“Старецът беше прав. Спечелиха само фермерите. Ние загубихме. Ние винаги губим…”

С тези думи завършва любимият филм на премиера Борисов. Да, става дума за “Великолепната седморка”, макар че със същите думи завършва и оригиналният филм -“Седемте самураи” на Акира Куросава, който не е любим на премиера. Жалко е, че Бойко Борисов не е разбрал поуката от филма. А тя е проста – борбата с престъпността не е борба на самураите, “каубойците”, Супермен, Батман и пр. Не е борба на полицията, министъра, главния секретар, нито дори на премиера.

В борбата с престъпността и корупцията има две страни. От едната страна са тези, които се облагодетелстват по незаконен начин от чужд труд, които източват хазната с нагласени поръчки, които крият акцизи, ДДС и други данъци или ползват политически чадър, за да развиват монополен бизнес и елиминират конкуренцията. В любимия филм това са бандитите. От другата страна са предприемачите, работещите, хората, които се опитват със собствен труд и риск да осигурят семействата си, да умножат имота си, да оставят за наследниците си. Тези, които поемат отговорността за живота си и влизат в тежкото състезание на пазара с надежда, че то се провежда при еднакви правила за всички. В любимия филм това са фермерите/селяните. В тази борба самураите, наемниците, супергероите, полицията, Държавата като цяло и дори самият Бате Бойко са само инструмент, оръжие, средство. Въпросът е в чии ръце е оръжието.

Нека наречем нещата с простите им имена. За съжаление в България тези, които са поели отговорността за съдбата си и водят упорита борба за благосъстоянието на семействата си, са малко. По демографски, социални и политически причини, “благодарение” на комунистическия погром върху собствеността, инициативата и стопанството и последващата липса на реформи, икономически активно е малцинството от българското население. През целия период на социализма и по-голямата част от прехода, държавната власт не беше на негова страна. Комунистическата власт и мнозинството от управниците през последните 20 години беше на страната на тези, които искат да вземат чуждото, да скроят далавера, да изтарикатеят, да се уредят за сметка на другите, да ползват привилегии. Над 600 000 активни българи напуснаха страната, отчаяни от силата на бандитите и най-вече от това, че оръжията на властта са най-често в ръцете на “лошите”. Днес не повече от половин милион семейства продължават борбата с престъпността и корупцията. Останалите са или пасивни зрители, или примирени участници в далаверата, или просто са се продали.

Пътят към благосъстоянието е само един. Държавната и местната власт да бъдат оръжие в ръцете на “фермерите”, както бяха самураите и наемниците от “седморката”. Да се играе по честни и еднакви правила, а спечеленото с честен труд да се запази и да се умножи. Хората да бъдат насърчени да полагат усилие, уверени, че резултатът от положения труд и поетите рискове няма да бъде ограбен.

Прочее, тези половин милион семейства в голямата си част гласуваха за ГЕРБ именно с тази надежда – че ще видят в управляващите инструмент в борбата срещу мафията и корупцията. Година и половина по-късно тази надежда е повяхнала. В най-добрия случай правителството на Борисов се провали поради некомпетентност и неподготвеност за задачата. Най-доброто, което днес чуваме за премиера, е: “Този поне опитва”. Реалистично погледнато, провалът се дължи на по-неблаговидни причини от едната некадърност. Дължи се, на първо място, на неразбиране на проблема, на наглата себичност на премиера и вътрешния му министър, които повярваха, че това е “тяхна” борба. На второ място – дължи се на обвързаността на ГЕРБ с монополите и олигархиите от национално до общинско ниво – енергийни картели, алкохолни босове, зърнени монополисти, кръгове около общинските администрации. Управлението на ГЕРБ пренебрегна именно хората, които му дадоха властта – дребните предприемачи, семейния бизнес, само-наетите лица и свободните професионалисти, квалифицираните работници, образованата и активна част от населението. Днес тези хора са с по-ниски доходи и с по-високо облагане. Но по-лошото е, че правилата на състезанието не са променени. Активните българи все така и все повече се сблъскват с привилегии за определени фирми, с монополно положение на пазара, с политически чадъри, нагласени поръчки. Да влезеш на пазара и започнеш бизнес на собствен риск е все по-трудно. Да поемаш отговорност за настоящето и бъдещето на семейството си – все по-безнадеждно. Това се усеща особено силно в малките и средни градове, където хватката на местната олигархия и подчинената й бюрокрация е желязна.

Днес в борбата с корупцията и престъпността, в стремежа за подобряване на благосъстоянието няма избор ” с Борисов или против Борисов”, “с Цветанов или против Цветанов”.

