Протестите на хиляди млади българи във всички големи градове през последните седмици показаха колко лъжливи и пошли са два класически шаблона на “прехода” – че младите хора са социално апатични, както и че младите напускат страната, тъй като тук доходите са ниски и “държавата не се грижи” за тях. Тъй като протестите бяха достатъчно отразени, няма да се спирам на тях, а само на няколко извода от поведението и посланията на участниците.

Първо, младите хора в България нито са глупави, нито апатични. Те чудесно разбират същността на проблемите, пред които са изправени. Организаторите на протестите внимателно са проследили публичния спор за цените на горивата и са оценили кой в този спор е прав – Златев или министър Трайков, Ершов или Иван Костов. И не се съмнявайте – те са направили и съответната преценка за премиер-министъра Борисов, който застана на страната на Ершов и Златев …

Разбира се, стотици хиляди млади и активни българи напускат страната и малцина от тях се завръщат. Напускат не само образованите, не само квалифицираните, не само честните. Но едно е сигурно – напускат смелите, инициативните, работливите. Отиват в чужди страни, в които никой не ги чака, за да “се погрижи” за тях. Защо обаче тръгват и защо не се връщат – с натрупан опит, образование, пари?

Поставеният въпрос е действително особено важен. Напускат, “изтичат” хората, които са носители на интелектуалния потенциал, инициативата, способността за поемане на риск и изобщо енергията на обществото. Това е основна причина за слабата производителност на труда, липсата на модерни и висококачествени услуги, липсата на иновации в бизнеса, ниската добавена стойност на собственото производство и в крайна сметка ниската конкурентоспособност и трайната слабост на стопанството. А причината за изтичане на “човешкия капитал” и развитието на нов бизнес и предприемачество, основано на знанието, е именно в сферата на корупцията и липсата на честна конкуренция.

Очевидно България е една от страните с най-тежки проблеми със задържането на интелектуалния капитал и особено с връщането на образовани в чужбина кадри в предприемаческата сфера. Доколкото високообразовани българи се връщат в страната, те го правят предимно като представители на международни компании или като част от администрацията. Много малко от тях създават собствен бизнес. От малцината, които рискуваха, повечето вече се отказаха, разочаровани от множеството лицензионни н регистрационни режими, които се прилагат избирателно и непрозрачно, от липсата на ясни правила (стандарти) за започване на конкретен бизнес, от корупцията в отношенията както с местната власт, така и с органите на централната власт. Тези, които опитаха бизнес, свързан с изпълнение на обществени поръчки, се сблъскаха с предварително разпределен пазар, нагласени поръчки и запазени територии за близки до властта “играчи”.

И ако всичко това звучи твърде познато и за мнозина не беше и изненада, то мащабите на корупцията и връзкарството при възлагане на поръчки в частния сектор и особено липсата на каквато и да било загриженост от страна на държавата за този проблем, са направо шок за всеки, който се връща от Западна Европа, САЩ или Канада. Особено в областта на енергетиката и телекомуникациите (области, в които има постоянен глад за кадърни специалисти и нови фирми изпълнители) пазарът е твърде сходен с този на обществените поръчки – предизвестени подизпълнители, нагласени конкурси, кухи фирми, които обират 90% от печалбата, а използват реалните специалисти за трети или четвърти по веригата подизпълнители. За никого не е тайна, че тези практики на потискане на конкуренцията и изкривяване на пазара се дължат на бездействието на представители на властта на местно и централно ниво, а често – и на тяхно користно влияние.

В резултат на този климат, създаден прочее още много преди промените от 1989 г., младите хора се сблъскват с един трайно изкривен модел на предприемачество. Предприемаческият успех в България е трайно свързан с практиките на близост и взаимна обвързаност между бизнес и политическа власт. Той се основава на политически протекции при възлагане на поръчки, политическа подкрепа за преодоляване на административни пречки и политически натиск върху преките конкуренти. Ефектът е корупция, връзкарство, монополи на местно и национално ниво. А резултатът е това, което всички виждаме – бедност, изостанала икономика, обезверени хора. И млади, активни, смели българи, които избират да напуснат страната, за да не се върнат повече в нея. Не, те не искат някой да се “погрижи” за тях. Не се оплакват и от “ниските доходи”. Те искат сами да изработят високи доходи за себе си и семействата си и са разтревожени, че държавата се грижи за други – за монополните кръгове, които им пречат да се развиват.