Радан Кънев: Ще започна с едни думи, с които открих първата си реч при първото си кандидатиране неуспешно през 2013 година за народен представител и то един спомен за начина , по който завършва филмът “Седемте самураи”. Предполагам, че повечето от Вас си го спомнят, момента в който най-младият от седмицата каза на шега на групата: “Все пак победихме”. Най-старият показа четирите гроба със самурайски мечове върху тях и каза не, ние не победихме и никога не побеждаваме, важното е че победиха селяните. Работата на политика, особено на политика който е на власт, не е да трупа точки за себе си и да мисли за своето оцеляване. Работата на политика е да постигне успех за всички български граждани. Така че Ви моля, нашата политика, нашите жертви, нашите компромиси и нашите успехи, никога дори ние като изборен щаб, никога да не прекарваме през това дали ще спечелим или ще загубим 3 гласа от дадено действие. Ние сме управляваща партия, ние сме политическа сила, без която управлението в България не е възможно и нашата задача не е да правим добро за себе си, а да правим добро за гражданите. И това което направихме вчера с всички трудности, с всички болки на реакциите, с всички разочарования, които може би сме донесли на някого, беше един изключителен политически успех, защото той доведе до верния резултат. Независимо дали това е бил удобния за нас политически метод за постигане на резултата. Вчера България направи най-голямата си крачка от падането на визите през 2001 година. България тръгна да излиза от 15 годишен политически застой. И ако някой при всички атаки срещу нас видя нещо и тук и в чужбина, то е че без министър Христо Иванов и без Реформаторския блок, тази крачка нямаше да бъде направена, не може да бъде направена и следващи подобни крачки не могат да бъдат направени. И тъй като животът продължава и през август, въпреки че в България повечето сме на друго мнение, аз ще направя един кратък анализ на това какво се случва около България и в България, защото ние не можем да разглеждаме дори и местните избори извън общата картина извън която в момента живеем. България след вчерашното решение е все по-близо до целта заедно с Румъния да бъде единствен остров на стабилност в целия размирен район на Балканите и Източна Европа. Кризата ни заобикаля от Североизток, от Югоизток и от целия запад на Балканския полуостров. Вътре в страната, въпреки усилията на управлението, въпреки успехите в стабилизацията на институциите, цари значителна несигурност. Несигурност, която се дължи на нерешени с десетилетия социални проблеми, на непрекъснатото тлеещите проблеми между етническите групи в България, на всекидневния риск някоя искра, може би предизборна, да запали локален или недай Боже по-голям пожар. В свързаното с тази дългогодишна социална политика системно социално разхищение на държавата и общините, което води до това че огромна част от публичните разходи, които правим, тоест огромна част от парите които излизат от джоба на всеки от нас като данъкоплатец, всъщност отиват за поддържане на предизборни системи за захранване на общности, които по същество се поддържат в състояние на мизерия, за да могат да бъдат предизборно използвани и в безогледен социален популизъм на почти всички сфери на обществения живот. Или казано накратко, ако нещата с харченето на парите в България продължават по този начин, няма толкова пари , че да ни стигнат. Рано или късно ще опрем до чуждите пари, рано или късно както е казала г-жа Тачър чуждите пари свършват. Естествено основна причина за тези процеси е корупцията в обществото и преди всичко корупцията на високо политическо ниво, вкарващо от много години насам България в плаващите пясъци, в порочната спирала – трябват ни пари за избори, трябва да спечелим изборите и да получим повече власт. Трябва ни повече власт, за да можем да съберем пари за следващите избори, трябват ни пари за следващите избори, за да ги спечелим, после да си върнем вересиите от предишните избори, да натрупаме достатъчно власт, за да можем да имаме пари за следващите избори. На пръв поглед този порочен кръг изглежда почти невинен, някак си отстранен от нашия ежедневен живот, стига да не си зададем въпроса, от къде са всъщност всички тези пари. От къде идва целият този процес пари, власт, пари. Всички пари в едно общество, въпреки че Гърция се опита да докаже обратното, произтичат от рода на отделните негови членове. В българското