Смята се, че десните партии се грижат повече за бизнеса и деловите хора, нежели за онези, които обществото определя като социално слаби. Вярно ли е това? Ако не, с какви доводи бихте опровергали подобни виждания?
Тъжно е, че този шаблон все още се приема за чиста монета у нас, дори и сред симпатизанти на десницата. Навсякъде в Европа партиите от десния център (а и огромното мнозинство от републиканците и десните демократи в САЩ) отделят огромно внимание на социалната политика. Ние сме особено чувствителни към проблемите на хората, на които съдбата е отредила много “нисък старт” – младежи от бедни или разделени семейства, хора от малки и изолирани населени места или израсли в среда с ниско образование, хора с увреждания. Именно защото вярваме в пазарната икономика и честната конкуренция, защото вярваме, че благосъстояние се създава с труд и поемане на рискове, си даваме сметка, че мнозина граждани не могат изобщо да влязат в това състезание без подкрепа. А като не влязат в състезанието, те няма как да помогнат на другите, няма как да хранят семейство, на свой ред да образоват децата си. Социалното пазарно стопанство е това – свободен пазар, но при честна конкуренция и подкрепа за най-слабите. Това е идеалът на десницата, а не безчувственото и разединено общество, в което живеем днес – то е продукт, от една страна, на провала на марксисткия експеримент, а от друга – на изкуствено създадената “капиталистическа” класа от червени аристократи и ченгета.
Съвсем изненадващо за мнозина наблюдатели мерките срещу кризата на ДСБ сякаш предлагат повече защита на социално слабите от тези, доколкото ги има, на ГЕРБ. Вярно ли е това впечатление? Означава ли то, ако е вярно, че ДСБ е по-лява партия от ГЕРБ?
Вярно е това впечатление. Но тук не става дума кой е поляв или по-десен. Както вече споменах, защитата за социално слабите не е лява политика, а е отговорна политика. Найзагриженото за социално слабите управление в България беше това на ОДС, кабинетът “Костов”. В онези невъзможно трудни условия се полагаха за най-уязвимите групи повече грижи, отколкото при “лявото” управление на Станишев, което прахосваше милиарди дефицит всяка година. Но да се върнем на днешните управляващи – боя се, че ГЕРБ не вземат в момента “десни” политически решения, пък и изобщо аз не им виждам решенията в областта на трудовата и социалната политика. Това, което се вижда, е, че те не бяха подготвени за размаха на кризата. Не знаеха какво ги чака. А ние от ДСБ предупреждавахме. Още от 2008 г., от трибуната на Народното събрание, Иван Костов каза точно къде е проблемът – в неустойчивия, корупционен, архаичен модел на стопанския растеж при последните две управления. Ами осем години ние правим стопански растеж от сделки със земя, това създава доходи за хората и за бюджета. Това е стопанство от шестнадесети век, не от двадесет и първи…
Одобрявате ли или не признаците на социално недоволство срещу сегашното правителство, които вече се появяват сред различни обществени съсловия и професии екари и полицаи например? Какво ще бъде отношението ви към подобни протести?
Ние имаме много ясен критерий да преценяваме. Ние сме реформаторска партия и си даваме сметка от колко сериозна промяна има нужда и в администрацията, и в другите сфери. Подкрепяме тази промяна.
Трите партии от ЕНП ДСБ, СДС и ГЕРБ, излизат с три различни антикризисни програми. Колко е вероятно те да се обединят около една обща програма?
СДС и ДСБ нямат различни програми, няма противоречие. Различен ни беше обаче подходът – 13-те точки, представени от СДС, са по-скоро цели, отколкото мерки. Те казват какво искат да стане. Ние си даваме малко повече време и казваме как. Проведохме десетки, може би стотици срещи с различни организации, професионални камари, с конкретни компании дори. И предлагаме на етапи, както знаете, конкретни управленски мерки и решения. И нямаме по тези мерки със СДС никакво противоречие, аз поне не съм видял. ГЕРБ засега не са предложили антикризисна програма.
