В петък вечер, по стара традиция, излязох да изпия няколко бири с приятели. Надали е чудно, че точно този ден и разговорите се въртяха около бирата. Или по-точно – около фабриката, която бутилирала бира без лиценз и проверката на митниците. И най-вече – около държавния глава, който се обадил на първия министър да го помоли да спрат проверката, и първия министър, който се обадил на шефа на митниците. Това е темата на седмицата, а може би ще бъде тема на годината. И по нея още дълго ще се говори …
На мен обаче ми направи впечатление, че по време на разговора пиехме чешка бира, която беше на горе-долу същата цена като българската, и с неколкократно по-високо качество. Докато обсъждахме протекцията върху български производител на бира, тя – българската бира – липсваше на бара. Докато използва политическите си връзки, за да придобие дребни местни конкурентни предимства (по-ниска цена заради скрито ДДС и акциз например), българският производител неусетно е загубил голямото състезание на големия, отворен и жестоко конкурентен пазар на ЕС. Както в много други сфери на производство, единственият шанс на нашия пивовар-връзкар е да произвежда мизерно качество в пластмасови бутилки и да се конкурира единствено благодарение на ниската цена (заради скрито ДДС и акциз например). „Ангажиментът“ на властта към Мишо Бирата е доста сходен с „ангажимента“ на последните две управления към големите курортни строители. Беше им разрешено (срещу съответни облаги, разбира се) да строят безразборно, грозно, без канализация и път, често пъти дори незаконно. И резултатът е налице – слабо конкурентен туризъм, основан единствено на ниска цена при безобразно качество…
И докато прилична бира, произведена у нас, все още може да се намери, какво да кажем за технологичните производства с висока добавена стойност, в които дори и самият Гоце не може да ти помогне да бъдеш конкурентен, като криеш акциз…
Историята с Мишо Бирата е история на стопанския провал на ченгеджийския модел икономика. „Протекциите“ на властта могат да осигурят единствено оцеляване в най-ниския сегмент на малкия местен пазар в България – там, където бирата е в пластмасови бутилки и единствената й значима характеристика е цената. Но те убиват здравословната конкуренция, инициативата и смелостта на обикновения предприемач. Убиват състезанието за качествен продукт, който може да се продава на световните пазари. Борбата да намалиш цената, като укриеш акциз ДДС замества стремежа да я намалиш чрез по-рационално производство. „Пазар“, на който пестиш като купуваш контрабандна безакцизна нафта „на далавера“ е обречен на големия пазар на модерните технологии, на който пестиш чрез енергийна ефективност. Всеки лев, инвестиран в джобовете на подобни покровители като държавния глава и премиер министъра, е два лева загубата конкурентност и инициатива.
Требва най-сетне да стане ясно: Ченгеджийските „протекции“ убиват българското предприемачество и стопанство. Политическите „покровители“ всекидневно бъркат дълбоко в джоба на всеки български потребител, и на децата му, и на неродените му внуци.
в-к „Седем“
