Това е въпросът, който мнозина си задават, наблюдавайки дебатите между кандидатите за кмет, по време на които „десните управляващи“ и „лявата опозиция“ могат да бъдат различени единствено по … табелките пред тях. Допълнителен аргумент за подобни подозрения са неочакваната подкрепа на ДПС за ГЕРБ и свенливата реакция на управляващата партия, както и очевидно слугинската позиция на кандидата на „Атака“, който атакува единствено „Синята коалиция“.
И все пак надали има изрична договорка или „пакт за ненападение“. Този договор обаче съвсем не е радващ, а проблемът е твърде сериозен и дълбок. Съзвучието в позициите на ГЕРБ и БСП не се дължи на конспирацията на споделена некомпетентност, страх и липса на идеи за развитие на града и общината. Дължи се и на общия манталитет на „поснишаването“, усвоен от общ политически учител – покойния им другар Тодор Живков, който според общото им мнение е построил няколко Българии. И в Габрово „десните“ и „левите“ претендират за властта в някоя от тези техни въображаеми, построени от др. Живков държави, в които – разбира се – криза няма, няма и безработица, ниски доходи, разбита инфраструктура.
Двамата „конкуренти“ за кметския пост рисуват някаква блага картина на община Габрово, в която всичко е общо взето наред, осъществяват се десетки европейски проекти, а проблемите на града се свеждат до дребни (но скъпи) ремонти на обществени сгради и монтаж на значителни количества дограма от доста незначителен брой фирми, печелещи поръчките. Всичко това е прикрито зад високопарни заглавия на проекти и още по-високопарни отчети за извършената дейност. Дограмата е наречена „образователна инфраструктура“, ако се монтира на училище, и „здравна инфраструктура“, ако се монтира на здравна служба. Но си остава … дограма. И то доста скъпа. Прочее това е познат адет на местната олигархия по кметски избори – отчитане на дреболии и очевидни далавери със сериозен и загрижен глас, представено като „прагматизъм“ и „технократски подход“. Зад тези думи се крие липса на поглед отвъд носа и в крайна сметка – провал на политиката за развитие на общината, за създаване на добра бизнес среда, за насърчаване на малкия бизнес, за конкуренция на трудовия пазар, за премахване на мутренските монополи в търговията, за подобряване на жизнената среда, за зелени системи, екологичен туризъм и модерни пътища.
Срещу този негласен, а може би и неосъзнат съюз на дограмаджиите и на техните партньори от ДПС и „Атака“ стои единствено кандидатът на „Синята коалиция“ г-жа Ива Николова. Само тя предлага:
1) нови решения за закъсалия туристически бизнес;
2) модел за насърчаване на дребния бизнес и конкуренция на пазара на труда;
3)откъсване на общинските пазари от мутренска хватка;
4)общинска подкрепа за световноизвестните габровски занаяти;
5) европейски проекти за цялостни решения на проблемите, а не фасадни популистки кърпежи;
6) нов модел на финансиране на инфраструктурата чрез заем от ЕБВР.
Единствено „Синята коалиция“ предлага и цялостно градоустройствено планиране, което да отразява новите приоритети на общината – туризъм и технологични работни места.
Може би ви звучи познато? А може би дори и не сте стъпвали в Габрово?
Напълно възможно. Независимо от всички други политически съображения, които налагат на реформаторската десница да подкрепя управлението на ГЕРБ, по отношение на смелостта и компетентността в политиката, по отношение на идеите за модернизация и промяна, в сблъсъка „дограмаджии срещу реформатори“ сините си остават сами…