Изборът е само един – с тези половин милион семейства, които водят борбата, или някъде отстрани, при тънките сметки и примирената публика.Радан Кънев: Поуката от любимия филм на Бойко Борисов

“Старецът беше прав. Спечелиха само фермерите. Ние загубихме. Ние винаги губим…”

С тези думи завършва любимият филм на премиера Борисов. Да, става дума за “Великолепната седморка”, макар че със същите думи завършва и оригиналният филм -“Седемте самураи” на Акира Куросава, който не е любим на премиера. Жалко е, че Бойко Борисов не е разбрал поуката от филма. А тя е проста – борбата с престъпността не е борба на самураите, “каубойците”, Супермен, Батман и пр. Не е борба на полицията, министъра, главния секретар, нито дори на премиера.

В борбата с престъпността и корупцията има две страни. От едната страна са тези, които се облагодетелстват по незаконен начин от чужд труд, които източват хазната с нагласени поръчки, които крият акцизи, ДДС и други данъци или ползват политически чадър, за да развиват монополен бизнес и елиминират конкуренцията. В любимия филм това са бандитите. От другата страна са предприемачите, работещите, хората, които се опитват със собствен труд и риск да осигурят семействата си, да умножат имота си, да оставят за наследниците си. Тези, които поемат отговорността за живота си и влизат в тежкото състезание на пазара с надежда, че то се провежда при еднакви правила за всички. В любимия филм това са фермерите/селяните. В тази борба самураите, наемниците, супергероите, полицията, Държавата като цяло и дори самият Бате Бойко са само инструмент, оръжие, средство. Въпросът е в чии ръце е оръжието.

Нека наречем нещата с простите им имена. За съжаление в България тези, които са поели отговорността за съдбата си и водят упорита борба за благосъстоянието на семействата си, са малко. По демографски, социални и политически причини, “благодарение” на комунистическия погром върху собствеността, инициативата и стопанството и последващата липса на реформи, икономически активно е малцинството от българското население. През целия период на социализма и по-голямата част от прехода, държавната власт не беше на негова страна. Комунистическата власт и мнозинството от управниците през последните 20 години беше на страната на тези, които искат да вземат чуждото, да скроят далавера, да изтарикатеят, да се уредят за сметка на другите, да ползват привилегии. Над 600 000 активни българи напуснаха страната, отчаяни от силата на бандитите и най-вече от това, че оръжията на властта са най-често в ръцете на “лошите”. Днес не повече от половин милион семейства продължават борбата с престъпността и корупцията. Останалите са или пасивни зрители, или примирени участници в далаверата, или просто са се продали.

Пътят към благосъстоянието е само един. Държавната и местната власт да бъдат оръжие в ръцете на “фермерите”, както бяха самураите и наемниците от “седморката”. Да се играе по честни и еднакви правила, а спечеленото с честен труд да се запази и да се умножи. Хората да бъдат насърчени да полагат усилие, уверени, че резултатът от положения труд и поетите рискове няма да бъде ограбен.

Прочее, тези половин милион семейства в голямата си част гласуваха за ГЕРБ именно с тази надежда – че ще видят в управляващите инструмент в борбата срещу мафията и корупцията. Година и половина по-късно тази надежда е повяхнала. В най-добрия случай правителството на Борисов се провали поради некомпетентност и неподготвеност за задачата. Най-доброто, което днес чуваме за премиера, е: “Този поне опитва”. Реалистично погледнато, провалът се дължи на по-неблаговидни причини от едната некадърност. Дължи се, на първо място, на неразбиране на проблема, на наглата себичност на премиера и вътрешния му министър, които повярваха, че това е “тяхна” борба. На второ място – дължи се на обвързаността на ГЕРБ с монополите и олигархиите от национално до общинско ниво – енергийни картели, алкохолни босове, зърнени монополисти, кръгове около общинските администрации. Управлението на ГЕРБ пренебрегна именно хората, които му дадоха властта – дребните предприемачи, семейния бизнес, само-наетите лица и свободните професионалисти, квалифицираните работници, образованата и активна част от населението. Днес тези хора са с по-ниски доходи и с по-високо облагане. Но по-лошото е, че правилата на състезанието не са променени. Активните българи все така и все повече се сблъскват с привилегии за определени фирми, с монополно положение на пазара, с политически чадъри, нагласени поръчки. Да влезеш на пазара и започнеш бизнес на собствен риск е все по-трудно. Да поемаш отговорност за настоящето и бъдещето на семейството си – все по-безнадеждно. Това се усеща особено силно в малките и средни градове, където хватката на местната олигархия и подчинената й бюрокрация е желязна.

Днес в борбата с корупцията и престъпността, в стремежа за подобряване на благосъстоянието няма избор ” с Борисов или против Борисов”, “с Цветанов или против Цветанов”.

Изборът е само един – с тези половин милион семейства, които водят борбата, или някъде отстрани, при тънките сметки и примирената публика.

в-к “Седем”