Радан Кънев: Животът на Земята с всичките му последици

РАЗКАЗ, РОДЕН ОТ ЕДНА ЛЕГЕНДА

Настъпилото повсеместно умиление по времената, в които Тодор Живков строеше „две Българии“, ми напомни една отдавна забравена (а съвсем не толкова отдавна случила се) история. Става дума за плановете за т.нар. „Република на Младостта“ и опита на комунистическата власт да заточи цяло едно поколение в пограничните райони с надежда така да реши жестоката жилищна криза в София и големите градове, а и да спре обезмладявавето на селата и краха в земеделието. Провалът на този сталинистки проект е толкова грандиозен, че от него остават само бегли спомени и някои легенди. Сред тях и легендата за Свинаря – учен от БАН, който превърнал безумната идея в печелившо полулегално предприятие. Именно от тази легенда е роден и краткият разказ, който написах преди малко повече от девет години…

„Републиката на Младостта Странджа-Сакар“ възникна в зората на осемдесетте в резултат на отчаян опит на властта да засели обезлюдените още през войните и още повече през периода на колективизацията погранични хълмове. Очакваше се наблъсканата в панелните кутии на родителите си българска младеж неоуздано да се втурне към безплатните жилища и трудовите хоризонти на своята, младежката Република… Десетки хиляди приветливи комсомолци с разрошени бригадирски перчеми да оплодят ерозиралата Майка-Земя1 на Юга и още толкоз комсомолки с плитки и панделки да делят усилното си време между стана и люлката, чертожната дъска и първите тетрадки на децата, кабинета в поликлиниката и срещите със запъхтени, розовобузи пионерчета.
Уви.
Какви ли не обещания, какви ли не отстъпки направиха загрижените ръководители на Партията. Всуе. Изпаднала под мрачното Западно влияние, младежта на народната република се тикаше в килерите и мазетата на апартаментите, слушаше Iron Maiden, пиеше „Слънчев бряг“ и „Меча кръв“ и упорито, със злобно търпение, чакаше границите да се отворят, за да се изсипе по близки и далечни земи, направо къде ли не, само не и в Обетованата територия на Странджа-Сакар. Някъде комай през 1987 Партията взе отчаяно решение, по смелостта си равно на героичната антифашистка съпротива на ген-сека Янко в правешката кръчма през зимата на `43 срещу `44 година … Който се засели в Републиката, ще има право на частно стопанство, от което да печели за себе си. Този път уцелиха десятката. Един отиде.
Е, не беше твърде млад, но се оказа доста дълголетен…
Слънцето бавно се спускаше над обезлесените хълмове на Сакар планина, косо огряваше Републиката на младостта и, както всяка вечер, изчервяваше се от гледката. Когато имаш толкова съществен принос за Живота на Земята и всичките му последици, е трудно да оспориш отговорността си за възникването на Републиката на младостта…
Ахадемик Иларион Иличов Прометеев – отец-основател на Републиката, се приличаше на последните слънчеви лъчи в този хладен, ветровит ден и с ловки жестове обезкосмяваше сурово свинско краче с бръсначка Gillette Turbo Easyshave. Твърдата еластична четина на местните породи прасета превръщаше приготвянето на една прилична пача в цяло изпитание за волята и страстта на домакините, или поне така беше преди Прометеев да се захване с тази работа. Имаш четина, имаш и самобръсначка – наглед нещата бяха повече от прости, но факт е, че никой не се беше сетил преди него, което го изпълваше с основателна гордост. Изобщо Свинарят се гордееше с живота си, посветен в служба на Човечеството, Прогреса и Пачата. Малцина можеха да се похвалят с неговата автобиография – лауреат на Димитровска награда, най-младият действителен член на академията на науките и световно признат специалист по ядрена енергетика, изобретател на нов метод за отстраняване на четината от свинските крачета и… не на последно място … човекът, намерил приложение на Републиката на младостта.
