Вече писах за предварителните избори между партиите в десницата с удовлетворение от напредъка и надежда, че ще се стигне до това полезно решение. Днес провеждането на такива избори е вече договорено между всички партии от Синята коалиция. Политическият ефект е за момента е изцяло положителен: кандидатите на ДСБ и СДС са публично известни и участват в десетки медийни изяви, а провеждането на открити избори и излъчването на кандидати чрез прозрачна и публична процедура се превръща в запазена марка на реформаторската десница. Въпреки че медиите се опитват да търсят повече интригата и противоречията, започва и борбата на идеи между кандидатите, която ще избистри окончателния образ и послания на кандидата на коалицията. Вече е видимо, че предварителните избори вдясно ще елиминират един от основните рискове – неяснота защо Синята коалиция издига кандидат, след като е ясно, че управляващата “посестрима” ГЕРБ ще има собствена кандидатура, която ще се самообяви за единствен десен кандидат и най-вероятно ще получи подкрепа от ЕНП…

Разликите между ГЕРБ и партиите от Синята коалиция стават все по-очевидни всеки ден. Те започват от самия подход към издигането на кандидатура. Управляващите ще заложат на укриване на кандидата до последно и опити за манипулиране на изборните правила и процедури в своя полза. Всички партии засега ревностно крият кандидатите си, но при ГЕРБ тази секретност е особено изявена може би поради милиционерската природа на партията, а може би просто поради нежеланието да се състои истинска предизборна борба. Изглежда, идеята на Борисов е да се възползва от апатията и отчуждението, предизвикани от собствената му политика, и да спечели изборите поради липса на интерес, “по инерция”. Няма да коментирам колко глупав е този подход, който показва познат порок на българската политика – “новите” управляващи не се учат от гафовете и грешките на предшествениците си, липсва памет и оценка на близкото минало. Ще се сцра по-подробно на различния подход на кандидатите на Синята коалиция и на техните отличаващи послания.

За разлика от управляващите Синята коалиция има нужда от масово участие в президентските и местните избори. За нас най-важно е да се включат граждани, които по принцип гласуват рядко – младите избиратели, предприемачите, хората със средни и високи доходи, жителите на градските центрове, независимите земеделски производители, семейните фермери. Това, което -без да влизаме в шаблона -навсякъде по света се нарича средна класа, гръбнакът на обществото. Извинете ме за евтиния каламбур, но общество, в което средната класа не гласува и не определя кой да управлява, е… безгръбначно. Това може да харесва на различните милиционерски режими, на управления, потънали в секретност и гешефти, зависими от местни и национални монополи. Лесно е да се управлява на тъмно, когато най-активната част от населението е отчуждена от вземането на решения’ Това искат ГЕРБ, БСП, РЗС, това искат и обръчите около Ахмед Доган.

Съвсем друго искат обаче ДСБ и СДС. Нашето желание е активната част от населението да се включи още в предварителните избори през юни и да определи своя кандидат за президент и своя фаворит за кмет на столицата. Да ги почувства свои още сега, за да започне кампанията им, която да продължи три, четири месеца от врата на врата, от уста на уста, пък и… от бира на бира. Да върнем политиката в ежедневието и разговорите на хората, да им припомним, че лошото управление се дължи на лоши управленски решения. Както вече споменах, масово-: то участие в предварителните избори е и основната гаранция срещу всякакви дребнави номерца и хитрини. При активно включване на свободните граждани номерата е мобилизиране на зависими групи не играят.

Но как могат кандидатите да насърчат активната част от обществото да се включи? Според мен – като насочат посланията си към проблемите, които управляващите предпочитат да премълчат. Като “осветят” в дебатите си темите, по които има затъмнение от властта, приближените й бизнес кръгове и свързаните с тях медии. Темите за гражданските права, за свободната и честна конкуренция, за опазването на природата, градската среда и качеството на живот. Това е всъщност една тема за хората с десни и демократични убеждения – темата за свободата на личността, която единствена носи сигурност, благосъстояние и качество на живот.