Позицията на “Демократи за силна България” в подкрепа на въвеждането на предмет “Религия християнство” в учебната програма не е изненада или поне не би трябвало да бъде изненада за запознатите с принципите на партията, с политическата история на българската десница или с традициите на десните и центристки партии от семейството на ЕНП. Тази позиция беше приета единодушно от ръководството на партията по няколко основни причини:
На първо място, изучаването на основите на религията в българските училища е желание и стремеж на мнозинството от избирателите на българската десница още от първите седмици на политическите промени през 1989 година. Необходимостта от просвета (именно просвета, а не проповядване или още по-малко – “налагане” на вяра) по въпросите на религията и християнската вяра никога не е била оспорвана от демократите в България, независимо дали става дума за тези от нас, които са скептици, или за дълбоко вярващите. Именно правителството на ОДС въведе свободноизбираем предмет “Религия” в училище и предприе първите стъпки за въвеждането на задължително образование при спазване на светските принципи на образованието.
На второ място, подготвената от Светия Синод концепция за изучаване на религия не предвижда вероучение в тесен смисъл и не нарушава светския характер на образованието. Но същевременно не представлява и стерилна, умишлено отдалечена от същността на християнството дисциплина, която страни и поставя под съмнение християнския характер на ценностите в основата на днешния демократичен и правов ред в Европа. Приемането на предлагания вариант на религиозна просвета е добро съчетание между светските принципи на началното и средно образование и необходимата за подобен предмет съпричастност с, християнските ценности.
На трето място, изрично е предвидена възможността за преподаване на предмет “Етика” с изцяло светско съдържание. По този начин е защитено както правото на атеистичен възглед, скрепено от Конституцията, така и възможността родителите да запазят изцяло за семейната среда религиозното възпитание на децата си.
Естествено, въвеждането на предмета “Религия” и “Етика” в учебната програма трябва да се предхожда от много сериозен разговор върху конкретните проекти за учебно съдържание, подготовка на преподаватели и обогатяване на материала за различните възрастови групи. Това обаче са въпроси на технология. Същностният политически въпрос е дали има знак за равенство между светско образование и образование, безразлично към ценностите. Консервативният отговор на този въпрос е отрицателен. Нашето общество се основава на ценности и безразличието към тях би означавало безразличие към правата на човека, към достойнството на отделната човешка личност, към равенството пред закона и властта, към личната отговорност и сигурност. Позицията на “Демократи за силна България” единствено утвърждава облика на партията като последователен и смел носител на умерени и модерни консервативни послания.