Стотици бунгала от талашитени плоскости и дузина фургона с избледнял син цвят проскърцваха на вятъра. Трима млади мъже с кофи притичваха от барака на барака и изсипваха помията в стари корита. Възторжено квичене изпълни етера. Многохилядното, предимно младо население на Републиката на младостта се втурна с блъскане към вечерята си, справедливо разпределена според строгите правила на малкия социалистически рай. Президентът на републиката доволно поклащаше глава и слушаше с радост щастливото грухтене на поданиците си, докато старателно бръснеше крака на клетия покойник, загинал за да просъществува Обществото. Прометеев беше пословично богат и, меко казано, пестелив. Пачата беше основното меню на малобройния човешки състав, който изпълняваше функциите на администрация на Републиката. Казанът вреше постоянно, свареното ядяха, другата оставяха да доври. Останалото месо беше за Експорт. Изобщо Републиката, подобно на своя предтеча – НРБ, имаше експортноориентирана икономика и съвършено устроена социална система. Многохилядното, предимно младо население беше безработно, но не му липсваше нищо, с други думи, получаваше огромно количество помия два пъти на ден, имаше покрив на главата си и му чистеха редовно екскрементите. Шест глухонеми момчета от интерната в град С. изпълняваха длъжностите на милиция, социални грижи и санитарен надзор. Здравното обслужване на населението беше в ръцете на о.з. полк. доц. д-р к.м.н. Здравко Гюлеметов дългогодишен лекар на Е.-ското пехотно поделение и в побледна сметка единственият жив човешки доктор в околността.
Образователната дейност не беше сред приоритетите в управлението на Републиката, финансовите въпроси и Експорта държавният глава движеше сам.
Свинарят огледа свинското краче, лъснато като бузки на новобранец, и грижовно го пусна във врящия казан.
Идваше време за вечеря на човеците. Под стар тенекиен навес за автобусна спирка беше приготвена маса за осем души, с потъмнели войнишки купички от алпака и лъжици с доста изтрит щемпел „Крадено!“ – откраднати (естествено) от поделението преди поколения. На навеса беше закрепена праисторическа табела с надпис
„ИКОНОМИКАТА
ИКОНОМИЧНА ДЕЛО
НА ВСЕКИ“.
Навесът беше „лятната резиденция“ на Властта в Републиката. През зимата обитаваха пристройката на Училището, предвидена за кабинети по трудово обучение. Главната сграда се използваше за кланица и за покоите на нерезите, освен фоайето пред директорския кабинет, където имаше „Кът на Андропов“. Бяха го аранжирани в готовност да посрещне първите ученици през септември 1984 година. Когато влязоха прасетата, беше се споминал и Черненко, но Прометеев запази нещата както са. В събота проповядваше пред поданиците си осо¬бен култ към Андропов, чиято същност бяха групови жертвоприношения на свине.
„Всяко живо създание предпочита животът му да има Смисъл – не му беше лесно да обясни нещата на смаяния доктор преди години – не подценявай прасетата, Гюлеметов, те не се различават съществено от нас, Така умират далеч по-спокойни, убедени, че душите на принесените в жертва на Андропов се преселват в Небесната комунистическа Кочина, където калта никога не пресъхва и по телевизията денонощно дават „На всеки километър“. А е добре известно, че месото на спокойните животни е далеч по-вкусно, нали?“
Гюлеметов кимна. Вече беше забелязал, че прасетата не се различават съществено от нас. Е, миришат по-добре от редниците в пехотния полк, просто не им се налага да носят партенки и въшкарници. По-трудно осъзна, че Прометеев наистина прожектираше „На всеки километър“ на свинете в празнични дни, а особено трудно – че филмът действително им се нравеше3.

1 Българските комунисти не четяха Фройд. Реакционна работа било. Е, и Фройд не четеше български комунисти. Иначе щеше да разбере, че не всичко е в секса или поне не само в секса. Луканката, за разлика от салама, не е пряк фалически символ…
2 Гюлеметов предпочиташе работата си при Свинаря най-вече заради добрите доходи. Прометеев не се скъпеше за да осигури здравето на „народа“ си. По съвместителство доктор Здравко беше и касапин на предприятието.
3 Свинете-майки и шопарите си падаха повече по майор Деянов, нерезите и малките – по Митко Бомбата. Глиганът Георги, за ужас на Прометеев, си падаше по Велински…

в-к „Седем“