Радан Кънев: Ефектът за инвестиционния климат ще бъде катастрофален

Радан Кънев от парламентарната трибуна: Този законопроект ще се гласува с много голяма уговорка за евентуалните последици, ако в този си вид текстовете влязат в сила и по отношение на възможните корекции между първо и второ четене. Многократно със същите аргументи и със същите надежди между първо и второ четене сме подкрепяли подобни законопроекти, в някои случаи между първо и второ четене действително нужните корекции са били внасяни, но в повечето случаи това не се е случвало. Обикновено поради липсите на достатъчно мнозинство и време, в конкретния случай предполагам, че времето ще бъде особено малко. Знам риска когато си против законопроект, който е шумно рекламиран като спешна мярка за спиране нарастването на цената на тока. Знам риска и от това да бъдеш обвинен, че защитаваш интересите на тези, които продават скъп ток и предполага след влизането на тези мерки да бъдат поставени в по неблагоприятно положение. Между другото подобни закони на коляно със същите официално прокламирани цели са вече многократно гласувани всеки път с лоши последици. По тази причина от името на ПГ на РБ казвам, че тя ще гласува по съвест и ще има различни гласове на първо четене.Аз ще гласувам категорично против, защото философията на този закон според мен не допуска между първо и второ четене да бъдат нанесени нужните поправки, но преди всичко защото начинът на приемането, светкавичната скорост, с която влезе този законопроект, пълната липса на обсъждане и подготовка, странния кръг на лица, които в крайна сметка постигна по съгласие по текстовете, липсата на съгласуваност с предизборните програми на управляващите партии и съгласуваност между партиите в мнозинството го правят повече от опасен като прецедент и като модел на политическо поведение. Освен това, а и защото по отношение на рисковете, които изложих, смятам че по две причини не ме засягат и мога да си го позволя. На първо място както и да гласувам клеветническата кампания срещу мен, че обслужвам конкретни корпоративни среди няма да стихне, така че аз си я нося на гърба независимо от гласуването. На второ място, защото от 23-ма народни представители в групата на Реформаторския блок, няма нито един, който може да бъде заподозрян в най-малка степен в конфликт на интереси, когато става дума за българската енергетика и това е рядкост в българския парламент. Така че можем да си позволим известен лукс и свобода на поведение. Конкретно по предлаганите мерки с уговорката, че подобни мерки писани на коляно имат винаги непредвидими последици и аз говоря без претенциите да съм гении или врачка да мога да ги кажа. Но по отношение на вноските от фонд „Сигурност“ или квазиданък върху производството на електрическа енергия, с който вземаме едни пари от производителите за после да финансираме производителите да могат да свалят цената мога да кажа, че генерално е приемливо за групата на РБ. Това е една от причините част от колегите да подкрепят законопроекта. Същевременно рискът, който колегите от опозицията изложиха тези текстове да паднат е изключително висок и това ще засили задълбочаването на кризата в българската енергетика. По отношение на редукцията на цената над законо установените часове на работа с привилегирована цена, ние подкрепяме тази мярка, но категорично не подкрепяме гаврата с производителите да бъдат задължени да продават тази енергия на цена за излишък. Напълно възможно е тази енергия да бъде реализирана на свободния пазар и ако мине на първо четене този закон, трябва да се обезпечи със сигурност тази възможност. По отношение на мерките свързани с енергията за собствени нужди на производителите също следва да бъде приветствана като мярка и съдържа в себе си и икономическа и юридическа логика.

И да дойдем на основния въпрос: предвиденият нов член 32А от Закона за енергията от възобновяеми източници, с който, с ретроактивно действие, се въвежда не просто преодоляване на определени изкривявания в, забележете, законотворческия процес, а не в практиката в миналото, а се сменя цялостният инвестиционен модел, при който добри или лоши български инвеститори, както вече казах, много от тези инвеститори са български политици, нито един от тях не е от нашата група, няма значение дали са български политици, дали са големи международни компании. Те са инвестирали в условията на един ясен, законно установен модел, изключително глупав, създаващ огромни условия за непропорционална печалба, впоследствие многократно коригиран, но ясно законно установен модел, при който абстрактно формулирано средно ниво на инвестиции, се съизмерва с абстрактно формулирано средно ниво на доходност и се постига абстрактно формулирана крайна цена, е еднаква за определен вид производители за определена календарна година. Нито един от тези показатели не предвижда индивидуално изчисление на инвестициите и нито един от тях не предвижда индивидуално договаряне на цената. Подобно
преобръщане на модела, с ретроактивно действие, и с предвидено приспадане на вече получени приходи, значителна част от тях получени като печалби, има няколко последици, които българската икономика не може да поеме и постоянно трябва да си даваме сметка за това винаги, когато предлагаме такива мерки и в конкретния случай, и във всеки следващ случай, в който бихме се изкушили за подобна мярка. На първо място, нека е шаблон и нека да го кажем пак – ефектът върху инвестиционния климат в държава, която си позволява такива мерки, е съсипващ. Ние сме държава, която отчаяно се нуждае от чужди инвестиции и отчаяно се опитва да ги изгони с непрекъснати политически действия от най-високо до най-ниско
ниво, но в случая става въпрос за най-високото ниво на държава. На второ място, стабилността на банковата система, всички тези проекти са изградени с кредити от български банки, всички те са изградени на принципа, че държавата законодателно е гарантирала определена доходност на кредитополучателя. Предоговарянето на всички тези кредити по новите условия и последващата необходимост от провизиране на тези активи, а в процентите на банките може да има наистина непредвидими, изключително тежки в момент, когато всички ние имаме основателни тревоги и от състоянието на банковата ни система сама по себе си, и от ефекта на
гръцката финансова криза върху части от българската банкова система. На трето място, напълно неясно е какво се случва с печалбите на тези дружества, които в този момент ще им бъдат отнети? Данък печалба ще им върнем ли? Какво става с начисленото ДДС? Как можем изобщо да си мислим да водим този разговор без да сме чули финансовия министър по тези въпроси? Ние знаем ли какви са преките последици за българския ФСК? Аз мога да ви кажа – по отношение на необходимото обратно начисляване на ДДС и на връщане на данък печалба, ще става дума за десетки милиони левове. По отношение на исковете, които ще бъдат насочени към българската държава, става дума за стотици милиони левове. Крайният резултат от една подобна авантюра, наместо малка и несигурна печалба, счетоводна, ще бъде тежка счетоводна загуба и неизмерими загуби в инвестиционни възможности за държавата. В заключение, не можем да караме нито един инвеститор, дори да си го е заслужил, дори да е реализирал прекомерни печалби, да плаща политическата безотговорност на предишни български управления, защото ние точно това се опитваме да направим,
оттук насетне, с внимателно изчисляване на корупционния риск, защото той е значителен, ние можем да минем на индивидуално договаряне и може би трябва да минем да индивидуално остойностяване и договаряне. Но законодателно да променим законодателно установен модел, който работи от 7-8 години насам, е нещо, което просто не можем да си позволим. Благодаря ви.