни коалиции и власт на плаващите мнозинства както във всеки отделен общински съвет, така и в парламента.

Дясното не може да плава. Който иска, може да си плава. Дясното е стабилност и ясна посока, така че наистина гласуването за Конституцията и отмятането от компромиса от юли преля чашата на всички десебари.

Единна ли е ДСБ в решението за излизане в опозиция? Само Петър Москов ли не беше съгласен с решението на партията?

– Не го познавам другия – това в кръга на шегата. Повечето колеги от ръководството бяха съгласували позицията си с организациите, в които работят, включително най-силната организация на партията в София проведе форум два дни по-рано, на който категорично застане зад мен като лидер на партията и зад решението за опозиция.

Тоест не виждате разделение в партията?

– Не, не виждам разделение в партията.

Смятате ли, че с оттеглянето на Петър Москов като зам.-председател на партията той се разграничи достатъчно от ДСБ? Чуват се гласове за изключването му. Също така днес председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов намекна, че Москов продължава да бъде министър на ДСБ и партията не е в опозиция.

– Не се учудвам, че Цветанов нещо в политиката не може да го разбере. Не си правим политическите ходове по това дали са разбираеми за Цветанов. Искам да отбележа, че ДСБ е доста особена партия – нито националното ръководство, нито местната организация, може да те изключват. Имаме сложна процедура с независим вътрешнопартиен арбитраж, който може да направи преценка дали е нарушен уставът и колко тежко е нарушен.

Доколкото разбрах вече има някакви сигнали, но не съм запознат, защото той наистина е независим.

Личното ми мнение е, че играта на изключване и отлюспване трябва да е в миналото на десницата. Петър е направил достатъчно тежък избор, достатъчно тежки последици има върху себе си в този момент. Разглеждам хода му като избор на лекар, тоест, че в алтернативата между медицината и политиката той избра медицината, да върши реформата си и да плати много тежка политическа цена за това решение.

Не бих хвърлил камък върху него, но няма как и да представлява партията в правителството.

Как четете твърдението на Москов, че ДСБ се капсулира?

– Не бих коментирал политическите му твърдения. Разбирам и уважавам избора му като професионален.

Не виждате друг мотив, извън професионалния му избор да остане в правителството?

– Не виждам.

От партията на Меглена Кунева се чуват обвинения, че Вие и Москов сте уговаряли с Борисов бъдещите стъпки на управлението на срещи в Банкя, без да има техен представител. Отчитате ли като грешка тези действия, ако са верни?

– Въобще не мога да коментирам подобни твърдения. Никога не съм имал правото да преговарям от името на Реформаторския блок. От есента на миналата година не съм имал и претенцията, не съм бил кандидат за подобна позиция. Така че никой не може да се измива ръцете с моите контакти с когото и да било.

Толкова съм далеч от подмятането на реплики вътре в Блока, толкова съм далеч от това да кажа лоша дума за някого от колегите си, че няма накъде. Гледам напред и се чудя как може България да излезе от кризата, в която структурирането на ретроградното мнозинство ГЕРБ, АБВ и ДПС ни вкарва отново.

Правили ли сте опити и какви да убедите останалите партии в Реформаторския блок и те да излязат в опозиция, която да спре ретроградния ход на управлението?

– На председателския съвет на Реформаторите днес предложих нещо повече. Предложих политическо решение за излизане от кризата – да настояваме Бойко Борисов да подаде оставката на това правителство и да сформира нов кабинет в рамките на 43-ото Народно събрание. Това е най-нормално политическа практика и ако някой се учудва, трябва да чете история – тя често помага в политиката.

Второ, че съм убеден, че без подобен ход на Борисов 43-ият парламент не може да си изкара мандата. Също така правителство, което не реформира и робува на партии като АБВ, които на всичкото отгоре се защитават, че нямат споразумение с всички коалиционни партньори, а само с ГЕРБ, не може да се справи с икономиката и публичните финанси.

Каквото и да си говорим, ние наистина имаме увеличени приходи, но те се дължат на тежки репресивни мерки през 2015 г. Не го казвам с лошо. Знаете, че и в социалното, и в здравното осигуряване, имаше увеличаване на репресията срещу неплащащите, което е вече консумирано. Този ефект няма да го има догодина. Стягането на митническата дейност чудесно, че е направено, но то също няма прогресивно да увеличава приходите. Ние сме изстискали до максимум парцала през тази година и въпреки това лошото управление на публичните финанси ни вкарва в следваща вълна от задлъжняване.

