Радан Кънев: В парламента има тъжен консенсус за съдебната власт

Преди седмица ДСБ направи предложения за по-дълбока и структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС) и съдебната Власт. Според юристите 6 партията и без промяна на конституцията може да се направят поне две неща – ВСС да престане да е постоянно действащ орган и да се балансира натовареността на съдиите. Идеите, които изискват промяна на конституцията, са: да отпадне политическата квота 6 състава на съвета, членовете му да бъдат намалени на 12 и да се избират пряко от всички магистрати. Юристът Радан Кънев е зам.-председател на партията и не е участвал 6 кандидат-депутатската надпревара на последните парламентарни избори.

Уволнението на председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова ли беше поводът за предложените от ДСБ промени по отношение на съдебната власт?

– Поводът е кризата, която се разрази около Висшия съдебен съвет след уволнението. Но нашите искания за сериозна промяна в съдебната власт са от създаването на ДСБ – това е един от стълбовете, върху които стои партията. Смятаме, че тези мерки могат да бъдат приложени преди избора на нов ВСС. Но всички наши предложения при гласуването на Закона за съдебната власт бяха единодушно отхвърлени. Тогава, преди месец и половина, говорихме за компрометиран състав на ВСС, а сега дори тази дума звучи слабо. Когато масово съдии от районен до върховен съд правят подписки и излизат на протест срещу ръководството на съдебната система, тогава този състав на ВСС е безпомощен, той не може да си изпълнява функциите. Не е нормално в едно демократично общество съдиите да протестират. Положително е, че те оценяват ситуацията, че искат достойнство за собствената си професия. Как гледате на аргумента на правосъдния министър, че е технически невъзможно и непостижимо за кратко време да се организира пряк избор?

– Имаше предостатъчно време, това са измъквания, оправдания. Има страх от такова решение, защото се вижда, че мнозинството съдии искат промяна. От друга страна, съвсем не виждаме ГЕРБ да иска промяна. Какво ви кара да поискате намален почти наполовина състав на ВСС?

– Нелогичен е сегашният огромен състав, нищо във функциите на съвета не го оправдава. Намаленият състав означава и много по-голяма лична отговорност. Много по-сериозна ще бъде преценката им, журналистите и гражданите ще могат да контролират кой как гласува във ВСС. Отпадане изцяло на политическата квота във ВСС не е ли прекалено „революционна“ идея на този етап?

– Беше трудно решение дори в рамките на ДСБ. Стигнахме до извода, че е по-добре тя да отпадне, по две причини. Едната е, че очевидно в парламента, и то не за пръв път, има мнозинство над 2/3 от партиите, които защитават статуквото. В сегашното Народно събрание е видимо най-малкото за ГЕРБ и БСП. Г-н Борисов се измъква, че действащият ВСС е гласуван от предишния парламент, но двама от членовете му са гласувани от този парламент, почти единодушно, и нищо в техните биографии и дейност не ги отличава от колегите им. Те се вписват чудесно в този нелицеприятен състав на съвета. Другото съображение освен този тъжен политически консенсус е, че България продължава да няма критерии за професионалните и моралните качества, които конституцията изисква от членовете на ВСС. Изглежда, че за да може да има политическа квота, трябва да има много сериозен критерий какво означават тези качества. И тогава би било възможно едно квалифицирано мнозинство да излъчва най-достойните юристи, а не фигури, които да посредничат между властта и мафията. Защото това се случва в момента на върха на съдебната власт. Ситуацията там показва, че кръгове от управлението, които по принцип не използват властта за обществена полза, и икономически кръгове, които трудно можем да наречем легитимни, се стремят и успяват да изпратят свои представители във ВСС. И да извършат договаряне не просто на гърба на гражданите, а на гърба на самата идея за правосъдие. Споменахте за тъжния консенсус 6 парламента – топ пролича особено при избора на съдебните инспектори. Да очакваме ли същото и при предстоящия избор на политическата квота във ВСС?

– Не, ние хвърлихме камъка в блатото и казахме, че всеки, който сътрудничи на ГЕРБ при предстоящия избор, ще понесе пълната отговорност за последиците. Сигурен съм, че този наш ход е добре чут от останалите парламентарни сили. Те разбират каква политическа отговорност понасят в самия момент, в който го премълчат или откажат да действат по същия начин. Но това много силно ще увеличи напрежението върху кандидатите, върху дебатите за избора им, така че не очаквам да се повтори гласуването за инспекторите. Какво имате предвид под опасността ГЕРБ да Вкара във ВСС „представители на неидентифицирани правни факултети“?

– Имам предвид това, което се вихри в парламентарната група на ГЕРБ и в изпълнителната власт. Законодателната дейност е възложена на хора, завършили Симеоново или институти като Монтанския и Русенския. Навремето те са били помирителни институти за трудови спорове, а впоследствие са превърнати във факултети на УНСС и са придобили неясно как статут на висши учебни заведения, които дават диплома по право. Но всеки юрист в България знае, че тази диплома няма стойност, зад нея не стоят знания. В ГЕРБ е пълно с хора с подобни странни юридически дипломи и се ужасявам от мисълта, че някой от тях може да попадне във ВСС. В доклада на Европейската комисия отново се съдържа забележката, че прокурори и следователи решават кариерното развитие на съдиите.

– Винаги сме защитавали извеждането на прокуратурата извън съдебната система и прекратяване на това сериозно противоречие. Да не говорим, че следствието загуби почти всичките си функции като разследващ орган, така че, освен че излъчва квота във ВСС, е трудно да се каже какво точно прави. Повечето ви предложения опират до промяна 6 конституцията. Но едно решение на Конституционния съд блокира промените на глава „Съдебна власт“ от Обикновено народно събрание?

– Тази пречка не е непреодолима най-малкото защото свикването на Велико народно събрание (ВНС) е възможно, стига да има сериозно политическо съгласие. Но виждаме, че сериозни интереси теглят в обратната посока. В последния доклад България е критикувана остро, че реформите са накъсани, правят се само под натиск, нямат връзка една с друга или взаимно се обезсилват. На практика от големия реформаторски патос няма ефект. За съжаление самият мониторинг провокира такъв тип реформи. Нужно е партиите и гражданите, които стоят зад тях, да създадат цялостен проект за реформа на съдебната система. Не от доклад на доклад. Следващият ще е чак след година и половина, защото Европейската комисия разбира, че правителство, което не е променило нищо за три години, със сигурност няма да направи решителни промени през последната година на управлението си. Съюзът на съдиите има готова пътна карта за реформи. Бихте ли ги подкрепили?

– Това Са много сериозни предложения – очевидно е, че честните съдии най-добре познават проблемите. Те най-често са жертва на различни схеми за кариерно израстване, знаят по какъв начин дисциплинарната власт на ВСС се използва за натиск. Около техните експертни предложения би трябвало да започне да се гради политическото съгласие. Ние призоваваме всичките си колеги да обмислят възможно ли е наистина да започнем една сериозна промяна на правосъдието заради необходимостта, а не под натиска на Брюксел. Има ли вариант отново да бъде сезиран Конституционният съд с друг въпрос, който да разреши поне частично промяна и без ВНС?

– Този въпрос е обсъждан. Чисто професионално моето мнение е, че е възможно, но при достатъчно политическо съгласие.

Интервюто взе Светлана Георгиева