36-годишният Радан Кънев беше избран преди дни за заместник-председател на ДСБ. Той е едно от младите лица на партията и е неин учредител, както и член на националното й ръководство. По образование е юрист и е съдружник в адвокатска кантора. С Радан Кънев разговаряхме за бъдещето на Синята коалиция и дали СДС и ДСБ имат все още общ политически път.

Г-н Кънев, вече сте зам.-председател на ДСБ. Както се казва – ново попълнение и ново поколение. С какво ви задължава тази позиция?

Очевидно, че ще има ангажименти по двете основни задачи, поставени от националното събрание. Едната е структурно укрепване на партията, която показа слабости по време на местните избори. В голяма степен тези слабости не са и тайна за нас. Другото нещо е избистрянето на политическите послания на партията. Имаме желание политическите интриги, конкретните послания на партията да бъдат много по-кратки, ясни, в голяма степен много по-безкомпромисни от тези в последните 3-4 години.

Набелязахте си път като опозиция на ГЕРБ и укрепване на Синята коалиция.

Безспорно – по отношение на опозиционната линия към ГЕРБ. Нямаше на практика друго мнение. Това единодушие се гради в последните 2-3 години и то беше един силен натиск от структурите още в периода, в който националното ръководство работеше по-скоро в подкрепа на правителството. По отношение на коалиции – със СДС и изобщо на коалиционните партньори, позициите бяха доста по-разнопосочни и разнообразни.Там има още сериозни въпросителни – точно накъде тръгва консолидацията на десницата.

Партньорството със Синята коалиция прозвуча като компромис от доклада на Иван Костов. Но въпреки това ДСБ ще подкрепя тази формула. Каква е вашата позиция?

Моята лична позиция не е тайна за никого в партията. Аз съм най-скептичният от членовете на ръководството досега относно взаимодействието със СДС. Огромната част от организациите на ДСБ желаят да има консолидирана десница в България, което означава да има взаимодействие между ДСБ и СДС. Но също така голяма част, включително и в ръководството на партията виждаме, че във варианта на една коалиция, основана просто на договаряне в кратки периоди преди изборите, която се идентифицира публично с подреждане на листи, разпределение на кандидатски позиции, това вече няма бъдеще. Хората не го харесаха. И избирателите на коалицията показаха, че този модел на работа те не го одобряват. Да не говорим общи приказки – за мен това има съвсем ясни изражения, ние трябва много преди изборите да сме наясно с какви политически идеи заставаме. Те да не бъдат копи-пейст от две програми, някак си стъкмени и залепени една до друга.

Доколкото разбирам, много хора от ДСБ са много обидени и разгневени на СДС, чувстват се подведени и дори не желаят повече да партнирате с тях.

Не мисля, че става въпрос за обида. Сигурно има хора, които го преживяват като обида. Но това няма значение в политиката. Въпросът е, че преговорите за участие в местните и президентските избори минаха през няколко етапа на грешки. Тръгна се от грешни преценки, като наистина тук не е въпросът да се обвиняваме взаимно, но сякаш нашата преценка беше по-добра. Първо предложихме да се явим с обща регистрация, т. е. общ номер на бюлетината, общонационални местни кампании, което направиха всички победители на тези избори. Но това нещо не се случи. И най-накрая се стигна до издигане на кандидати в последния момент, до подреждане на бюлетини в последния час. И най-сериозният удар беше, че се стигна до издигане на кандидат за президент от друга коалиция, т.е. Синята коалиция да не участва в националните избори за президент.

Чувствате ли партията във форма, в готовност за избори?

Структурите са стегнати, трезво оценяват резултатите си, не са доволни, искат повече. Има едно настроение срещу този двуполюсен модел, който се очертава. Всъщност аз го нарекох фалшив двуполюсен модел – с фалшива левица и фалшива десница, и така дори залегна в резолюция на партията. Този модел явно стряска хората, те твърдо не го желаят и се активират политически – без да сме в добра форма, смятам, че сме в много добра стартова позиция, ако започнем да работим.

