1. Васил е кандидатът на промяната за София. Такъв е самият той, такива са общинските съветници, избрани с нашата листа, такива са кандидатите ни за районни кметове. Преди всичко – такива са избирателите, вече дали гласа си за него. А в представителната демокрация – и това е чудесно – избраникът е заложник на избирателите си. 

2. Григорова – парадоксално за някои, но съвсем логично за познаващите политическия нрав на Борисов – е кандидатът на Бойко. Ако някой е изненадан, че Бойко подкрепи Григорова на втори тур, той не разбира много от българска „политика“. Борисов подкрепи Григорова не на втори, а на първи тур. И с думите „за да си върнем столицата, трябва да я изгубим“, той си го призна. Аз за кандидат на Бойко не съм гласувал и няма да гласувам.

3. Васил е кандидатът на развитието, надграждането, еволюцията на столичния град. Той не се изкуши да отрича постигнатото досега, да оспорва посоката на развитие. Но в програмата си иска ускоряване на това развитие, иска край на партизанското безхаберие и корупция, които го задържат. Иска развитието да стигне до всички части на града – и до презастроените южни квартали, и до забравените квартали „оттатък влака“, в Северната яка на града, където има безкрайни неизползвани възможности.

4. Григорова е кандидатът, който оспорва постигнатото от нас самите – като граждани, като собственици, като предприемачи, като съкварталци и съседи. Тя е кандидатът, който отрича, разделя и настройва столичани един срещу друг. Който насъсква бедни срещу заможни, стари срещу млади, гумаджии срещу инженери. И не е чудно – това е, което партиите, които я издигат, винаги са правили, десетилетия наред.

5. Васил е кандидатът на демократите, на Европейска София, на тези, които вярват в модернизацията на транспорта, градоустройството, битовите услуги, реновирането на сградите, реформирането на „Топлофикация“, изчистването на въздуха, изграждането на канализационните мрежи.

6. Григорова е кандидатът на София от миналото – на затъналите в корупция и шуробаджанащина общински дружества (които, противно на думите й, бяха съхранени от Бойко), на отричането на частната инициатива и гражданската енергия. Неслучайно, докато възхваляваше общинските фирми от миналото, тя не спомена общинско-държавната фирма от настоящето – „Топлофикация“, която всеки месец ни изненадва с напълно непредвидими и необясними сметки, докато затъва в близо два милиарда дългове за наша сметка.

7. Последно, но може би най-важно: Изборите в София са национално политическо решение с огромно въздействие върху политиката в цяла България.

Васил, с всичките му реални и пропагандно натрапени кусури, е кандидатът на хората и партиите, които искат България да се развива ускорено като богата Европейска държава, като правова държава, като модерно общество с бърза и почтена администрация и ниски нива на корупция.

Григорова е кандидат на БСП, Левицата, Атака и Движение „Русофили“, кандидат на „Възраждане“, т.е. на Румен Радев. Кандидат на партиите и силите, които яростно и неприкрито отричат и спъват европейското ни развитие. Не се надсмивайте над утопичните й „пролетарски“ закачки. Вижте публичните й позиции през последните години – те са ясно, често дословно повтаряне на опорките на Кремъл против демократичното европейско развитие. Аз за кандидат на тези сили (в т.ч. Манолова и Радев преди години) не съм гласувал и няма да гласувам. 

Това е изборът, пред който сме изправени. Трети избор няма. Ние сме демокрация – какъвто е изборът, ще го признаем и ще живеем с последиците му. Убеден съм, че последиците от избор на Ваня Григорова ще бъдат дългосрочни и много опасни.

*Не е някаква тайна, че семейството ми е поне четири поколения свързано с демократичната политика в България – от управлението на Александър Малинов през 1908-1911г., през демократическата местна власт във Варна между войните, през концлагера в Белене от 50-те, та до реформаторските сили на последните три десетилетия.

И не е тайна, че изразих тревогата си (и публично, и в лични разговори с Васил и щаба му) от ефекта на семейната история на кандидата ни върху избиратели с моята родова памет. Въпреки че – като наследник на хора, които не са имали право да упражняват професията си заради баща си и дядо си, никога няма да приема „наследствена лустрация“. 

Тревогата ми от възможен завой на столицата към миналото и на Изток е многократно по-силна. 

Източник: www.facebook.com/radan.kanev