Радан КЪНЕВ в. “Седем”

Надали Норфъкският дук е подозирал, че бурната му свада с Хари Херфорд (по-късно крал Хенри IV) ще доведе до столетие на заговори, граждански войни и насилствена смяна на династии… И – за да спрем навреме с литературните препратки – със сигурност и най-ожесточеният спор в „дясното пространство“ у нас не може да доведе до подобни последствия. Но надали някой е очаквал, че формализираното единодействие с партия ГЕРБ ще бъде посрещнато мълчаливо в рамките на ДСБ. Без съмнение това е спорен въпрос и спорът ще тече на всички нива на партията ни, та до нейните неангажирани избиратели и симпатизанти. И на всяко ниво ще има поне две мнения… И в това няма нищо лошо. Спорът е естествен процес в политиката, а когато аргументите са интелектуални и политически – полезен процес. За съжаление в първите седмици след срещата на партиите от „формат ЕНП“, забелязвам насока разговорът да се води чрез argumentum ad hominem, а „бързите езици“ да заглушават трезвия анализ. Дотук разбрах, че Иван Костов е сключил „нечестив брак“, д-р Николай Михайлов е манипулирал белогвардейци, сдружение „Диалог“ е било едва ли не създадено от службите, а водеща политическа мотивация на олигархията е страхът от партията ДСБ. Извинете, но всичко това са безсмислици, независимо дали ни е угодно да вярваме в тях. Прочее, дори това да са факти, те са факти без значение за шансовете пред политическата промяна. Пред реформистите в България има политически задачи и цели. На първо място по време да предотвратим втори мандат на БСП и/или трети на ДПС в управлението. И на първо място по значение – да предложим промяна на начина на управление, нов модел на власт. И ако сме малцинство (а ние сме) – да знаем как да наложим тази промяна, как да осигурим реформите със средствата, достъпни на малцинството. Нищо от това не може да се случи, ако ДСБ и другите реформистки сили (ако такива има, а според мен има) не мобилизират тези граждани, които имат висок стандарт за политика, които знаят какво е добро управление, които осъзнато отхвърлят днешния модел. Отхвърлянето на БСП и ДПС не гарантира отхвърляне на олигархията. Местната власт в поне две трети от България е под феодален контрол независимо с коя бюлетина е избран кметът. Законодателството и дейността на институциите са повсеместно подчинени на интереса на посткомунистическите елити, на онова политическо status quo, възникнало още в средата на 80-те години на XX век. Срещу подобен противник единственият шанс е единодействие на всички, които го познават и отхвърлят. И тъй, по първата (по време) задача – отстраняването на тройната коалиция – ГЕРБ е неизбежен участник и (макар несигурен) съюзник. Но по първата (по значение) цел – промяната на модела на управление – Бойко Борисов е повече от съмнителен приятел. Политическият разговор следователно няма за предмет манипулираните от д-р Михайлов белогвардейци. Те са – по условие – дотолкоз манипулирани, че няма да са от полза. Освен това на брой са малко и избирателната им тежест е незначителна, освен може би в село Казашко, община Варна.Политическият разговор има за предмет как ДСБ да съхрани идентичността си на реформистка партия и да не допусне компромис с позициите си срещу политическото статукво. Нещо повече – как да предложи нови и по-конкретни такива позиции, да се превърне в основен агент на промяната от махленско до национално ниво. Да отговори на политически език на въпросите на гражданите за презастрояването, за липсата на пътища и канализация, за намесата на органите на МВР и ДАНС в личния им живот. „На политически език“ означава нещо просто – да предложи конкретните законодателни и административни решения, които ще вземе в първия, втория и третия ден на участието си във властта, независимо дали това участие е във „формат ЕНП“ или формат А4.