общество все по-малко хора работят, за да изкарват тези пари и все повече пари се крадат, за да могат да се ограбват все по-малкото хора, които работят. Това е порочният кръг, който тъй наречената воля за реформи, за която говорим от твърде много време и която лесно се превръща в празно клише, трябва да прекъсне. Обяснението на реформата в управлението с една дума е разкъсване на порочния кръг кражби-избори-власт- нови кражби -нови избори- -власт в името на нови кражби. Ние сме във властта с един много солиден резултат. Далеч над очакванията на последните избори, точно за да постигнем тази политическа цел. Ние сме във властта със съзнанието, че малцина около нас искат да се постигне тази политическа цел. И тъй като след малко ще говорим за местните избори, трябва да сме наясно, че местната власт е основен елемент от тези корупционни вериги, като там между другото се добави и безогледното харчене на публични пари с политическа цел в предизборни периоди. И тъй като това безогледно харчене в момента е на своя връх, винаги лятото преди местни избори е моментът, в който най-много обществени пари се пилеят за незначителни мероприятия с голям публичен ефект и широко медийно отразяване, аз вярвам че всеки от нас в кампанията си за местните избори ще разобличава това прахосничество, без всякакво колебание, защото тя е част от общия процес на стопанско и финансово изкривяване на държавата и нацията. Основният проблем и в централната власт и в местната власт, допускащ безогледна корупция в управлението са плаващите търговски мнозинства. Не случайно преговорите, които водихме при съставянето на правителството имаха една основна цел, съставяне на здраво политическо мнозинство, което да стои зад него. Аз констатирам и вярвам, че мнозина от Вас го правят, че опитите за създаване на плаващи алтернативни мнозинства в българския парламент, могат до доведат само до лоши резултати. Могат да доведат до безотговорност, такава каквато е във всеки един общински съвет с плаващо и безотговорно мнозинство. Тъй като Варна ми е много на сърцето, а мога да дам този пример – в продължение на 12 години, наличието на търговско мнозинство в общинския съвет на Варна, превърна най-богатия град в България в град средняк с тенденция да се превърне в град опашкар по всичко освен по население. Превърнеш ли се политически в град опашкар и културно в град опашкар, то рано или късно ти ще станеш град опашкар и по население, това е въпрос на време, не на месеци, а само на време. По тази причина, независимо от постигнатите компромиси с ДПС през последните дни, искам да кажа ясно, че нашите отношения на партия, която участва във властта, в голяма степен именно защото ДПС отиде в опозиция, не се променят. И тази политическа цел в отделните общински съвети на страната остава напълно валидна. Не искам някой от Вас да си помисли, че може или трябва да промени отношението си към порочни практики в управлението в неговата община, защото на нас ни се е наложило, в името на голяма национална цел да намерим голямо конституционно мнозинство. Наложи ни се и когато следващ път има голяма национална цел, отново ще намерим в съответния парламент, съответното мнозинство, което ни е необходимо. Това не променя факта, че там където ние сме на власт ДПС е в опозиция и там където БСП и ДПС са на власт, ние сме в опозиция. Това са прости политически реалности, нищо повече и не бива да ги забравяме. Както казах ние сме избрани във властта и ще бъдем избрани след няколко месеца в множество общински съвети с огромна задача от обществото, със задача да прекъснем порочната спирала на пропадане на обществото в корупция и тук поставям въпроса успяхме ли доколкото е възможно за тези девет месеца да се справим с тази задача и ще успяваме ли и занапред да се справяме с нея и тъй като никога не поемам отговорност да лъжа в публични политически речи – отговорът е не съвсем. Отговорът може би дори е не. И не успяхме по една причина, за която ние предупредихме на нашето национално събрание веднага след парламентарните избори. Ще се самоцитирам по памет, но тогава казах, че калпава коалиция най-вероятно ще прави калпави реформи. Реформата е продукт на огромна политическа енергия, на риск, доверие, способност за твърдост и конфронтация и самочувствие, за да отстъпиш във верния момент. Политическа сила, я която партийният егоизъм надделява над общите цели, я която често пъти се допуска в името