Радан Кънев: Политическата безпомощност и циганския проблем

На фона на предприетите от френското правителство мерки за връщане на известен брой румънски и български граждани в родината им у нас отново се развихриха най-невероятни идеи за „решаване на циганския проблем“. Темата предизвиква странни идеи и реакции в иначе смислени хора Изминалите седмици четох двама разумни автори, с които иначе имам и доста общи възгледи и позиции, да предлагат абсурдни решения. И двамата автори оценяват безумието на проваления опит за насилствено вкарване на ромите в рамките на бездруго принудителния модел на „социалистическото общежитие през 50-те години. И двамата са основателно критични към модела от последните 20 години. Той е характерен с това, че ромите са държани умишлено в положение на полузаконност на начините им на преживяване и същевременно на значителна част от тях се предлагат социални придобивки, които по никакъв начин не подпомагат излизането от мизерията и социалната изолация. Тази комбинация държи общността в удобна политическа зависимост и контрол от страна на управляващите и на собствените й „барони“.
Но какви решения ни предлагат авторите? Едното е държавата да се откаже от всякакъв ангажимент към своите граждани от ромски произход, а другото – те да бъдат доброволно (!?) преселени в… Индия. И двете се мотивират с провала на политиката по интеграция. И тук е голямата грешка на всички подобни разсъждения. Никаква истинска политика за интеграция не се провежда у нас. Нито насилственото заселване от близкото минало, нито закрепостяващите „социални“ мерки, нито „толерантността“ към форми на живот извън данъчните, осигурителни и други стопански закони, нито насърчаването на произвола на ромските “ босове“ са политика по интеграция. Тя не е започвала, за да е провалена.
Провалено е нещо съвсем друго. Провалена е националната социална и стопанска политика. Нито един от изложените по-горе проблеми не е „цигански“. Просто поради мизерията и общата изостаналост на голяма част от ромското население при него те са видими като през увеличително стъкло. Нима етническите българи получават качествено образование? Нима в малките населени места те не са зависими от мутри и други близки до властта „благодетели“? Нима стопански те не са зави сими от благоволението на управляващите и могат да разчитат на свободна и честна конкуренция в бизнеса си? Нима не са натикани в сивата икономика именно поради липсата на честни прозрачни правила? А какво е сивата икономика, ако не подобни на „циганските“ мурафети за живот наполовина извън закона?
И тук стигаме до същността на проблема. Злоупотребата с „ромския проблем“ е свидетелство за поли¬ическа безпомощност. За неспособност да се решат проблеми, които са си съвсем български – проблеми на цялата българска нация, етнически българи, роми, турци, арменци, евреи, гагаузи, каракачани, татари, власи и на няколкото хиляди английски преселници из селата в Търновско. Българските граждани нямат шанс за интеграция в собственото си общество. Нямат равенство пред закона, защото системата от партийно-номенклатурни братовчедски привилегии владее полиция и прокуратура по места. Нямат равен шанс в бизнеса, защото той е изцяло зависим от обществени поръчки по корупционна линия. Нямат възможност да развиват таланта си, защото други убиват конкуренцията под политически чадър. Нямат сносно здравеопазване, защото схемите за източване на парите за здраве са непокътнати. Нямат социална защита, защото властта продължава да раздава на калпак мизерни пари, вместо да се съсредоточи върху тези, които наистина са изпаднали в нужда. Защото така диктува популизмът…
Ромите в България са изправени пред същите предизвикателства. Те не са „проблемът“, но дългогодишната им изолация ги прави негово лице. Решението на проблема е в свободата на конкуренцията и личното развитие, в равенството пред закона и в насърчаване на личната отговорност и същинската солидарност. То няма етнически, а политически и граждански измерения.