А как работите с г-н Костов, известен като човек с труден характер, краен перфекционист, силно взискателен и т.н.?

За трудния характер на г-н Костов знаех от медиите. Откакто го познавам лично, не съм го видял в тази светлина. А това, че е перфекционист… Знаете ли, преди две години, като ме покани за член на ръководството, едно от основните ми съображения да приема без колебание беше, че има хора в България, с които човек не може да откаже да работи, дори от гледна точка на личното си развитие. Човек, който е минал през 4 г. управление на държавата, след това преминал през всички атаки срещу него, дългият престой в опозиция… Това, че е взискателен и перфекционист, може да бъде само положително в политиката.

В бъдеще ще търсите ли някакво партньорство с други малки десни партии? Беше маркирано някакво сближаване с РЗС на Яне Янев.

Това е последното, за което бих се сетил и е много неподходящо. Нека първо да кажем политически къде стоим, кои са политическите решения, с които не правим компромис, и после да видим кои са другите хора, които не правят тези компромиси. Защото ако се опитаме да се съберем математически, а после се окаже, че на ниво политически послания и на ниво на личности не можем да се разберем, ще се изложим.

А с Меглена Кунева може ли ДСБ да търси някакви допирни точки?

Аз още не съм чул там нищо, не мога да кажа.

В доклада на лидера ви беше казано: “Сами пишем сценариите си и не участваме в чужди пиеси”. Вие как тълкувате това за себе си?

Аз пред себе си го тълкувам като много сериозно връщане към периода на учредяване на партията, в който съм участвал активно. В България прекалено много хора се правят на политици. Както има сива и сенчеста икономика, има сива и сенчеста политика. Едни хора, които надценяват собственото си влияние, използват медийно-финансови лостове, събират се по някакви заведения, правят планове, чертаят лица в медиите, обсъждат помежду си кой е следващият национален лидер и се опитват да го пробутват. Мисля, че достатъчно лидери вече има в България, излъчени по този начин, но това е много лош подход. Така че в твърдението “ние пишем сами сценариите си”, разбирам, че в такъв процес не участваме, хората от сенчестата политика не ни интересуват. Те са извън политиката.

В ДСБ никога ли не сте обсъждали варианта да тръгнете самостоятелно към избори?

Напълно е възможно. Като пак казвам, аз съм може би най-крайният човек, на когото да зададете тези въпроси. Сигурен съм, че и през 2009 г. ако си бяхме повярвали достатъчно рано, за да хвърлим всички усилия в тази посока, ние нямаше да имаме никакъв проблем с тези 4%.

Нека излезем за малко от политиката. Кажете нещо повече за себе си – знаем ви с доброто ви чувство за хумор и като запален планинар.

За себе си ми е малко трудно да говоря. Но ако говорим за обществен ангажимент, аз съм обществено животно. От 16-годишен се занимавам с различни обществени дела. Бил съм член на ръководството и председател на Младежката организация на Червения кръст, член на Националния съвет на БЧК. През 90-те години в момента, в който си завърших образованието и изкарах казармата, започнах да се занимавам с политика. Желанието ми беше да вляза в СДС, но междувременно той се беше превърнал в нещо, което не е моята партия. Така че това желание никога не се осъществи. Участвах активно в създаването на ДСБ и от този момент нататък съм неизменно свързан с организацията.

А за планините намирате ли време?

За планините дълго време не намирах време и почти не ходех. Но в момента, в който синът ми навърши 2 години и вече може да се качва, благодарение на него намирам отново време. Ето, онзи ден беше събранието. Вчера го взех и първата ми работа беше да се качим на “Алеко”, където в този сезон и времето е по-хубаво и е по-топло. Така съм възпитан от родителите си – свободното време да прекарвам сред природата.