на партийния егоизъм да се загърбват общите цели, дори да се работи срещу тях, я която липсва политическо доверие между лидерите на национално и местно ниво, не може да бъде бойната единица, която да се справи в мощните редици на българската политическа мафия, трябва да сме напълно наясно с това. Ние не само стоим срещу много по-многоброен, но и срещу далеч по организиран противник. Това е предначертана стратегия за загуба. И тук аз искам толкова повече, предвид почти невъзможната задача, да отчета геройските усилия на неколцина от нашите министри, без организация, без ясна политическа подкрепа, без когато си легнат вечер да знаят че 23-ма депутати поне в парламента със сигурност ще бъдат зад тях, да предлагат най-смелите реформи в България от десетилетие и да се сблъскват с най-тежката съпротива в България от повече от десетилетие, но само геройските усилия, няма да доведат до трайна и устойчива реформа. За да има трайна и устойчива реформа трябва да има ясно, здраво политическо мнозинство, а такова може да се изгради около здрав Реформаторски блок. Или здрава модерна десница, пък да се казва както иска. Надявам се през последните седмици, осъзнаваме че заглавията са най-маловажното нещо. Атаката от вчера и днес, че сме били приели предложение на ДПС, трябва само да ни покаже колко хилаво нещо са етикетите в политиката. Това което ние сме приели е предизборната програма на Реформаторския блок. И ако ще да я наричат предложение на БРП-комунисти или на соросоийската комунистическа партия, ако това е програма на РБ, ние ще се борим до последния миг тя да влезе в сила. Така че важното е какво правим, достатъчно силни ли сме, за да го правим, а не как се нарича. През последните месеци неколкократно дадохме лошия пример как хлабавата коалиция не успява да изпълни достатъчно ясно политическите си задачи. Наши министри се отклоняваха или забравяха елементи на предизборната програма, поддаваха се на изкушението на партизанщината или партийните назначения. Нашите партийни структури, и тук говоря и за ДСБ, също не рядко се поддаваха на тези изкушения. По-важното е, че без здрав политически гръб в парламента и без здраво и отговорно политическо лидерство, на което можеш да се довериш, министрите ни падат жертва на въздесъщата българска корумпирана бюрокрация. Никой не може да се пребори с това чудо, което е в българските министерства, освен ако е сигурен, че има зад гърба си хора верни, силни и единни. Нашите министри нямат това усещане и ми плачат всеки ден, че го нямат. И единственият шанс да бъдат успешни и да изпълнят програмата, е да им го дадем, ние като политическа сила. Последните няколко дни дадоха и един друг отговор. Те дадоха отговор, че в момента, в който Блокът успее да се събере около ясно изразена обща стратегия, делегира достатъчно отговорност на лица, които могат да свършат работата, застане зад рисковете, които тези лица могат да поемат, 20 души могат да съберат около себе си още 160 в НС и може да стигне до квалифицирано конституционно множество около най-важния елемент в програмата си, който не присъства в програмата на нито една друга парламентарна партия. С оглед на съотношението на силите в настоящото правителство, от момента, в който започнахме преговорите по глава “Съдебна реформа” в правителствената програма, до внасянето на, мисля че вече със 180 подписа в днешния ден, РБ показа, че може да прави чудеса както от твърдост, така и да поема риска да влиза изключително смело и професионално в политически преговори. Но, вярвайте ми, никой не може да влезе смело и професионално в политически преговори и никой не може да поеме риск, ако не е сигурен, че гърбът му е здрав. Слава Богу, с отделни разколебавания в няколко часове на вчерашния и на днешния ден, в този процес РБ показа, че може да бъде здрав и постигна необходимия политически успех. Този политически успех ще бъде развит и завършен с ефективно приемане на конституционните промени и далеч по-важно от това – с приемане на сегашния смел вариант на ЗСВ, на антикорупционния закон, на ЗЛЗ, единствено ако продължава по този начин – да стои единен, да стои силен и да стои верен зад лицето, на което са поверени преговорите, независимо кое е това лице. И обратно – в момента, в който е разпилян и незаинтересован, се получава това, което се случи с Кодекса за социално осигуряване, където в крайна сметка ще се приеме закон, зад който стои мнозинство ГЕРБ, ДПС и АБВ, и според мнозинството, което стои зад него, този закон най-вероятно би бил гордост за всяко социалдемократическо правителство. Но това не е нашият закон и не е, защото ние не намерихме силата и единството, за да се преборим за него. И тъй като всякаква промяна, която оттук нататък предстои, трябва да свържем с местните избори, ние сме политическа партия, тук сме се събрали щабни хора, знаете че аз съм прекарал години в изборния щаб на ДСБ преди да стана зам.