„Харчим си най-евтиния ток Европа най-спокопно и печелим пари. Генерира ли държавата, печалба, други влияния няма“

В тези две изречения от интервю на премиера Борисов се съдържа цялата мъдрост на управлението. Всеки, който е проследил цялото интервю, знае, че то съдържаше още много абсурдни твърдения и позиции, но цитатът по-горе включва трите може би най-важни: енергетиката на България е ефективна, икономиката работи добре, свободна от чужди влияния, монополи и т.н. Това ни каза българският министър-председател. За съжаление нищо от казаното не е вярно.

През последните седмици прекарах много време в градовете и общините на Североизточна България – район с огромно значение за индустрията, търговията, туризма и селското стопанство на страната. Районът е вторият основен икономически „локомотив“ на България след столицата, а Варна е единственият освен София самостоятелен притегателен център за млади хора благодарение на възможностите за образование, професионална реализация, развлечение и културен живот, които дава. Излишно е да отбелязвам, че произведените в Добруджа земеделски продукти са преобладаващата част от износа ни, а и от вътрешното потребление (доколкото у нас все още се търгуват местни храни…). Ако стопанството вървеше добре, то със сигурност щеше да се усеща много ясно на североизток – повече производство, повече продажби, повече туристи, повече работа. Това, което се усеща обаче, е ускоряване на икономическата криза, понижаване на доходите и – което е най-лошото – забавяне на икономическата активност на хората, отказ от предприемчивост, общо чувство за демотивация.

Никакви бодряшки приказки за евтин ток или оправдания с международното положение не могат да убедят хората, че когато на мястото на златарски ателиета се появяват магазини за един лев, нещата са наред. И противно на твърденията на премиера те не са наред именно заради лошо управление в българската централна и местна администрация, а не заради Кадафи или китайците, които твърде много ядат. Продължаващата тежка криза в икономиката ни си има причини и те са особено видими в североизточния район на страната, който от много години се отличава с политическа корупция, монополизъм и силно влияние на местни и руски групировки. Въпреки „евтиния“ ток, който „си харчим“ …

Повечето крайморски общини и особено Варна получиха огромни данъчни приходи в периода на имотния балон – приходи, каквито скоро няма да имат и. които можеха да бъдат използвани за трайно решаване на тежки общински проблеми. Днес резултатът е същото плачевно състояние на пътищата, на крайбрежната зона, на градоустройството, на канализацията. На фона на десетки милиони, изхарчени от общинския бюджет и разточителни национални пътни проекти, кметът на Варна и строителният министър се избиват кой да се снима до няколко десетки метра ремонтирана улица, а после се крият като мишки, когато същата улица пропада седмици след тържественото откриване. Практически всички пътни проекти се осъществяват от „Хидрострой“ – фирма от семейството на ТИМ, Крайбрежната зона на града е в окаяно състояние след дългогодишна концесия на „Холдинг Варна“ (партизанското име на групировката ТИМ), а за награда концесионерът получава правото да купи крайморската алея (т.нар. „Алея Първа“) след, меко казано, скандални заповеди за преактуване на изключителна държавна собственост като частна. Общият устройствен план на града цикли от десетилетие, защото фирмата, която го изработва (собственост на … „Холдинг Варна“), се опитва да нагласи планирането според частни интереси парцел по парцел и зона по зона в зависимост от това кой е собственик на земята.

Целта е ясна – една икономическа групировка да замести публичния интерес със своите планове и бизнес проекти. След като е установила контрол върху администрацията и върху общинския съвет (първо в съюз с БСП, ДПС и „Атака“, а после – с ГЕРБ, ДПС и „Атака“), тя желае да установи контрол и върху бюджета на общината, крайбрежната зона и градското планиране. Целта е това и тя е достатъчно нелегитимна. Резултатът обаче не е този – резултатът е спрени проекти, разпадаща се инфраструктура и обща разруха.

Изходът е също ясен – да не се допуска монополизиране на основни общински дейности и градски зони. Общината да организира по-малки обществени поръчки, достъпни за средния и малкия бизнес. Да организира стопанисване на крайбрежната зона така, че да е осигурен достъп на всички граждани на Варна и всички туристи независимо в чии хотели са отседнали. Да осигури градоустройствено планиране, основано на публичния интерес, а не от зависима фирма, защитаваща частни монополи.

В Добричка и Силистренска област богатите реколти, окрупняването на земята и евросубсидиите не осигуриха благосъстояние на населението. Напротив – производството на плодове и зеленчуци вехне, животновъдството е в колапс, безработицата се увеличава, а приходите остават в ръцете на малко на брой групи едри зърнопроизводители, които постигат монополно положение и диктуват високите цени на храните и фуражите. Този модел беше установен от БСП в хода на преговорите по субсидиите изцяло в интерес на техните спонсори – едри кооперации и арендатори. Днес същите тези производители са в близки отношения с управляващите от ГЕРБ, а министър Найденов, вместо да води усилени преговори с ЕК за промяна на субсидиите след 2013 г., обикаля магазините в София и цъка с език. Но цените на храните са високи, продукцията – вносна, а качеството – ниско, защото българското семейно фермерство няма условия за развитие. Земеделската политика не дава условия за производство на качествени продукти с висока стойност, а производителите на пипер, домати и т.н. в Шабленско и Каварненско нямат пазар за продажба на продукцията.

И тук изход има и той е вече огромна отговорност на общинските администрации – те трябва да й оригурят отворени тържища за местна сезонна продукция, да подпомогнат кооперирането на стопаните, за да могат те да пакетират стоката си според изискванията на големите търговски вериги и да доставят направо, а не през три-четири ръце посредници.

Не на последно място в целия крайбрежния район на Варненска и Добричка област семейният туризъм е затиснат едновременно от свръхзастрояването, нелоялната конкуренция на големите хотелски комплекси и постоянния рекет на общинските власти и енергийните монополисти. Местната администрация в Балчик и Каварна например допусна и дори насърчи строителството на безумните комплекси от „апартхотели“, което носеше едновременно приходи в бюджета и възможности за корупция чрез преотреждане на терени, промяна на регулации и т.н. Тези строителни мастодонти загрозиха крайбрежието, изчерпаха капацитета на пътната, електропреносната и ВиК мрежата и днес предлагат услуги с ниско качество на дъмпингови цени. По този начин те не просто отнемат клиентелата на семейните хотели, но и видоизменят целия профил на региона – от дестинация за семеен туризъм към поредната дестинация за лумпенизиран алкохолен туризъм.

В заключение – огромният икономически потенциал на Североизточна България е застрашен не от световната криза и цунамито в Япония, а от политическата криза в България и цунамито на корупцията и монополите. Най-отблъскваща и нахална е претенцията на управляващите както на национално, така и на местно ниво, че няма алтернатива. Същото нагло твърдение можем да чуем от „Холдинг Варна“ и другите местни стопански монополи – „ние даваме хляба, ние нямаме алтернатива“. Липсата на алтернатива не дава хляб – тя го отнема. Не дава добро управление, а го изключва. Алтернатива винаги има – всеки бизнес, всеки кмет, всеки министър-председател има алтернатива и конкуренцията води свободните общества към просперитет и благосъстояние.