Ще си позволя един съвсем различен поглед към отминалите първични избори на Синята коалиция. Или по-точно един поглед към предстоящия вот на недоверие и към причините за кризата във властта през призмата на тези избори. В България – а и в много други страни от Източна Европа – властта е огромен източник на икономическо влияние и дори на икономическа зависимост. Десетки пъти съм писал, че у нас замогването на едни и препитанието на мнозина зависи от благоволението на политическата власт особено по места. През съмнителни общински фирми, порочни обществени поръчки, лицензионни режими й различни други методи на изкривяване на пазара и отстраняване на конкуренцията минават огромна част от парите в страната. От тези фактори зависи хлябът на мнозинството от хората, без да коментираме пряко зависимите служители в администрщията. От тях зависи съществуването на повечето малки фирми, както и благополучието на големите местни инвеститори.

И затова сме бедни. Затова няма заетост и работни места, затова няма модерни производства, затова младите хора напускат родните си градове и спират в Софияна път за други държави. Затова социалните системи фалират, затова хората не инвестират в бизнес, затова образованието ни е на ниско ниво. Защото зависимата от властта икономика няма нужда от квалифицирани кадри, а от …, избиратели. Послушни избиратели вместо достойни граждани е независим социален статус, конкурентно образование и спокойствие за здравето и бъдещето на семействата си. И властта, обвързана с този порочен „бизнес“ няма интерес да осъществява функциите си – да подпомага конкуренцията, да осигурява добро образование, здравеопазване и социални услуги. Парадоксално, колкото и тъжно – предприемачите отглеждат избиратели, а властта отглежда бизнес. Няма как общество, стъпило на подобна основа, да излезе от кризата. То може само да затъва, докато не се реформира, докато не стъпи отново на краката си.

И какво общо има това с вота на недоверие и политическата криза? Много е ясна връзката. ГЕРБ дойде на власт като партия на точно тези местни олигархии инапълни парламента и изпълнителната власт с техни агенти; Положението – отвратително по време на тройната кралиция – успя да се влоши. Мотивите на вота на недоверие са в огромната си част преписани от препоръките и предупрежденията на ДСБ и Синята коалиция, А ние предупреждаваме именно за ефекта от монополите, от прехвърлянето на цялата тежест върху малкия бизнес, от властовия рекет и произвол. Подобни мотиви, изложени от партиите от тройната коалиция, са подигравка с проблемите на хората защото никой не носи по-голяма отговорност за тъжното състояние на местната власт и местния бизнес от БСП и ДПС. Но не е случайно, че те атакуват с позиции „отдясно“ – за тях е политическо щастие фактът, че ГЕРБ успяват да наложат дори по-лоши практики в рамките на познатия модел.

И все пак какво общо има всичко това с предварителните избори в Синята коалиция? Оказа се – за съжаление, макар и не за изненада -много. В районите, в които една от участващите партии упражнява, по думите на лидера на СДС, „силна местна власт“, резултатите се отклоняват десетократно от средното за страната. И като съотношение, и като активност, и като прояви на различни форми на зависим вот. „Силна“ е местната власт в този смисъл – има влияние върху служителите в общински фирми, изпълнителите на поръчки, администрацията. Бързам да кажа – за огромносъжаление това е легитимна форма на политическо влияние. С този текст не обвинявам никого в манипулация на изборите. Защото … „у нас е така“. И затова сме бедни. И затова си тръгват младите, с „у нас е така“ на уста. И отиват където не е „така“

И когато излагаме позициите си за вота на недоверие, икогато атакуваме кабинета за провалената антикризисна политика, и когато обвиняваме тройната коалиция за създаването на порочния модел, може би трябва да погледнем и към себе си. Към „силната“ власт, упражнявана от десницата в миналото и тук-там днес. Защото доверие ще получат само тези кандидати на „автентичната десница“, които докажат себе си като политически реформатори. Ще рече – хора със смелостта и качествата да променят тези твърде „автентични“ балкански нрави, благодарение на които сме бедни, болни и зле образовани.