Гласуването на вот на доверие през миналата седмица не промени нищо в българската политика. Поне привидно…
Очаквано се повториха резултатите от гласуването на републиканския бюджет в края на миналата година. Нямаше как да е друго при вот за цялостната досегашна политика на кабинета без сериозни предложения за нейното развитие до края на мандата или дори до изборите през есента. Това гласуване само затвърди коалицията ГЕРБ -“Атака”, даде възможност на социалистите да повторят критиките си, а на депутатите от РЗС – да хвърлят подадените им от службите компромати и да плискат чаши вода. ДПС намери повод да потвърди двусмислената си позиция. Мнозинството убедително показа както стабилността си като бройки, така и неспособността да развие и защити сериозни политически идеи и цели.
Нещо повече – с прибързаното искане на доверие в аванс, преди разплитане на аферата със записаните разговори, управлението косвено призна два големи провала. На първо място – наличието на лобизъм и корупционни практики. И на второ – неспособност да се реформират правоохранителната и правосъдната система на държавата във вид, поносим за гражданите. Накратко – не знаем как да управляваме, но ни харесва.
Вотът на доверие именно за досегашната политика потвърди и сложната позиция, в която се намира реформаторската десница.
Не е чудно, че Синята коалиция повтори гласуването си от края на 2010 г., когато се въздържа при избора на нов здравен министър и при гласуването на бюджета. Некомпетентното и хаотично управление не ни позволява да гласуваме подкрепа и доверие на кабинета “Борисов”.
Няма как да подкрепим отказа от реформи, а още по-малко – връщането назад в много области на социалната и здравната политика. Не можем да подкрепим й непрекъснато нарастващите разходи на администрацията при влошаване на предоставяните от нея услуги. Опитът да се компенсира липсата на реформи в правосъдието с усилен полицейски натиск доведе до разпад на структурите, които отговарят за личната сигурност на гражданите. В крайна сметка именно “досегашната политика” на Борисов го накисна в днешното положение.
Действително Синята коалиция не гласува “против” вота на доверие най-вече за да не се впише в неясни ченгеджийски сценарии. Но вотът на доверие беше белязан от обществени процеси, много по-дълбоки и съществени от тези сценарии и от това, което се видя на парламентарната трибуна. Именно тези процеси ми дават основание да нарека запазването на статуквото “привидно”. Най-важният извод от вота и скандалите от последните седмици е дълбокото разделение на десните избиратели, окончателният неуспех на ГЕРБ да се превърне в масова народна партия, обединяваща всички десни и реформаторски обществени гласове. Това разделение не минава изцяло по различното отношение към комунистическия режим, ролята на Държавна сигурност и руското влияние. По тези теми Борисов още дълго ще ши-калкави и дори – в ролята на жертвата – ще привлече отделни десни избиратели. Непреодолим вододел се оказва обаче отношението към по-трайни и по-универсални категории – свободата и законността. Управлението на ГЕРБ показа неразбиране и дори пренебрежение към темата за основните свободи и личните права. То постави под въпрос личната сигурност на всеки гражданин в името на контрола и “обществената сигурност”, разбирана съвсем по съветски – като право на властниците да навлизат в живота на гражданите, да ги следят, подслушват, да се намесват в бизнеса им. Управляващите имат същото отношение и към стопанските свободи, свободната конкуренция, честното състезание. Техните представи за благосъстояние и икономическо развитие се свеждат до публични разходи (магистрали, зали, естакади) и пряка намеса в стопанския живот чрез подкрепа на регионални и национални монополи, местни велможи, търговски и производствени картели. Неспособността да осигурят лична сигурност и честна конкуренция обрича опитите им да провеждат политика срещу бедността и икономическата изостаналост. Напредъкът, модернизацията и в крайна сметка – благосъстоянието, са плод на труда и усилията на свободни граждани, а не на оперативни разработки или разговори в задимени ресторанти. От 2007 г. насам се трупат нови и нови данни за ГЕРБ като партия на местните олигархии и милиционерски кръжоци. Скандалите от началото на 2011 г. само доказват очевидното – националните лидери на-партията не се различават от местните й ръководители.
Аферата със записаните разговори показва и още нещо. Правителството не просто стана жертва на собствената си мания за подслушване. То избърза да замести становището на прокуратурата с послушно гласуване в парламентарната зала и така пренебрегна законността и принципите на правовата държава. Междувременно администрацията подготвя и законопроект за конфискация на “неправомерно” придобито имущество без наказателно преследване и дори без данъчна ревизия срещу собственика. Така замества дейността на съда и данъчната администрация с преценка на специализирани репресивни органи.
Темите за свободите и законността не са преодолими различия. В близко бъдеще Синята коалиция и ГЕРБ могат да имат много общи позиции или гласувания в Народното събрание – за държавната гаранция по “Набуко”, за доносниците на дипломатическа служба или дори за реформи в администрацията.
Пропастта между Борисов и значителна част от десните избиратели – градска интелигенция, свободни професионалисти, дребни и средни предприемачи, самостоятелни фермери и семейни хотелиери, обаче ще се увеличава. По тази причина вече е късно да говорим за избора, пред който е изправен премиерът. Изборът вече е наш -кога и как ще отговорим на очакванията на реформистки настроените граждани и ще поведем политика на реформаторска дясна опозиция. Защото този път свободата наистина е на върха на копието, а мелниците на зърнените монополисти са само част от съвсем действителните великани, които пречат на модернизацията на обществото и на благосъстоянието на българите.
в-к “Седем”