Съвременната социална политика е широко и сложно поле, кон обаче са абсолютно задължителните мерки, конто трябва да се вземат, за да имаме относително добра европейска социална политика?
В социалната политика в широк смисъл – трудова, осигурителна и социална политика, почти няма сфера, в която България да не се нуждае от спешни и задължителни реформи. Много е труден този въпрос… Сега е време на остра криза – стопанска, а вече и бюджетна. И в това време найспешни са мерките за насърчаване на малкия бизнес, които ние от ДСБ вече предложихме – да не избяга в сивата икономика, да създаде работни места, да обучи хората на занаят. При липсата на разумна национална политика вече осем години само малкият бизнес е достатъчно гъвкав да се пригоди. Но ако мислим напред, за след десет и повече години (а така трябва да мислим) – абсолютно задължителното е нашето общество да престане да изолира работоспособни хора. Комунистическата власт ни научи да крием проблемите, вместо да ги лекуваме.
У нас в социалната сфера се харчат много пари, ефектът от тях обаче често е невидим или нищожен. Какви са причините за това?
Ами имаше едно изследване, че по т.нар. активни мерки на пазара на труда някои субсидирани работни места струваха 60 000 лева на година. Това говори само за себе си – безхаберие и очевидни злоупотреби. И тук се връщам на първия ви въпрос – ето я разликата между лявата и дясната социална политика. Моделът “Масларова” е типична лява политика – наливане в каца без дъно, административен произвол, липса на връзка между нуждите на пазара и мерките на чиновниците.
Не струват ли по-евтино мерките за интегриране в обществото, отколкото поддържането на институции например?
Естествено. Но е трудно да се обясни, защото не сме свикнали да гледаме на т.нар. бенефициенти (хората, които получават помощ от обществото) като на бъдещи участници в трудовия живот, в бизнеса дори. А в Европа тези хора, след като получат подкрепа, те развиват таланта и трудолюбието си, вече допринасят и дават, не са само получатели. И това е съвсем различно и от гледна точка на тяхното достойнство, и на общия интерес.
У нас като че ли няма традиция партиите да имат силна и отговорна социална програма, като че ли тази сфера не попада сред партийните приоритети. Защо?
Пак се връщам на първия ви въпрос – в голяма степен вината е на реформаторските партии. Мнозина от нас приеха, че “десни” значи незаинтеесувани от проблемите на социалната политика. Оставихме темата на БСП. А те са безнадеждни, те не могат да я развият, защото са партия под крилото на мафиотския бизнес. На ченгетата. Те буквално окрадоха, умишлено ограбиха именно бедните хора в България – първо пенсионния фонд, после измамата с масовата приватизация. Сега всички приказват за приватизацията по времето на ОДС. А не коментират как по партийните клубове на БСП записваха бонови книжки на Николай Банев… Така че надежда за социална политика от т.нар. левица няма. Отговорността (за кой ли път) лежи на реформистката десница. И вярвам, че ние ще я понесем, както сме го правили в други сфери.
Какъв е вашият коментар за последните случаи на насилие срещу деца, чия е вината -на държавата, на полицията или на семейството?
Очевидно е, че проблемът на първо място е в семейството. Там е възникнал. Но ролята на публичната власт – общината и държавата – е точно тази. Да се намеси там, където естествените норми на общуване са нарушени. В такива именно семейства да се намеси, а не да подслушва сто хиляди телефона например. В конкретните случаи според мен се проявява един основен недъг на администрацията ни – безкраен формализъм.
Къде е ролята на гражданите и гражданските организации в процеса на вземане на решения?
Тук могат много празни приказки да се изприказват. Може да направим и семинар и да изхарчим едни пари. Ще се опитам да отговоря малко поазлично – организациите с нестопанска цел, ако са истински, а не кантори за рога и копита, могат да свършат много работа вместо държавата.
Каква социална политика ни е нужна днес?
Днес е крайно време да започнат реформи – и в трудовата политика, и в осигуряването, и в социалната сфера. Трябва кураж да се започне, за да имаме добра социална политика утре. Шансовете за днес бяха похарчени от тройната коалиция заедно с излишъка от годините на растеж.