Няма да се сбъдне прогнозата на Борисов за намаляващ дефицит през следващата година, ако не се направят тежки реформи, които това мнозинство не може да направи.

Защо не подкрепихте предложението на партията на Меглена Кунева за шестмесечен период, в който да се проведат амбициозни реформи в съдебната система, антикорупционното законодателство, здравеопазването, образованието и още други, с което останалите партии в Блока заявиха желание да актуализират коалиционното споразумение с ГЕРБ?

– Пожелавам им успех в това усилие. За мен в случая предоговаряне без ново правителство и без ново коалиционно споразумение за нов кабинет е измиване на ръцете. Това е призив към партньорите в парламента: “Ела, Цецо, излъжи ме пак”, за да се направя, че ти вярвам и да си измия ръцете пред избирателите.

Този ход е парлама и не може да доведе до нищо повече, освен това, че след шест месеца да констатираме пак, че са ни излъгали или евентуално да подпишем това споразумение с толкова общи и оптекаеми думи, че да можем да твърдим, че не са ни излъгали.

Доверието на ДСБ е твърде изчерпано, за да може да повярваме на нова декларация.

Какво ново мнозинство си представяте в сегашния парламент?

– Този разговор бих го оставил с ГЕРБ. Стига Борисов да има желание да състави ново правителство. Трябва да седнем и трезво да помислим. Бих си го представил дори в същия формат, но без уговорки: “Подкрепям, но не участвам” и “Подписвам, но само с едната партия”. Едната роля е на Патриотичния фронт, а другата на АБВ. И двете са изцяло безотговорни като форма на ангажимент към управлението. Не случайно цялата отговорност се струпва върху Реформаторския блок.

Няма ли вариант за промяна на отношенията в коалицията ГЕРБ и Реформаторски блок и партньорите Патриотичен фронт и АБВ?

– Има, но в ДСБ нямаме доверие за такъв вариант. Вариант е ново коалиционно споразумение и ново правителство в този парламент.

Ако не се събере смелост за нов кабинет в това Народно събрание, излизането на ДСБ в опозиция е добре за страната. На първо място, защото изобщо се появява опозиция. Виждате как изведнъж БСП излязоха от летаргията и заговориха за вот на недоверие. Дори да събудим за кратко столетницата си е някакво събитие.

На второ място управлението на ГЕРБ, ДПС и АБВ с финансов министър Владислав Горанов има отчайваща нужда от дясна опозиция, която се усеща от всичките избиратели и на ГЕРБ, и на Реформаторите, и на Патриотичния фронт и кой знае за кои други избиратели. Защото те не са гласували да ги управляват ДПС и АБВ.

На местните избори го казаха още веднъж, че искат да ги управляват дясно мнозинство с десни прозападни реформаторски политики, така че съм дълбоко убеден, че не става дума капсулиране. В момента съм най-отвореният човек към колегите си в Блока, към колегите си от ГЕРБ, които виждат тази нужда, и смятам, че на следващите парламентарни избори дясна политическа опозиция ще бъде втората политическа сила в страната след ГЕРБ. Не си правя илюзии за първа.

Има слухове, че подготвяте нова партия. Доколко са верни те?

– На разни хора всичко им се върти около моето лидерство. Аз съм лидер на ДСБ и вярвам, че партията има нужда да се промени много точно в отварянето си към нови хора. Това е нещо, което ние тежко пренебрегнахме в Реформаторския блок. Престанахме да работим за ДСБ, а работихме за привличане на нови хора в гражданските съвети на Реформаторския блок като индивидуални членове и експерти. Огромна част от тези хора партизанските страсти в Блока ги отстреляха и те не стигнаха до реална политическа надпревара. Това е, което няма да допусна да се случи отново.

Да разбирам ли, че ДСБ ще прави нов граждански съвет или друг вид формат, който да изважда партията извън капсулирането?

– Няма да влизам в детайли, защото не смятам, че има значение.

Дали подалият оставка от поста правосъден министър Христо Иванов би бил част от такъв съвет?

