Искам да я подкрепя с убеждението, че тя е разумната пресечна точка междунационално отговорната позиция и истината. Всичко по-малко от това днес като решение на българския парламент би било бягство от политическата истина. Всичко по различно от това за съжаление би било на първо място:

1)разкъсване на съгласието в рамките на българската нация;

2)надценяване на реалните геополитически възможности пред България;

Ние трябва да знаем къде се намираме на картата. И благодаря на г-жа Ковачка и на колегите, които и съдействаха за възможността ние днес да гласуваме една подобна редакция. Още няколко думи и по предложение на решението на днешния дебат. За мен това е исторически ден в България и е много важен личен момент, защото излизам пред Вас като наследник по едната си линия на български евреин. Аз нямаше да бъда в тази зала, ако българската нация не беше спасила своите евреи. По другата си семейна линия излизам като наследник на народния представител от Варна Никола Кънев, който тук от тази трибуна преди 107 години, категорично се е противопоставил на законопроект предвиждащ арменските бежанци в България да нямат право да купуват земеделска земя. Имало е такъв законопроект и почти сглобено мнозинство около него. Като представител на тази силна и прогресивна част от българското общество, в която на два пъти в края на 19 век и в периода на ПСВ е приел огромна вълна арменски бежанци без да постави и на най-малко съмнение моралната основа на този акт. Без да постави на най-малко съмнение, ако щете ползите за една модерна и хуманна държава от това да прояви своята хуманност към други хора. Излизам и като пряк наследник на множество жертви на политическото насилие и комунистическия режим в България. Мисля, че трябва да си даваме сметка, че както ние в българското общество така и ние и всичките ни близки съседи от Югоизточна Европа и Чреноморския басейн през целия 20-ти век сме жертви на ужасяващо политическо насилие. Ние трябва да излезем от една спирала в България продължила повече от 100 години. На други места продължаваща и до ден днешен – нa северния бряг на Черно море. Тези ужаси, които са се случвали по време на ПСВ и Гражданската война в Русия продължават и днес на няколко стотин километра от нашите граници. И да си отговорим може ли мълчанието по историческите факти да бъде това, което ще ни извади от спиралата на насилието вътре в нашите общества. Между различните етнически групи в нашите общества и през разкъсваните ни през последните векове граници. Може ли тишината да бъде лечението, както по този въпрос се опитвахме в продължение на две десетилетия да бъде лечението, на историческата рана. Искам да Ви дам отговора, който е и мой и на Реформаторски блок. Тишината не може да бъде лечение на политическото насилие. Изричането на истината, почитането на истината, признаването на истината може да бъде лечение и е доказано в рамките на ЕС и на европейските държави, че може да бъде лечение на по-тежки дори от нашите исторически рани. По тази причина съм убеден, че по тези въпроси трябва да се говори. Трябва да се търси изходът. Бих приветствал всеки момент в който десните в българката политика признават политическо насилие извършено от десни управления, защото такива примери има много. И бих очаквал левите в българската политика най-сетне да признаят реалния характер на политическия режим след 44-та година. Бих приветствал всеки момент, в който българската държава признава политическа отговорност за извършени от нейни официални органи, армии, паравоенни организации зверства. Така както признахме Възродителния процес, трябва да отворим учебниците си по история за някои неща, които са се случвали през 1912 година на Балканите и чийто жертви са български турци и български мюсюлмани. Трябва във всеки един момент да бъдем готови на кажем истината и във всеки един момент да бъдем готови да поискаме истината. По тази причина смятам, че днешният ден е исторически. Днес българският парламент ще събере смелост, за да бъде честен с историята не просто със своите граждани от арменски произход не просто с други жертви от историята, но да бъдем честни с нашите днешни съседи към нашите съвременници от Черноморския регион, към нашите утрешни съседи, защото това, което днес ще гласуваме, не е акт просто на помирение с историческото минало. Това което днес ще гласуваме е акт за помирение между враждуващите региони в Черноморския басейн.