-председател и председател на партията, и добре знам на какъв огън се печете в момента и какво се случва. До октомври тези хора, които сме се събрали в тази зала, с изключение на депутатите и министрите, нямат друга задача освен да постигнат такъв резултат, който да даде възможност да се промени властта в отделните общини на страната или поне в достатъчен брой общини на страната. Не политическата картина, тук искам много ясно да кажа, местните избори не са национални избори, който брои гласове на местни избори с цел да преконфигурира национални мнозинства, независимо дали се казва Цветан или Местан, извършва престъпление срещу стабилността на държавата. България има нужда от стабилност, аз го разбирам, РБ го разбира, премиерът Борисов го разбира. Съвсем не съм сигурен за мнозина под него в неговата партия. Местните избори не са път за разчистване на национални сметки. Местните избори са път за промяна на начина, по който се упражнява властта в отделните български общини. Повече от ясно е, че ние не излизаме за някаква героична победа. Всички си знаем силите, всички си знаем бюджета, всички си знаем готовността да участваме на тези избори. Местните избори, за съжаление, в България се решават 90% от пари, здрава организация и масирано присъствие в държавната администрация. РБ няма нито едно от трите, основните му конкуренти имат в изобилие и от трите. Така че, ние не очакваме победа. Ние обаче категорично очакваме увеличаване на политическото влияние и на ДСБ, и на РБ, очакваме изграждане на стабилни политически мнозинства в общинските съвети без участието на търговски партии и без участието на търговски играчи, и очакваме няколко знакови политически победи, за да не може никой да се осмели да каже след изборите, че РБ е загубил влияние. И ако увеличаването на влиянието в общинските съвети и последващото от това увеличаване на влияние изграждане на стабилни мнозинства, може да бъде продукт просто на дисциплина и единство на РБ, то трябва да държим ясна сметка, че РБ няма потенциал просто поради единството си да постигне знакови политически победи. За знакови политически победи на нас ни трябват три неща. На първо място личности, които могат значително да увеличат влиянието със собствения си вот, а не ползвайки вота на партията и доверието към националните лидери. На второ място, партньорства, често пъти излизащи извън рамките на РБ. И на трето място, далеч по-важно от първите две, ясно подчинение на здравия разум. Има неща, които независимо в коя сфера на живота, съвсем не само в политиката, са очевидни. И както колкото и професори да слушаме по повод гръцката криза, всички ние знаем, че когато парите свършат, свършват, и че, когато живееш на заем работите не са на добре, по същия начин трябва да сме напълно наясно, че преследването на тесни партийни партизански цели, там където има ясно изявени личности, зад които можем да застанем и да се обединим, е също толкова безотговорно поведение, както и това да караш народа си да живее на заем. Здравият разум трябва да ни води преди всичко там, където можем да победим. И аз затова искам да кажа – нямайте никакво съмнение, че аз съм за единство на РБ, нямайте никакво съмнение, че аз съм за много по-голямо единство от някаква си централна регистрация. Но същевременно, следвайки правилата на здравия разум, не трябва да има и най-малкото съмнение кои са моите кандидати на тези избори. Моят кандидат в София се нарича Вили Лилков и ще остане така независимо по какъв начин текат партизанските преговори, да си го кажем директно. Моят кандидат във Варна се нарича Чавдар Трифонов и е независим кандидат, участвал на миналите избори. В Плевен моят кандидат се казва Георг Спартански и е независим кандидат, предложен от ДБГ. В Добрич се казва Йордан Йорданов и е местен лидер на ДБГ; в Разград се казва Теодор Ролев и е местен лидер на ДСБ; във Видин се казва Момчил Станков и е местен лидер на ДСБ. Има хора и от СДС, има