Радан Кънев: Без тънки номерца за изборите

Сините: сблъсък на идеи или книжен съюз

Седмицата започна с добра новина: ДСБ и СДС са близо до най-логичното и полезно решение за явяване на изборите „2 в 1“ тази есен – подбор на кандидатите чрез открити предварителни избори за кандидат-президент, кандидат за столичен кмет и кандидати за кметове на тези общини, в които няма безспорна обединителна фигура на десницата. Накратко ще изброя предимствата на такова решение:

На първо място, това е стъпка към задълбочаване на съюзните отношения между двете партии и засилване на сътрудничеството в цялата коалиция. На пръв поглед това звучи парадоксално, защото подобни избори са изпитание за отношенията между структурите, лидерите и кандидатите им във всяка община. Но без изпитания, без честен сблъсък и конкуренция съюзът остава на книга. Коалицията е форма на договор, а договор без правила и норми за решаване на споровете е празна работа, пожелание. В обществените дела противоречията се решават с вишегласие, с борба за обществено доверие. Ако отношенията между политическите партньори не могат да преминат през това препятствие, ако за тях то не е градивно – значи няма съюз.

На второ място, именно чрез такова публично противоборство Синята коалиция може да се открои от тъжния фон на българските политически партии, които се подготвят за избори, като за целта… крият кандидатите си. Почти всички важни кандидатури в България са неясни или засекретени половин година преди изборите. Явно предстоят секретни избори и това не е чудно, като се има предвид милиционерският произход и методите на действие на управляващата партия, както и трагичният й човешки потенциал. Единственият шанс на ГЕРБ е премиерът Борисов да се яви на всички избори едновременно, а вицепремиерът Цветанов да продължи да „отстрелва“ опозиционни кандидати. ГЕРБ имат опит – през 2009 вкараха в парламента 116 депутати, които все още не са се запознали с избирателите си. На този фон десницата, която доста забави издигането на кандидатури, може чрез предварителните избори да направи видими не само кандидатите си, но и техните програми, възгледи, разликите и общото в идеите им. Още повече трябва да се има предвид, че загубилият номинацията за кмет на една община ще бъде на едно от водещите места в листата за съветници – т.е. изборите ще дадат силен и публичен старт не само на бъдещите кандидати за кметове, но и на цялата коалиционна листа.

На трето място (и може би най-съществено) – това е очевидният път да се издигнат кандидати с високо обществено доверие и хора, способни да градят доверие и да „вдигнат“ гражданите за участие в избори. Демокрацията не познава друг полезен механизъм – достатъчно сме се напатили от различни секретни и лабораторни „проекти“, създадени на тъмно и обявени за победители преди изборите. Тези „продукти“ доказват своята несъстоятелност още в първите си месеци на власт, бързо се разбира и кой е техният „производител“.

Те са много силни, когато срещу тях отсъства истинска политика, отсъстват хора, които лично, със собствени усилия са налагали идеите си, общували със съгражданите си, печелили обществени и изборни борби. Когато липсват – простете шаблона – автентични политици, тръгнали от квартала, за да стигнат до властта. От заявката на Синята коалиция за честни и открити първични избори най-много трябва да се страхуват измислени от медиите персонажи като хартиената тигрица Меглена Кунева. Нейният посредствен номенклатурен образ не би издържал на конкуренцията с човек, който е минал през истински избори и се е преборил за правото и честта да участва в президентска надпревара.

Но нека пусна и капката с катран в кацата с меда. всички положителни ефекти от предварителните избори ще се проявят единствено в случай че участващите партии осъзнават предизвикателството й възможностите, които днешната стопанска и политическа криза предлагат. Положителен ефект ще има единствено ако състезанието е на полето на политиката. Ако различните кандидати се конкурират в идеите за създаване на честна среда за предприемачество, за развиване на дребния и семеен бизнес, за намаляване на влиянието на местните картели и групировки. Който спечели тази борба на идеи на предварителни избори, ще спечели и същинските избори и най-вероятно действително ще успее да промени модела на упражняване на властта. Има обаче вероятност на места партиите от десницата да затънат в апаратни игрички и тънки номерца. Има шанс да разчитат на малки групи зависими лица и обвързани с властта хитреци – което неминуемо ще ги насърчи да ограничат участието в първичните избори, за да тежат тези групички повече. Има опасност дори да пробват заиграване с местните дерибеи – с хората, чието отстраняване е основна легитимна цел на местните избори в повечето общини.

Разумът ни казва, че подобно поведение би било самоубийствено. Разумът обаче не винаги е достатъчен -българската политическа история изобилства от примери. Има едно по-сигурно средство за предотвратяване на опасността от политически шмекерлъци и то е активността на гражданите, участието в политическия избор.