“Будете ме само за лоши новини”

Тези думи се приписват на Наполеон Бонапарт. Не знаем дали премиерът Борисов е спал миналата седмица, но можем да бъдем сигурни, че Наполеон би я изкарал буден. След петдесетина седмици, лишени от смислени политически новини от страна на управляващите, в рамките на само два дена се изсипаха толкова лоши новини, че е трудно да определим коя е съществената, коя е най-важната.
Не е това, че осигуровките се вдигат в най-неподходящия момент. В крайна сметка дефицитът в пенсионната система винаги се покрива с нашите пари, по един или друг начин: Управляващите избраха най-тежкия и най-несигурен пет, но системното им огъване пред всеки групов натиск до момента ни караше да очакваме това решение и неведнъж да предупреждаваме за него.
Не е и това, че осигурителните прагове се вдигат на фона на понижаващи се доходи и потребление. Това решение е твърде неприятно особено за малкия бизнес, но то е логично продължение на политиката в социалната сфера до момента. Повечето предприемачи го очакваха и се подготвяха за него.
Най-лошото не е дори и фактическият отказ от реформа в осигурителната система, макар че на фона на намаляваща заетост и доходи тази новина е наистина неприятна. Но след като не са направили нито една реформа за година управление, как да очакваме да започнат с най-трудната?
Не. Не е и отказът от здравна реформа и продължаването на изливане на парите от осигуровките ни в бездънната каца на т.нар. “здравеопазване”, което опазва единствено финансовото здраве на няколко олигархични кръжока. Действително от изброените до тук лоши новини тази ще има най-непосредствено отрицателно въздействие върху гражданите – без всякакво подобрение на здравните услуги, нашите пари ще изтекат “по пътеките” на касата, а догодина няма да има пари за реформа – събраните за целта средства ще са вече опукани.
Най-лошата новина не е и разпадането на тристранния съвет след напускането на всички работодателски организации. Действително този консултативен орган имаше важната, макар и доста порочна роля да замества липсата на политическа воля и инициатива в управляващата партия и донякъде да смекчава ефектите на политическия и управленски хаос.
Мнозина от читателите на този текст биха възникнали – нима именно хаосът в управлението не е най-лошото, не е в основата на останалите злини и неуспехи? Не е ли способността на правителството да застане зад пет-шест противоположни идеи в рамките на ден и половина пагубна за развитието на стопанството и изобщо на обществото? Естествено, но това не е новина…
Най-лошото, което се случи, е разпадането на реформаторското мнозинство в парламента. Или може би – загубата на илюзията, че мнозинството около ГЕРБ и Борисов би могло да бъде реформаторско. През изминалата седмица станахме свидетели на първия случай, в който реформаторската десница отказа доверие в аванс на премиера по отношение на важно кадрово решение – избор на нов министър на здравеопазването. Борисов изпадна в пълна политическа зависимост от подкрепата на “Атака”, а в същото съдебно заседание просташкият карнавал на Сидеров му напомни цената на тази зависимост. Последвалите решения в областта на здравната политика и социалното осигуряване потвърдиха опасността управлението и лично министър-председателят да залитнат по привидно лекия път на популизма, дори на левия популизъм – посока, в която “Атака” отдавна се опитва да тласне ГЕРБ. Неспособността за спиране на разхищенията и за отказ от ненужни разходи тласка към уве¬личение на данъци и осигуровки. Неуспехът да се съберат дължимите данъци води до най-опасната практика – да се увеличава облагането на малцината, които си плащат съвестно. Липсата на воля да се насърчи конкуренцията и да се намали бюрокрацията убива шанса предприемачите да развият иновативни и творчески производства и услуги, да спечелят състезанието за нови пазари и клиенти. Това от своя страна подтиква властниците да “измислят” нови успешни модели за бизнес и привличане на средства – писти за Формула 1, арабски шейхове, персийски принцеси, земеделски производители от Манхатън и европейски инвеститори от… Китай. Всяка от тези наивни идеи струва на данъкоплатците милиони преки загуби и десетократно повече изхабена енергия, с която управлението може да гради модерно образование, администрация и инфраструктура. А през това време Сидеров надъхва партньорите си в управлението с безумни идеи за национализация на мобилни оператори и събиране на пари за пенсии чрез повторно одържавяване на предприятия, които именно държавното управление доведе до фалит.
Част от депутатите, и експертите на ГЕРБ също гледат на тази перспектива с оправдан ужас. Те знаят какво пише в предизборната програма на партията, в управленската програма на кабинета “Борисов” и антикризисните мерки, приети от правителството. Виждат, че управлението се отдалечава не просто от партийните обещания на ГЕРБ. Отдалечава се най-вече от тази част от населението, която единствено може да изнесе на гърба си усилието за измъкване от кризата и модернизирането на стопанството – малките и средните предприемачи, образованите хора от големите градове, квалифицираните работници и служители. Хората в активна възраст, готови да поемат риск и да положат извънредно усилие, за да осигурят на семейството си по-високо качество на живот, а на себе си – повече сигурност за късните години на живота си. ГЕРБ дойде на власт с обещания за просперитет и сигурност, но с днешните си стъпки отнема шанса и за двете на своите избиратели от средите на дребния бизнес.
Увеличението на вноските и на осигурителните прагове се стоварва най-тежко именно върху тях и отнема шанса им за спестяване. Липсата на реформи отнема надеждата пенсионната и здравната система да бъдат по-стабилни след 15 или 20 години. Тези, които плащат повече днес, ще получат по-малко утре. И ако можем наистина да откроим една лоша новина от изминалата седмица, то тя е наистина скъсването на връзката между властта и хората, които с труда си създават благосъстоянието на нацията. Обезкуражаването на смелите и трудолюбивите. Дали този процес е обратим? Може ли все още Борисов да направи трудния избор на продължаване на реформите? Надали някой би могъл да отговори днес на този въпрос, но е сигурно че нещата изглеждат по-зле от вчера.