– Привличането и на експерти, и на нови политически лица, е изключително важно, но най-важно е отварянето към всичко хора, които да гласували в дясно през последните години и искат дясното управление. Имам предвид отваряне към избиратели, към експерти, но и към функционери, политици и кандидати.

Казах на колегите от Реформаторския блок, че аз не драматизирам моментното разделение на Блока – от една страната на ДСБ и на депутатите от гражданската квота, които не подкрепят управлението, и на останалите народни представители от другите партии, които подкрепят управлението. Убеден съм, че в тези преговори за нова декларация или как там го нарекат те ще бъдат тежко излъгани и до края на лятото всички ще бъдем заедно в опозиция.

Тоест не изключвате вариант целият Реформаторски блок да излезе в опозиция, макар и след няколко месеца?

– То е нарисувано. Всеки си има нива на търпимост и всеки си има червени линии. За мен съдебната реформа и всевластието на прокуратурата в България са червена линия, която не може да се премине. България е държава с високи нива на корупция, на политическа корупция на високите етажи. Няма обвинения, единичните обвинения са калпави и стигат до оправдателни присъди.

Тези папка с тази корупция нали са някъде. Всъщност всевластната и безконтролна прокуратура държи политическата класа на каишка. Имаме зависими управляващи. Видяхте какво мнозинство се събра против реформата. Докато това нещо не се прекрати, ще се краде от брутния вътрешен продукт на нацията, управляващите ще продължат да злоупотребяват, независимо от коя партия са, и ще завличат страната към финансово дъно.

Ако ГЕРБ реши да проведе съдебна реформа в правилната посока, пък било и без нов кабинет и ново коалиционно споразумение, ДСБ ще ги подкрепи ли? Вече се говори за нова процедура за конституционни промени.

– Всичко във вярната посока – по-дясна политика и повече реформаторска политика, ще получи подкрепа. Ние сме отворени и диалогични в настоящата ситуация, но искаме да покажем, че за нас властта не е никаква самоцел и сме винаги готови да се разделим с нея, когато реформите не се извършват. Можем да подкрепяме реформи и без власт в ръцете си.

Защо чак през март ДСБ ще проведе конгрес, на който да реши дали напуска Реформаторския блок? Няма ли необходимите условия за извънреден конгрес?

– Не виждам нищо спешно.

Не изглежда ли шизофренично и иновация в демокрацията в една парламентарна група да има едновременно партия в опозиция и формации в управлението?

– Няма да ни е първата иновация в рамките на Реформаторския блок. Извън това аз дори предполагам, че към днешна дата през 2016 г. ДСБ ще има най-малко две национални събрания. Тази година не проведохме, така че може би ще се наложи да компенсираме.

За какво намеквате? Какви решения смятате, че ще бъдат взети на двете събрания догодина?

– На този етап бих задържал тази информация.

Ще се кандидатирате ли за президент? По време на кампанията за местните избори заявихте, че сте готови, но ако ГЕРБ и Реформаторите проведат общи вътрешни избори за подбор на претендент. От СДС предложиха вътрешни избори само в Блока. Все още ли стои на масата кандидатурата Ви за държавен глава?

– След като Борисов ми откри кампанията онзи ден, длъжен съм да го обмисля.

Какъв партньор е Бойко Борисов?

– Не съм разглеждал Бойко Борисов като партньор. Може би, защото никога не съм имал правото да разговарям с него като лидер на Реформаторския блок. Разговорите са били като премиер и като един от лидерите на партии в мнозинството в парламента. Те са били доста опознавателни и на момента доста задълбочени политически. Можете да го попитате и да ви каже, че никога не са били свързани с назначения, уволнения и други подобни дребнотемия в политиката.

За Борисов мога да кажа, че не ме е лъгал. Направих си рекапитулация на повече от година интензивен контакт и стигна до извода, че не ме е лъгал.

Дори и за съдебната реформа и промените в Конституцията?

– Да, дори и за съдебната реформа и конституционните промени. Мога да кажа за човека, който ми е бил партньор в рамките на 43-ия парламент, лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, че оценката ми е за много несигурен партньор. Доверието ми в него е изчерпано.

Източник:

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/12/15/2670624_radan_kunev_predogovariane_na_koaliciiata_s_gerb_e/