хора и от БЗНС. Повеля на здравия разум, много по-силна от всякакви политически повели, е във всеки един град партиите от Блока, други техни партньори, гражданското общество и в крайна сметка избирателите, да се обединят около най-силния си кандидат, а после процеса на партийно пазарене няма нужда някой на мен да ми го обяснява как става, бил съм в него много години, в много общини съм помагал на този процес. Знам, че е трудно и знам, че е изнервящо. Със силен кандидат, който вече води кампанията си, процесът на преговори не се забелязва и не изнервя избирателите, а това е важната цел, която ние трябва да постигнем. Може ли всички тези политически цели да бъдат постигнати чрез единна регистрация на РБ? Моят отговор е, че безспорно би помогнала, но далеч не е достатъчна. Може ли единната регистрация да отговори на въпроса ще се справим ли с безумната партийна бюрокрация, която е обраснала общините ни и се е превърнала в най-големия работодател в почти всяка община в България? Между другото, в една голяма община, като община Добрич, управляващите, нека да не казвам кои са управляващите, защото сме в партньорски отношения, бяха издали предизборен материал за успехите си на предишните избори, в който предизборен материал се хвалеха, че община Добрич е най-големият работодател на община Добрич. Бога ми, във всяка една нормална просперираща демократична държава в момента, в който си извадил такъв предизборен материал и не си успял да го изгориш още в печатницата, просто си подаваш оставката и изобщо не се явяваш на избори в тази община и чакаш хората да го забравят този факт. Само че това е реалност и тя е реалност в повечето общини. Може ли да ни помогне да се справим с корупцията на общинско ниво, с прахосничеството на публични средства на общинско ниво, и най-важно, далеч най-важно за всички български граждани, с връщането на реда и сигурността в българските общини? Отговорът е може, но не защото 5, 6 или 8 партии са си положили подписите под единна регистрация и после са си издрали очите в коя община кой да им е кандидатът, а защото тези партии са направили същински смели стъпки към своето политическо единство и са преодолели и най-малкото съмнение в своите привърженици, и в широката общественост, че те могат някога отново да се разделят. Така че, аз вярвам, че вие като разширен състав на НИЩ в периода, в който както повечето от вас знаят отсъствам, ще дадете пълни права на председателя на НИЩ Петър Москов и на зам.-председателя на партията Атанас Атанасов да постигнат съгласие за единна регистрация. Но ще ги натоварите и с една много по-голяма отговорност от тази сравнително лесна задача, защото тя е наистина лесна, както изтича в някакви медии, 4 партии били съгласни, чакали нас. Това означава, че сега тук пред медиите, казвам ДА и въпросът приключва. Въпросът е друг. Въпросът е ще успеем ли чрез местното лидерство, което се оформя, аз изредих имената на различни безспорни политически лидери, които произхождат от различни партии и са от различни български градове, често пъти това са безпартийни хора, чрез общите си кандидати, чрез общите си листи, чрез общата философия на поведението си в общинските съвети на страната, ние да изградим дясната партия, която ще се бори да бъде победител на следващи избори в България? Защото ние няма вечно с 20 гласа да събираме 180. Вярвайте ми, че много хора в момента само се чудят как да ни го върнат, и ако ние си седим 20 рано или късно ще ни хванат цаката. Въпреки че се оказахме по-костеливи, отколкото изглеждахме. Така че задачата е тази – единство на местни избори, но истинската цел е много по-голяма. Тя е политическо единство на българската реформаторска десница – с ясно лидерство, с ясни механизми за контрол, с политическа дисциплина и с единна политическа организация, която да може наистина да има сили да се изправя срещу страховитите противници, срещу които декларативно, на думи и в програма, се изправяме. Ще завърша с един цитат от един политик, понеже е от лявоцентриския спектър, пак ще излезе, че Радан Кънев е ляв, бившия немски канцлер, покойният Вили Бранд, който казва “Ако някой иска утре да живее в сигурност, днес трябва да живее в реформа”. Повярвайте ми, единствено през коренна промяна на РБ, ние ще можем да работим за промяна на обществото, за да може и като политическа сила, и като общество, и като нация, наистина да се чувстваме сигурни утре. Благодаря ви много.