Ще започна с цитат от устройствения правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС (известен повече като БОРКОР):
“Центърът прилага Комплексния модел за противодействие на корупцията и организираната престъпност БОРКОР, чрез използване на утвърдените стандарти на Федерална република Германия, както и посредством специално разработени за Комплексния модел БОРКОР методи и техники.”
БОРКОР следователно не е институция, а комплексен модел, който се прилага чрез прилагането си. Но основният въпрос, който си задавам, е – какво е общото между назначенията във въпросния център, намаляващите обороти и печалби на българските производители и търговци и нарастващите цени на дребно, особено на основни хранителни продукти? Защо, ако излизаме от кризата и има стопански ръст, заплатите, наемите й оборотите продължават да намаляват? Защо заетостта намалява, българите днес са по-бедни, а дребните предприемачи и семейните фирми са все по-задлъжнели и все по-близо до фалит?
Отговорът е… в комплексния модел. Преди повече от петнадесет години, във времената на кабинетите на Луканов и особено по-късно -при Любен Беров, комунистическата номенклатура и нейните мафиотски израстъци (т.нар. групировки) създадоха и развиха модела на входно-изходната икономика. Предприятията останаха държавни или общински, но техните снабдители и дистрибутори (на “входа и изхода”) станаха частни, контролирани от един и същи номенклатурен кръг в съответната област. Приватизираха се печалбите, загубите останаха за бюджета и работниците. До благините на входно-изходния модел се допускаха само избрани “частници”. Комплексният модел се допълваше от рекет и пряк натиск върху дребните независими предприемачи. Тази картина като цяло отиде в историята през 1997-1999г., благодарение на политическата воля и смелост на премиера Иван Костов и на вицепремиера – покойния Александър Божков. Индустрията и експортно-ориентираната промишленост напуснаха комплексния модел и започнаха свой път на развитие, определен от интереса на собствениците и нуждите на отворените европейски пазари. Днес тези сектори се възстановяват най-бързо и опитват да извлекат икономиката ни от блатото. Но защо не успяват?
Не успяват, защото огромни и много важни дялове на стопанството останаха подвластни на модела, в който групировки с политически чадър вземат решенията, вместо търговците и потребителите. В строителството десетки врати в законите оставят политическата корупция да бъде водещ пазарен фактор, а местната власт -ключов бизнес играч. В туризма и транспортните услуги също свободната конкуренция е ограничена от намесата на властта. Обществените поръчки в огромната си част са предварително нагласени за конкретен участник. Това напълно обезсърчава независимите фирми да се развиват технологично и да наемат и обучават персонал за дейности, които се оказват достъпни само за избрани представители на местния “елит”, който е все същият и все толкова елитен от четвърт век насам…
А цените и качеството на храните?
Там положението е особено тежко.
Пазарите – не “пазарът” в икономически смисъл, не -самите пазарища са често в ръцете на мутри. Властта не е изпълнила най-важното си задължение – да създаде пазарни условия, да даде на производителите място на досег с потребителите, зона за конкуренция на цени и качество, място за реклама на собствената продукция. Изкупуването на продукцията е в ръцете на малцина. Европейските и държавни субсидии отиват в огромната си част в шепа супер-арендатори, които са способни да диктуват както размера на поземлените ренти, така и цените на продукцията. Те карат стоката на собствените си “пазари”, решават какво ще се продава и какво не, на какви цени и с какъв произход. Имат силно политическо влияние върху местната власт и близки контакти както с предишните, така и с днешните управляващи на централно ниво. Това е, което обезлюдява селата и пълни магазините с краставици от Йордания и домати от Македония или Турция. Това е, което погубва българското животновъдство, след бездруго трудно поправимите щети, нанесени от колективизацията. Политическата корупция и взаимодействието между олигархия и власт са голямата пречка пред семейното фермерство и пазар, на който качествени български стоки се конкурират с добри цени за място в “кошницата” ни.
А Центърът за… и последния да затвори вратата
(накратко БОРКОР) е призван да спечели битката с политическата корупция. Да осигури чисти обществени поръчки, законно строителство, качествен и достъпен транспорт, честна конкуренция на пазара на храни. Да насърчи производството и предприемачеството, да увеличи печалбите, заетостта и квалификацията на наетите. Да снабди прокуратурата с доказателства за повдигане на обвинения и прочистване на политиката и стопанството от организираната престъпност, която трови средата, в която работим и печелим хляба си. Да разкара престъпната мрежа, която комунистическите велможи и приятелите им от ДС плетат от началото на 80-те години насам в българските градове.

И начело на този център застават… ченгето от ДС и ръководител на ДАНС
в епохата “Алексей Петров” Петко Сертов и мажоритарния кандидат на РЗС за народен представител Елеонора Николова, назначена от Яне Янев за експерт в комисията по борба с корупцията. На всичкото отгоре, това се обяснява с някаква политическа целесъобразност да имало “червени` и “сини” в ръководството на гози център. Оставяме настрана това, че Сертов наистина е червен, но РЗС не са и никога не са били ” сини”. По-важното е, че не може да има политически назначения при борбата с политическата корупция. А камо ли назначения, свързани с провалено ръководство на ДАНС и с лица, които днешното управление причислява именно към организираната престъпност.
Според замисъла си, БОРКОР е институция на входа на системата за сигурност. Тя проверява сигнали и разработва модели, по които правоохранителните органи да се справят с мафията. На изхода на системата е прокуратурата. По волята на Цветанов и Борисов тя също остана нереформирана, безконтролна, проядена от съмнителни връзки с олигархията и … ръководена от съветник на Гоце Първанов. Комплексният модел на входно-изходната икономика остава защитен. Защитен чрез контрол на БСП, ДС и президента Първанов върху … входа и изхода на правоохранителната система.

в-к “Седем”