Със значително интелектуално усилие и немалко тъга, дочетох безкрайното програмно интервю на г-н Бойко Борисов с Polina Paunova.
И тъгата не е, защото премиерът обявява за свой основен, може би единствен враг ДСБ и РБ. Умният политик познава реалната атернатива и заплаха, а политическият интелект на г-н Борисов не бива да бъде подценяван. Той е в правото си да атакува там, където го боли. БСП и ДПС отдавна са му съюзници, макар и слаби. Опасността за неговата власт идва отдясно.
Не е и защото – за първи път – изсипва куп преки неистини (по-просто казано – лъжи) по адрес пряко на мен, на ДСБ и на РБ. Този въпрос ще се опитам да изчистя в личен разговор. Отдавна благородството не задължава (а законът забранява) този тип конфликти да се решават по традиционния начин, по който е приключил политическият спор между Аарън Бър и Аликзандър Хамилтън. А недостойната алтернатива е да се замеряме с обвинения през медиите, подобно на перачки на мегдана, което някак си не ни отива.
Натъжен съм, защото силната страна на г-н Борисов беше именно умението да манипулира публиката без да лъже пряко. И загубата на това умение отнема на българската политика един силен лидер, комуто мнозина честни хора възлагаха големи надежди. Бойко, който лъже, не е надежда, а просто разочарование.
Натъжен съм и защото близо двата милиона българи с десни убеждения, които през годините подкрепяха ГЕРБ, гласуваха за реформи, справедливост и борба с мафията. За дясно управление и измитане на БСП и ДПС, а не за „балансьор“. Поемането от ГЕРБ на ролята на балансьора в българската политика върви с определени задължения, които преди изпълняваше ДПС – да спира реформите, да пази статуквото в съдебната власт, да поддържа политическата тежест на мафията в службите и прокуратурата. За съжаление, вече има и видими резултати.
Ролята на балансьора е тъжна. Колкото и да е силна и богата политическата му машина, той е нежелан политически партньор и рядко е предпочитан избор на независимите от машината граждани…
PS. Междувременно, КС удари в сърцето здравната реформа на Петър Москов, а парламентарното мнозинство не се съобрази с премиера и продължи операцията по задържане на КЗК в лапите на олигархията.
Winter is coming?
