Радан Кънев: Моделът на тъмните решения

Първичният фашизъм има корените си в индивидуалното и социално разочарование. Това е причинатйу поради която една от най-типичните черти на историческия фашизъм е апелът към разочарованата средна класаедна класа, страдаща от икономическа криза или чувства на политическо унижение.

Умберто Еко

По принцип споделям мнението, че е време десницата да престане да се хвърля във всеки следващ изборен цикъл с драматично чувство за последен бой.Това изтощава привържениците и отблъсква хората, които споделят идеите ни, но не са толкова емоционално обвързани с тях. Изборите са винаги важни, но няма как всичките да са съдбоносни. Предстоящите местни и президентски избори не са решаващи за оцеляването на реформаторската десница в България. Резултатите за Синята коалиция ще бъдат по-добри от тези през 2009 г., а и все повече хора виждат това, което самите ние премълчавахме преди две години – между ГЕРБ, БСП и ДПС няма особена разлика. Между тези партии съществуват общи идеи, общи спонсори, задкулисни договорки. Най-лошото е, че съществуват общи практики на управление и харчене на парите на гражданите – потискане на конкуренцията, уреждане на близки фирми, нечестни обществени поръчки. Особено в местната власт те са част от един и същ модел, при който важните решения се вземат на тъмно, на трапеза, от един кръг ченгета, „предприемачи“, полицаи и прокурори, а често и откровени криминали. Този кръг хора в много области на страната е малко променен от ’85 година насам. Променят се партиите на власт, но не и лицата на олигархията… В тази ситуация е сигурно, че честните и уважавани кандидати на десницата ще получат сериозна подкрепа. Надали обаче ще спечелят достатъчно, за да изкоренят модела – в най-добрия случай ще положат началото на промяна. Още много избори ще се проведат, докато политици от ново поколение успеят да наложат политики от ново поколение, качествени и добри решения за управление. Не ни трябва революционен драматизъм, а търпение и работа.

И все пак някои събития от последните седмици показаха, че тези избори ще бъдат много важни. Зимата и пролетта на 2011 година потвърдиха най-лошите опасения на икономическите анализатори и предупрежденията, които ДСБ отправи към правителството. Световната криза остана в България под формата на дълбока стопанска депресия и трайно ограничаване на заетостта и потреблението. Малките и средните фирми ограничават дейността си до минимум, уволняват работници или направо затварят. Лошите фирмени кредити преминаха границата от 20%. За съжаление малцина виждат някаква положителна перспектива отвъд този труден период именно по причините, цитирани в този текст – корупция, монополизиране на пазара, слаба конкуренция. Така наречената пенсионна реформа на кабинета „Борисов“ се провали още в първото си тримесечие, очертава се тежък дефицит в бюджета на НОИ. Увеличената безработица и кризата в заетостта са предпоставки за намаление на приходи те в социалните фондове, а вместо да предприема политически мерки, правителството уволнява вестителите на лошите новини и спори с фактите.

И на фона на това омачкване на средната класа и на независимите предприемачи наблюдаваме яростно нагнетяване на етническо и религиозно напрежение, както и показно неуважение на премиера и вътрешния министър към демократичните норми и правила, пренебрежение към демокрацията и законността. Партньорът на властта Сидеров организира младежи с черни тениски и каскети да нападат хора по време на молитва под благодушния, поглед на МВР. Партньорът на властта Тренчев плаши с „банди от емигранти“, заради които нямало да можем да пътуваме София – Пловдив. Именно те горещо подкрепяха провалилата се „реформа“ в пенсионната система. Виновниците за срива в социалната политика на правителството насочват гнева на публиката към различните. Стара, изпитана и доказано опасна стратегия.

Твърде правдоподобно е предположението, че ГЕРБ и „Атака“ разиграват режисиран конфликт с крайна цел – обществено напрежение и изборна победа на „партиите на силната ръка“.

Тези обстоятелства правят изборите решаващи, защото единствено реформаторската десница се държа като гарант на основните права и свободи. Единствено тя може да предложи на разочарованата средна класа път напред, а не залитане в „първичния“ фашизъм, за който говори Умберто Еко. Не мога да премълча един факт -единствено кандидатите на ДСБ Прошко Прошков и Светослав Малинов реагираха незабавно на буйствата на Сидеров и момчетата с черни каскети. Кандидатите на СДС пропуснаха или премълчаха тези събития и аз не знам кое от двете е по-лошо. Синята коалиция представлява демократите в България и е важно всички партии в коалицията и всички нейни кандидати да са категорично нетърпими към подобни прояви, без всякакви уговорки и условности.

Изглежда, изборите през 2011-а все пак ще бъдат решаващи. Може би не за десницата и партиите от СК, а за устойчивостта на демократичните принципи…