Радан Кънев: Кандидатите

В неделя ще се проведат предварителните избори за кандидат на Синята коалиция за президент и за столичен кмет. Право да гласуват имат всички пълнолетни български граждани. И ако активните партийни членове на СДС и ДСБ отдавна са направили избора си, то симпатизантите на коалицията, нейните избиратели, а и други хора с демократични убеждения най-вероятно не са решили дали да участват, нито за кого да гласуват. А от това решение зависи много – не толкова за съдбата на отделните десни партии, а за политическото бъдеще на реформаторсксата десница.

Кои кандидати ще надделеят не е без значение – резултатът ще бъде определящ за модела на развитие на коалицията и за политическото представителство вдясно (което има голямо значение за всеки демократ). Изборът е решение между различни алтернативи и добрият тон в политиката съвсем не означава да премълчаваме разликите.

А разликите между кандидатите на ДСБ и на СДС са много съществени и това съвсем не се отнася до личните им качества, а до политическите избори, които олицетворяват. Тези разлики са особено съществени за бъдещето на дясната алтернатива в България по три основни направления:

На първо място – бъдещето на Синята коалиция. Светослав Малинов и Прошко Пронгков са хора, които не просто са доказали своята съпричастност към десния съюз – те са се борили за него вътре в ДСБ, утвърждалависа го като коалиционни кант дидати, постигнали са изборни успехи за него. Убеждавали са скептици като мен в нуждата от стабилни; съюзни отношения между ДСБ и СДС. За съжаление това не може да се каже за опонентите им. Те представляват хора, структури и настроения в партията си, които не са преодолели предубежденията си към коалицията. Г-н Кисьов при безспорните си качества и достойнства носи лична отговорност за факта, че в СОС десните съветници не са в обща група Г-н Христов се кандидатира за председател на СДС като представител на организациите, които гласуваха против коалиционно споразумение. И до днес тези лидери и организации стоят в основата на кампанията му.

На второ място – отношението към миналото на десницата. Светослав Малинов и Прошко Прошков доказват, че са действително ново полити­ческо поколение – не като възраст, а като лична политическа биография, позиции и послания. Те могат да убедят демократите, че десницата е извървяла своя път към тях. А идеите за повторно обединение на всички отцепени групи и лидери, зад които няма доверие и избиратели, е пагубна за реформаторите в България.

Търсенето на подкрепа от лица като Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев и Праматарски е по същество отхвърляне на подкрепата на хилядите граждани, които бяха отблъснати от политическите им действия.

И най-сетне отношението към ГЕРБ. Дадохме на Борисов достатъчно доверие и достатъчно аргументирано оттеглихме подкрепата си за неговото управление. Повторното търсене на тази подкрепа е надежда за „някое рамо“ в предварителните избори е обидно за нас самите. Но то е и политически неразумно – това „рамо“ ние наесен няма да го получим, напротив. Ще получим политически атаки, медийна изолация, полицейски и административен натиск. Ако не тръгнем смело днес, ще берем плодовете на страха си през октомври.

В заключение – независимо ог резултатите в неделя Синя коалиция ще има. Но дали тя ще печели доверие като единна силна и модерна опозиция, като реален конкурент на ГЕРБ зависи от нашето участие и от нашия глас