Уважаема г-жо председател, уважаеми министри и колеги.

Първо искам да отбележа, че решението за избор на г-жа Захариева за министър на правосъдието няма нищо лично. Твърде много започнахме да обсъждаме конкретния човек при много важен политически въпрос, не е личен този вот, той е за правителството и съдебната реформа. Но не можем да не отбележим, че има специфики на досегашната кариера на г-жа Захариева и тя е, по един не лош начин, да заема постове, за които не е имало други кандидати и два пъти, в две служебни правителства, да бъде служебен министър, което има два важни политически извода: първият е, че ГЕРБ нямат кандидат за министър на правосъдието и човек, на когото да заложат, да възложат политическа отговорност за провеждане на реформа. Вторият е, че в държавата няма достатъчно стабилно решение на тежка институционална криза. Назначаването на двукратен служебен вицепремиер, една година след съставяне на правителството, е знак за приближаващи предсрочни избори, и да си го признаваме, и да не си го признаваме, всички знаем, че е така, а няма стабилно решение на тежка институционална криза, защото в България положението е такова, че, казано съвсем просто, няма реформи, няма стабилност. Няма такъв филм – стабилност без промяна в България. Държавата ще рухне. Публичните финанси ще рухнат. И икономиката ще рухне под тежестта на огромна партийна администрация, многократно по-голяма от тази на девет-милионна България от края на 80-те години, и което е по-лошо – трайно вече значително по-партийна от тази на тоталитарната партийна държава в края на 80-те години. И това не е обвинение към една партия, това е обвинение на всички управлявали и управляващи партии. Държавата ще рухне и под всеобхватна политическа корупция,за която друг начин за борба освен ефективно независимо правосъдие не е измислен и няма да бъде измислен в демократични общества. А това общо усещане за нестабилност се подхранва от факта, че днес изборът ще бъде направен успешно, ще бъде направен с помощта на три разцепени парламентарни групи, три основни парламентарни групи, няма да гласуват единно, както гласуваха при избора на правителство – две от тях тогава единно “за”, една единно “против”. В момента вече има преконфигуриране на парламентарно мнозинство на база на разделени парламентарни групи. Ние видяхме, да, наш проблем е, не търсете от мен тези обвинения към ГЕРБ, че цепи другите партии, аз съм последният човек, който ще се оправдава с другия, но фактът е налице. Ние видяхме при гласуването на Конституцията, че БСП също може да се цепи и нищо чудно в близко бъдеще значителна част от групата на левицата също да е на разположение да поддържа политиката на правителството. Стига, както видяхме при конституцията, стига това да е политика на запазване на статуквото, а не политика на реформи. Над 200 гласа са налични за подкрепа на такава политика. А що се отнася до реформите, нашето доверие, колеги от ГЕРБ, е изчерпано, казах го и по време на дебата. Или нека да се обърна към бъдещия министър на правосъдието лично. Доверието е твърде малко, за да се дава назаем. На доверието на ДСБ вие ще можете да разчитате. И на подкрепата на ДСБ вие ще можете да разчитате, ако и когато влезете в истинската битка, ако и когато започнете истинската реформа, или казано по друг начин – вие няма да получите гласовете ни днес, но когато ви оставят сама в боя, когато кошарата тук е празна, както беше празна за Христо Иванов, тогава ще получите нашата подкрепа.