Радан Кънев: Влакът е на правилните релси

В разказа си „Пияният локомотив“ Булгаков описва гара, чиито служители до един са мъртво пияни. А на релсите, блокирал пътя на влакове те, стои локомотив с водка в резервоара – алегория на разпада и провала на съветския режим.
Докато наскоро препрочитах разказа, се замислих, че тази картина много ми напомня управлението в България от периода 2001 – 2009 година. И същевременно се опитах чрез тази гарова алегория да си представя днешното. Със сигурност то не се вписва в образа на пияния локомотив на Булгаков, но е доста далеч от оптимистичната картинка на бързия влак за Европа, която управляващите ни рисуват.
Една година след изборите виждам влаковата композиция на верните релси за първи път от близо десетилетие. При всички външни колебания и ВИДИМИ противоречия в посланията на ГЕРБ, изглежда, че държавата се опитва да действа в две забравени посоки: възстановяване на суверенитета навън – в отношенията с Русия, и навътре – в отношенията с кадесарската мафия. И тук не коментирам дали се управлява добре или зле, а оценявам факта, че не управляват чужди и враждебни на общото благо интереси. Да, влакът е на верните релси. И дотук с положителните впечатления, защото не виждаме влакът да се движи по релсите. Локомотивът този път не е пиян. Локомотив няма…
Решението на Бойко Борисов да премине през кризата с правителство на малцинството, опрян единствено на съмнителната компетентност и на противоречивите, често неясни интереси, властващи в ГЕРБ, обрече управлението на застой и отказ от реформи, от всяка проява на политическа смелост. Мнозина реформистки настроени избиратели се довериха на твърдението, че лично Борисов и неколцината младолики експерти в кабинета му могат да бъдат двигатели на нов порив към промяна и модернизация на страната. Поддадоха се на заблудата, че „новата и неоцапана“ партия ГЕРБ може да проведе смелите реформи, от които обществото и администрацията очевидно имат спешна нужда. Без да бъдем изчерпателни, това са най-малкото здравна реформа, реформа на пенсионната система, промяна на модела на социално подпомагане. Не по-малко важно е незабавно съкращаване на излишни администрации и премахване на неизброимите чиновнически щатове, които не се занимават с дейност в полза на обществото, а под прикритието на „обща администрация“ обслужват сами себе си с все по-оскъдните средства на данъкоплатците.
А истината е, че да си „нов“ във властта съвсем не помага да промениш начина, по който тя се упражнява. За сериозна реформа е нужно, първо, да познаваш механизмите на управление, за да можещ да ги оцениш. Да си се сблъсквал с проблемите, за да можеш да ги разкриеш и да предложиш решение. Да имаш поглед върху опита на предишните управляващи, да си изследвал грешките и успехите им, да си атакувал провалите и престъпленията им, Не просто да знаеш какви са добрите чужди практики, но и да си опитвал да ги приспособиш в страната, за да разбереш колко трудно понякога е това.
Затова и не е изненада, че екипът на ГЕРБ се оказа неподготвен за провеждане на реформи и модернизация на страната. Не е изненада и това, че премиерът Борисов няма силата да задвижи тежките вагони на администрацията във вярната посока, която, изглежда, че е избрал. На него му липсва опитът в реформите и смелостта, която този опит дава.