Радан Кънев: Политическият вакуум, или с кого граничи България на изток

Интересът на Радан Кънев към Варна, политиката и развитието на града не е от момента, от който отговаря за Варненска област като член на ръководството на ДСБ. Прадядо му – адв. Никола Кънев, е лидер на Демократическата партия в града, председател на общинския съвет и народен представител, подпредседател на XIV Обикновено народно събрание, автор и вносител на Закона за електрификация на община Варна. Дядо му – инж. Боян Н. Кънев, е създател на модерното българско корабостроене и ръководител на Варненската корабостроителница, заместник-директор на Пристанищна дирекция към Министерския съвет.
Две събития от последните седмици – парламентарното питане на председателя на ДСБ Иван Костов за проекта „Алея първа“ и общия устройствен план на община Варна и арестът на председателя на общинския съвет Гуцанов – върнаха въпроса за модела на управление на морската ни столица там, където му е мястото – в основните национални медии. През последните няколко години темата за управлението на Варна беше пренебрегвана и премълчавана, което е съвсем необяснимо от принципна гледна точка – във Варна и в практически контролирания от града Северозиточен район на страната са съсредоточени ключови индустриални предприятия, туристически зони и обекти, селскостопански области и инфраструктурни проекти. Необяснимото от принципна гледна точка обаче е твърде обяснимо от конюнктурна – мълчанието на медии, политици и обществени авторитети се дължи на гузното съзнание за факта, че развитието на областта е изоставено както от публичната власт, така и от общественото мнение на произвола на частни корпоративни интереси, някои от тях неприкрито престъпни и съвсем отблъскващи – достатъчно е да си припомним за общинските съветници, осъдени за наркопласьорство и сводничество сред леденото мълчание на иначе гласовитите български медии.
И тъкмо тук стигаме до тъжния виц с въпроса „С кого граничи България на изток?“ и до заветните три букви (ТИМ, за да не бъда обвинен в излишна иносказателност), които служат за универсално обяснение и оправдание на всичко, случващо се на изток от Шумен. Този текст обаче съвсем няма за цел да изследва произхода, възхода и обхвата на „бизнес империята“ около „Химимпорт“ и „Холдинг Варна“, а единствено политическите предпоставки, довели до легендата за всевластната групировка, и най-вече политическите решения за възстановяване на властта на общността чрез същинско политическо представителство и управление в обществен интерес.
Важно е да знаем, че на изток България не граничи с ТИМ. Граничи с модела на политическа безотговорност и налагане на частни стратегии и приоритети, при липсата на общи. Корпоративни решения за развитието на общността при липсата на политически. Олигархична система на регулация на стопанството при липса на държавност, която да наложи конкуренция и честни правила за бизнес. Или казано по-просто – във Варна частни интереси решават как да се развива градът, как да се разрешават социалните спорове и как да се прави бизнес, защото политическите елити на общността са избягали от тази отговорност и са затънали в дребнави сметки за разпределение и крадене на общите средства – били те общински парцели или общински бюджетни сметки. Властта е в ръцете на разпокъсан общински съвет, в който са представени конкретни и фирми и групировки, а не гражданите на морската столица. Начело на съвета водещата политическа партия (БСП) е поставила лице, за което отдавна се говори, че мястото му е в затвора, а днес тези слухове и коментари са скрепени с държавно обвинение в присвояване. Връзките между отделните групи се осъществяват с посредничеството на ДПС (поставено в любимата си роля на балансьор), представено между другото от бивши „сини“ величия с, меко казано, лошо име сред старите седесари. Този микромодел на бившата управляваща коалиция е обрасъл с няколко т.нар. бизнес партии, станали известни най-вече с обвиненията за купуване на гласове и опорочаване (или по-право отравяне) на демократичния процес.
В заключение – нищо ново и нищо толкова особено. Всъщност моделът във Варна е представителен за управлението на десетки общини в България, в които няма легендарни трибуквени групировки. Дали са „Арсенал“-ците в Казанлък, строителната мафия в Несебър или контрабандните лобита в Петрич – всичко е същото. Винаги купени избори, винаги безотговорен общински съвет, винаги коалиция на „бизнес партиите“ с най-голямата бизнес партия в страната – БСП. Във Варна, ако цитираме Тери Пратчет, е „още по-същото„. Просто градът е по-голям, по-важен, по-видим отдалеч и – разбира се – по-богат. На изток България граничи… със себе си. Със собствения си порочен модел на упражняване на властта, управленска безотговорност, крадене и липса на политическа воля за промяна.
Решенията са прости и ясни:
  1. Отговорно и политически ангажирано мнозинство в общинския съвет, обединено около авторитетни местни общественици
  2. Политически одобрена стратегия за развитие и отнемане от корпоративните лобита на лостовете за определяне на приоритетите
  3. Градоустройство и инфраструктура в публичен интерес, а не в услуга на конкретни групировки
  4. Правила за правене на бизнес, еднакви за всички предприемачи, в т.ч. премахване на разрешителните режими и другите развъдници на корупция.
Решенията са политически и не могат да бъдат други. Отговор на въпросите могат да дадат само местните избори през 2011 г. Но много преди това политическите партии трябва да заемат позиции по модела на управление в местната власт, и то като национален, а не местен проблем. В това отношение Варна – без да е изключение – е безспорен символ на олигархичния модел. Именно затова борбата с този модел трябва да започне с Варна и да се води на национално ниво.