Радан Кънев: Борисов се сети със закъснение за реформа във ВВС

Според Хегел историята се повтаря. Според добавката на Карл Маркс – „първия път като трагедия, втория – като фарс“.
За повечето българи трагедията на последните двадесет години е неуспехът на управлението да се справи с корупцията и организираната престъпност. Мнозина отчитат, че този неуспех се дължи преди всичко на нежелание. И със сериозно основание – както голямата политическа корупция, така и организираната престъпност имат своите корени в късните години на комунистическия режим и в гъстите мрежи от връзки и зависимости, създадени, от една страна, от регионалната номенклатура, а от друга – от ръководните среди на службите за,сигурност. Тези две групи никога не изпуснаха от контрол политическия живот на страната и по-важно – не загубиха влиянието си в системата на МВР и в структурите на прокуратурата. Оттук насетне надеждите за се¬риозен пробив в борбата с мафията без задълбочена реформа на тези институции изглеждат най-малкото наивни.
Преди година кабинетът „Борисов“ взе властта с две противоположни заявки – смела политика за „въздаване на справедливост“ и наказания за мафията, но същевременно – отказ от реформа в правоохранителните и правозащитни структури. И днес изглежда, че намеренията на премиера и заместника му са били и остават по-скоро искрени. Но също така днес има опасност единствената успешна акция на МВР да се окаже „Пеперудите“, при която бяха задър- жани 27 магистрални проститутки в района на Варна. Всъщност от тази акция не се очакват присъди – момичетата не са извършили никакво престъпление по Наказателния кодекс, полицията просто извърши едно оби¬чайно сезонно “ прочистване „на шосетата около Варна с малко по-гръмко заглавие.
За всички останали акции -били те насочени срещу тежката организирана престъпност или срещу кражбите на предишното управление – не е достатъчно да проснеш някой известен бандит или бивш министър по очи на пода. Нужно е да събереш железни доказателства, които да го пратят зад решетките. Но в обсъжданите напосле-дък казуси с „Маргините“, „Всичко коз“ и „Килърите“, изглежда, че точно това не се е случило. Мотивите на съдебното решение по делото срещу Маргините, с което братята бяха оправдани, както и съдебният акт, с който т.нар. „килъри“ бяха освободени от ареста и получиха най-леката възможна мярка за неотклонение сочат един от най-тежките проблеми, които ГЕРБ не посмя да назове, камо ли да реши навреме. А това са -некомпетентност в разследващата дейност на МВР, некомпетентност и по всяка вероятност недобросъвестност в работата на прокуратурата.
Проблемът е, че в прокуратурата липсва необходимата организация за борба с организираната престъпност, липсва достатъчна специализация на прокурорите по звена и видове дейности и най-важното – липсва доверие. В подготовката на акциите на МВР, ДАНС и прокуратурата участват шепа хора. Останалите просто не се ползват с доверието на властта и дори с доверието на глаъния прокурор. И по всичко личи, че тази липса на доверие не е без основание. В мотивите си по делото „Маргини“ съдът съвсем ясно намеква за възможен саботаж – подозрение, че част от доказателствата са съвсем умишлено опорочени, за да бъдат в крайна сметка негодни за постановяване на осъдителна присъда.
Друг проблем, особено съществен при разследване на злоупотребите на властта и корупцията, е пълният разпад на контролните органи на изпълнителната власт. Те са неспособни, а често може би и не желаят да направят задълбочено вътрешно разследване, чрез което да обезпечат необходимите доказателства за успешен съдебен процес. Когато става дума за сложна административна дейност, не може да се очаква от прокурорите, а още по-малко от разследващите полицаи да познават детайлите на дейността и лесно да разкрият всяка нередност сред хилядите страници документи, които изследват. Това е.работа на контролните органи на държавата, но те са напълно обезличени по време на последните две управления и по-скоро бойкотират опитите за преследване` на корупцията, отколкото ги подпомагат.
В заключение – преди да се отдаде на оплаквания от поредното решение на съда, премиерът би трябвало първо да оцени собствената си несвършена работа. От първия ден на управлението на ГЕРБ представителите на Синята коалиция неуморно посочват три задължителни реформи:
– реформа на Висшия съдебен съвет и промяна на начина на избирането му
– реформа на прокуратурата и включването й в сферата на контрол на изпълнителната власт
– административна реформа и възстановяване на работата на контролните администрации към министерствата и агенциите.
Днес, с огромно закъснение, Борисов се сети за първата от трите точки. Преди година подобна реформа във ВСС би срещнала подкрепата на огромна част от съдиите – честни хора, възмутени от съмнителните методи на назначения, връзкарството и зависимостите в системата. Сега, след десетки нелепи изказвания и насилени конфликти, властта не може да разчита дори на разбиране и всеки опит за реформа ще бъде посрещнат на нож. За реформа в прокуратурата и администрацията премиерът, изглежда, не е още узрял. Или му се струва по-лесно и по-популярно да се включи в хора на оплаквачките, които не предлагат промени, но роптаят срещу „системата“. С мрънкане и без реформи ГЕРБ може да си осигури няколко процента влияние, но няма да си осигури най-важното – осъдителни присъди за престъпниците. Оплаквачките ще насочат гнева си срещу управляващите, а мафията доволно ще потрива ръце. Номенклатурата по областните градове и организираната (от ДС) престъпност ще запазят влиянието си, а властта ще остане под подозрението, че играе нелепа роля в предварително режисиран театър на абсурда.
А Карл Маркс за пореден път ще се окаже на грешен път. Историята може да се повтаря, но и двата пъти като фарс.